Когато се случва нещо, което всички са очаквали, тогава в общи линии нищо не се случва. Путин се кандидатира за президент – и какво се промени около нас? Той обяви кандидатурата си на среща с работници от завода „Газ“ - не вървеше това да стане в някой университет в Европа. И трябва да сме благодарни, че все пак това не се случи на Архиерейски събор.

Но има някои интересни и важни неочаквани неща. Родните пропагандатори отдавна се подготвяха за очакваното решение на МОК да извади Русия от Зимните олимпийски игри.

No Russia - no Games, националният флаг е светиня, „никога няма да се дадем на врага“ - вече бяхме готови с лозунгите. Путин също се включи – той каза, че участието под неутрален флаг е унизително и че лошите хора в МОК, разбирай американците, специално се опитват да внесат разкол сред руснаците преди изборите за президент. Затова аз очаквах Путин – и то точно като се кандидатира, да заяви, че срещу Русия е нанесен пореден коварен удар от страна на МОК и „западните партньори“. И, разбира се – никаква олимпиада!

Той обаче изведнъж каза, че няма да възпрепятства спортистите, които частично и сами са си виновни... Как така сами са си виновни? А къде останаха националният флаг, честта, кръвта на дедите? Забравено чувство – да не ме е срам от думите на президента, макар и той да добави, че не е честно МОК така да се възползва.

Предполагам, че Путин е усетил някаква граница – усетил е, че един отказ от Олимпиадата ще доведе до недоволство, че спортистите ще игнорират забраната му, някои ще сменят гражданството си, за да участват в игрите – например от името на Буркина Фасо, че народът, който е свикнал за всичко да е виновна Америка, може да започне да се съмнява. Не е толкова важно дали точно това са били опасенията му. Важното е, че за първи път през последните години той усети, че не всичко е позволено.

Какво следва от това? Не за пропагандата – тя не за първи път се обръща на 180 градуса. Какво следва в реалността? Според мен има две възможности:

Първо, може да отмъстим за страха и унижението. Не на вероломния приятел Томас Бах (президент на МОК - б.р.), а на други. На вътрешната „пета колона“, чиито останки не желаят да млъкнат и да напуснат страната. На опозицията – онази истинската, която се държи така, все едно в страната трябва да има избори, а не надбягване с подставени коне. Всички, вместо да проявят разбиране, гадовете, продължават да мрънкат за честни избори и за допускането на Навални. Да отмъстим на Украйна, където въпреки цялата бъркотия все не ни се удава да поставим марионетно правителство – народът не е доволен от властта, но не иска и с Русия. И, разбира се, да отмъстим на американците – първопричината за всички наши беди и враг на човешкия род.

Като гледам действията на властите през последните години, точно такава реакция най-много им отива. И тълпи от крадци и мошеници в раса и в цивилни дрехи - които не ги пускат на Запад, но пък тук има още какво да откраднат – ще го подкрепят по този път. И войната ще е все по-близо – тя вече се доближи още преди няколко месеца. И ние рано или късно ще нанесем „ответен превантивен удар“ - точно така ни учеха за войната с Финландия.

Но има и друг вариант, който наистина сега изглежда почти фантастичен. Да се възползваме от внезапно отворилия се прозорец, даже само прорез, за въстановяване на отношенията – по времето на Мао Дзедун американците видяха такъв прозорец в пинг-понга. Може да продължим да се въздържаме в думите. Да си спомним, че спортът е призван да обединява и облагородява съперниците. Да открием изведнъж, че приятелството е победило.

Западът ще отговори на това с възторг – никой не иска да воюва. Разбира се, няма да свалят санкциите, всички проблеми ще останат, но поне няма да има лавина от нови.

Путин и умните хора около него не може да не виждат тупика, в който се озоваха, и опасността – дори и лично за тях. Малко вероятно е да стигнат до съда в Хага, което най-много ги плаши – ядрените оръжия са сериозен аргумент, но пък те не искат да живеят в изгнание, а най-големият началник все още си мисли: Какво ли ще пишат за мен в учебниците по история?

Те няма да започнат необходимите на страната реформи – това ще удари собствените им интереси. Но теоретично е възможно да се откажат от пълното безумие и да изберат възстановяването на културното и друго безвредно сътрудничество – спомнете си опита на СССР. Наистина, тук все още се налага да се борим с теми, които началството така любезно припомня през последните години – за ястребите във властта и за побърканите на всички равнища.

Лично аз не вярвам във втория вариант. Въпреки че той е хиляди пъти по-възможен и изгоден, на началството не му стига кураж за него. Най-вероятно нещата ще стават по-лоши. Но пък... нали сбърках и с предположението си за реакцията на Путин след решението на МОК.

...

Коментарът на Леонид Гозман е от "Новая газета". Преводът е на Клуб Z.