Когато преди 40 години президентът на Египет Ануар Садат прелетя до Израел, за да сключи мир между най-важната арабска страна и еврейската държава, всички се питаха:

“Къде държа речта си?”

Естествено, в Кнесета, израелския парламент, в столицата на Израел Йерусалим. Когато Ангела Меркел обяви сигурността на израелската държава за неразделна част от германската държавната политика, къде го направи? В Кнесета, в столицата на Израел Йерусалим.
От десетилетия международната общност тихомълком признава Йерусалим за столица на Израел, каквато е и трябва да бъде - градът на юдейските крале Давид и Соломон, градът, където Исус беше разпнат на кръст от римляните като “краля на юдеите”.

Има само една дипломатическа фикция – статутът на този град все още не бил изяснен. Посолствата дори на приятели и съюзници се намират в Тел Авив.
Сега президентът на САЩ Донал Тръмп сложи край на тази шизофрения и иска да премести посолството на САЩ в Ерусалим. Това добре.

“Мюсюлмански свят” в кървава гражданска война

В посланието си от Белия дом Тръмп подчерта, че досегашният отказ на всички правителства на САЩ да претворят решението на Конгреса от 1995 г. да се признае Йерусалим за столица на Израел, не е довело нито на сантиметър до мира.
Когато самозвани експерти предупреждават, че “мюсюлманският свят” никога нямало да го приеме, а и когато мюсюлмански лидери предупреждават, че така би бил сложен край на мирния процес, длъжни сме да се запитаме:

“Кой мирен процес визирате?”

От години Израел не открива партньор. В Газа управлява терористична групировка, която иска да унищожи Израел. В Рамала това го иска и една корумпирана клика, но за разлика от “Хамас” все пак прозира, че със силата на оръжията тази цел е непостижима.

А що се отнася до “мюсюлманския свят”, той се намира, от една страна, от Ирак през Сирия и Ливан до Йемен в кървава гражданска война между шиитския режим в Техеран и водения от Саудитска Арабия сунитски режим и, от друга - в междусунитска гражданска война между джихадисти и така наречените умерени правителства, ерго корупмпирани арабски автократи.

За няколко години тези вътрешноислямски битки взеха повече жертви, отколкото 70 години израелско-арабският конфликт, който несправедливо е наричан “близкоизточен конфликт”. За нито един от актьорите в тази убийствена гражданска война съдбата на палестинците не е била от значение. Те няма да спрат взаимните кланета заради Йерусалим.

Омраза, терор и атентати и досега е имало

Със сигурност след петъчните молитви ще се стигне до демонстрации с обичайното горене на американски и израелски знамена и изблици на ненавист към евреите. Не е изключено да се стигне и до терористични нападения. Може би дори и в Германия.
Но омраза, терор и нападения и досега е имало и ще има, докато се проповядват омраза и терор и хора се превръщат в машини за убийства. Вината не е нито на Тръмп, нито на Израел.

Всъщност мюсюлманите по цял свят трябва да са благодарни, че Израел гарантира сигурността на джамията “Ал Акса”.
Между другото Тръмп даде ясно да се разбере, че признаването на Йерусалим за столица на Израел и преместването на посолството на САЩ там не означава, че окончателно е решен статутът на този град, нито се определят бъдещите граници между Израел и бъдещата палестинска държава, за каквато Тръмп категорично се обявява.

Къде ще преминават тези граници, дали ще има стена между Израел и Палестина, дали евентуално Йерусалим би могъл да е и столица на тази Палестина - зависи единствено от това дали палестинското ръководство безусловно ще признае еврейската държава, ще заклейми насилието и ще поеме отговорността да се сложи край на терора спрямо Израел.

Ако европейските правителства са честни, то те биха последвали американския пример. Израел никога няма да се откаже от Йерусалим като негова столица. Никой не иска ново разделение на града, както беше между 1948 и 1967 г., само и само и палестинците да имат за столица Йерусалим, най-малко го искат привилегированите арабски жители на отново обединения град.

Заради петрола и страха от мюсюлмански терор европейците обаче ще критикуват стъпката на Тръмп.

Двама глобални играчи в Близкия изток

Наред с регионалните величия Саудитска Арабия, Египет, Турция и Иран има само двама глобални играчи в Близкия изток – Русия и САЩ. И на двамата им липсва властта да наложат мир в региона, както това е от времето на президента на САЩ Хари Труман (1945-1953 г.- б. р.).
Да го кажем по друг начин. Който не признава съществуването на Израел като огромното мнозинство от ислямските държави, няма нито моралното, нито политическото право да протестира срещу Йерусалим като столица на Израел.

Тръмп е прав. Двадесет години отричане на реалността не приближиха мира. Време е да признаеш реалността. Също и в Европа. Колкото по-ясно се каже на арабите, че Западът стои зад Израел, толкова по-скоро в Рамала и Газа ще проявят готовност да признаят реалността.

Ако същевременно, както обяви Тръмп, се поведе по-твърд курс спрямо Иран, напук на крясъците жестът на Тръмп действително може да доведе до приближаването на мира. Във всеки случай подобен опит си струва.

--------

* Авторът е британско-германски журналист. Той е политически и икономически кореспондент на германския вестник „Ди Велт“, където е публикувана статията. Преводът с незначителни съкращения е на Клуб Z.