Проектът "Три морета" е заменил "Южен поток" в актуализираната правителствена стратегия за национална сигурност. Документът, с хоризонт до 2027 г., бе приет миналата седмица на заседание на кабинета, но така и не бе публикуван преди това за обществено обсъждане. Публично вече е решението на Министерския съвет, но само в кратко резюме. По същество стратегията от 2017-а запазва духа на тази от 2011 г., която ревизира. Новите текстове са свързани с енергийната сигурност, киберпрестъпленията, бъдещият антикорупционен орган и парите за отбрана.

Диверсификация на енергоизточниците

Както и досега, отразено е, че България разглежда сигурността си в рамките на колективната отбрана - като член на НАТО и на общата външна политика и политика за сигурност на ЕС. Декларират се и познатите тези за поддържане на добросъседски отношения, засилване участието на НАТО и ЕС в политиките и механизмите за сигурност в Черноморския регион, регионално сътрудничество в Дунавския регион, както и "гарантиране на енергийната сигурност чрез диверсификация на видовете енергия, източниците и трасетата на доставка на енергийни и други стратегически суровини". Превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност и запазване високо качество на околната среда и природните ресурси са сред другите "дежурни приоритети".

"Високата зависимост от енергийни ресурси създава уязвимост в икономически и политически план", се посочва още в документа като се избягва назоваването на това от къде точно идва зависимостта. Същият текст е залегнал и в старата стратегия. И пак се говори за важността на общата за ЕС енергийна политика, но този път е отделено внимание на хъбът "Балкан" - газовият разпределителен център.

България продължава да подкрепя и проекта за "Южен коридор", пише още в текста. Отпаднали са проектите "Южен поток" и НАБУКО. Както е известно "Южен поток", който се предвиждаше да доставя газ от Русия през България като транзитьор до Италия, бе прекратен едностранно през 2014 г. от руския президент Владимир Путин. До последно България питаеше надежди, че това не е краят му. Замени го обаче "Турски поток", т.нар. Южен поток 2, в който България пак се надява да се включи. Той обаче не е посочен като приоритетен в стратегията за национална сигурност.

Вместо това е посочено, че страната ни подкрепя инициативата "Три морета", свързана с изграждането на енергийна инфраструктура по коридор север-юг.  В инициативата членуват 12 държави, част от които разположени на Черно, Балтийско и Адриатическо море, в това число България. Счита се, че заинтересована страна от нея са САЩ като голям износител на втечнен газ, а идеята е да се намали руския монопол в доставките. Лично US-президентът Доналд Тръмп се ангажира с инициативата, чийто генезис идва от Полша.

 Подкрепя се и изграждането на нови ядрени мощности, както и в стратегията от 2011 г., става ясно още от документа, одобрен от правителството. Конкретно за АЕЦ "Белене" не се говори, въпреки податките на кабинета напоследък, че проектът е "жизнен" (по енергийния министър Теменужка Петкова).

Антикорупция

Специално ново място е отделено на новия антикорупционен орган, който предстои да се създаде, ако специалният закон за него мине на второ четене и в пленарна зала. "Противодействие срещу корупцията се развива чрез съществена модернизация на законодателството и ефективно функциониране на единен антикорупционен орган", пише в стратегията.

Новост е и, че по отношение на околната среда е посочен рискът от "по-нататъшно ограничаване на водните ресурси, от все повече горски пожари, свлачища и наводнения, както и вероятно увеличение на инфекциозните болести, вкл. и на нехарактерни за нашите географски ширини".

"Пълномащабен военен конфликт срещу Република България е все още малко вероятен, но расте заплахата от използването на нови и много по-разрушителни хибридни действия и кибератаки", отчита още документът новите заплахи.

Като риск за така разположената географски България, стратегията посочва и шпионажа - страната ни е атрактивно поле за чуждите разузнавателни служби. "Тази дейност е насочена към придобиване на информация за политическите, икономическите и социалните процеси, за състоянието на въоръжените сили и политиката на отбрана на Република България, както и към създаване на позиции за оказване на влияние върху общественото мнение и процесите на вземане на решения", пише още в документа без да се казва кои страни опитват да влияят.

За първи път е обърнато е внимание и на измененията в климата като заплаха за сигурността - заради изчезването на природни ресурси за прехрана. Това пък по правило поражда миграция, т.нар. "климатични бежанци". 

Въпреки че правителството се похвали с намален миграционен поток, стратегията отчита рисковете от него, породени от географското ни положение. Според доклада, те се крият в преминаващи през страната чуждестранни бойци, инфилтрирани в миграционните потоци, създава предпоставки за формиране на терористични и логистични клетки на наша територия, както и за радикализиране на групи и лица.

Мимоходом се споменава и повишеният риск от "реализиране на незаконни оръжейни доставки, включително реекспорт към ембаргови държави и/или нелегитимни крайни потребители в т.ч. терористични организации." Този нов текст вероятно е провокиран от скандала с износа на български оръжия за терористичните групировки в Сирия.

Балканите и Крим

В унисон със засиления курс към сближаване на страните от Западните Балкани, се посочва необходимостта от интеграцията им в ЕС и НАТО. И в същото време се посочва как Балканите дестабилизират сигурността в региона: чрез "слабата държавност и перманентно възникващата политическа нестабилност в държави от региона, засилването на национализма в управлението, латентните междуетнически и религиозни противоречия и демографският и социално- икономическият дисбаланс". Говори се още за "устойчивата симбиоза между организираната престъпност и корупцията в държавните органи".

Анексията на Крим от Русия също е намерила място в актуализираната стратегия. В контекста й е посочено, че "незачитането на териториалната цялост на независими държави, провеждането на информационни операции и масовото използване на хибридни стратегии подкопават доверието и значително затрудняват връщането към диалога и намирането на трайни политически решения, свързани със сигурността на европейския континент".

Демографската криза също вече се разглежда като опасност пред националната сигурност. "Корупцията, лошото управление и бюрократизма, злоупотребите и неефективността в управлението на държавната и общинската собственост" също са посочени като проблем. Място е отделено и на "вонната по пътищата". Нов момент е и посочването на влошеното здраве и високата смъртност на българина. В този контекст проблеми са и източването на НЗОК, криминалното изтичане на необходими медикаменти и дефицитът на лекари и сестри.

НАТО и парите за отбрана

По отношение на военните отбранителни способности, в стратегията най-сетне са залегнали поетите ангажименти от срещата на върха в Уелс през 2014 г. за поетапно увеличаване на процента от БВП за отбрана до достигането на 2 на сто. Това е изискване на НАТО, тъй като неофициално се счита, че България е страна консуматор на сигурността, която дава Алианса. Неколкократно оттам призоваваха за по-сериозен финансов ангажимент като по план плановете за 2% от БВП трябва да бъдат достигнати до 2024 г.

Както и в документа от 2011 г. е отделено място и на тероризма, здравеопазването, образованието, рисковете пред околната среда и пр. Като цяло, се посочва, че няма непосредствена заплаха от терористични актове на наша територия.