Българското правителство иска председаталството на Съвета на Европейския съюз да бъде запомнено главно с подкрепата на страните от Западните Балкани, които се стремят към членство в блока.

Въпреки че осъзнават, че тези цели са отделни от ролята на председател на Съвета на министрите, управляващите копнеят също за напредък по въпросите с членството на страната в еврозоната и Шенгенската зона за свободно пътуване.

Политическите лидери във Франция и Германия обаче, подкрепени от Брюксел, ще се съсредоточат през следващите шест месеца върху изработване на рамка за сближаване между 19-те страни от еврозоната. Очаква се това да включва доизграждане на банковия съюз и трансформиране на Европейския стабилизационен механизъм, до който се прибягва по време на кризи, в Европейски валутен фонд. България има интерес от изхода от тези дискусии, но гласът й няма да има голямо значение, защото в момента е извън валутния и банковия съюз.

Въпрос от фундаментално значение за България е да не остане изолирана при евентуално осъществяване на идеята на Франция и Германия за по-тесен съюз.

"Едно притеснение за България е, че при Европа на много скорости ще останем в периферията", казва Даниел Смилов, директор на Центъра за либерални стратегии.

Българският министър-председател Бойко Борисов много се гордее с топлите си отношения с германския канцлер Ангела Меркел. Страхът на страната от маргинализация обаче би се увеличил, ако съседни страни като Македония и Сърбия никога не се присъединят към ЕС и ако западните страни, Русия, Китай, Турция и т.н. засилят вече съревнованието си за политическо, икономическо и дипломатическо влияние на Балканите.

Тези съображения обясняват защо Лиляна Павлова, министърката, която отговаря за българското председателство, отдава толкова голямо значение на срещата на 17 май в София, на която държавни и правителствени ръководители на страните от Евросъюза ще се срещнат с лидерите на Албания, Босна и Херцеговина, Косово, Македония, Черна гора и Сърбия.

"Не сме в позиция да поставяме нереалистични очаквания - коментира Павлова. - Можем да работим наисина много за европейските перспективи на западните Балкани, но не можем да правим чудеса или да определяме категорични дати за напредък по преговорите за членство. Можем обаче да си поставим тази цел в дългосрочен план и да гарантираме, че ЕС няма да загуби движещата си сила по въпроса."

Срещата в София трябва да предостави индивидуален план за действие на всяка от шестте западнобалкански страни, за да се присъединят в крайна сметка към ЕС. Павлова звучи особено енусиазирана относно прогреса на Македония, с която България подписа договор за добросъседство през август.

Подобно топло отношение обаче не е споделяно в други региони на Европа. Холандия е типичен пример. Обществото е скептично към допускането на повече източноевропейски страни в ЕС. Премиерът Марк Рюте, на когото крайнодясната Партия на свободата диша във врата, определено не иска скорошно разширяване на блока със Западните Балкани. Освен това той е против членството на България в Шенген.

"Все още имаме твърде много резерви относно граничния контрол и корупцията", каза той през септември.

Позицията на Рюте предизвиква възмущение у Павлова:

"Оношението към нас е абсолютно нечестно, защото България е изпълнила всички съществуващи критерии за членство в Шенген преди шест години. Това е против принципите на функциониране на ЕС за равнопоставено отношение към всички страни", казва тя и добавя, че по време на пика на миграционната криза в Европа България си е спечелила уважение, като е ограничила броя на незаконно влезлите и е защитавала външните граници на Съюза.

През юни 2011 г. Европейският парламент прие резолюция, която препоръчва премахване на проверките по границите на България със съседните страни от ЕС. Ще има нужда от единодушен вот на страните членки, за да бъде допусната България в Шенген. Засега подобен вот изглежда доста далеч. Въпреки това някои политици в София се надяват на компромис, при който българските летища и пристанища ще бъдат включени в Шенген като първа стъпка към пълноправно членство.

Притесненията на Западна Европа за корупцията в България измъчват Павлова. България е първата страна, която поема ротационното председателство на Съвета на ЕС с монторингов механизъм на Еврокомисията, който оценява усилията за реформа на съдебната система и борбата с корупцията.

"Със сигурност ни чака много работа. Има нужда от още законодателни промени - казва тя. - Но лично аз чувствам, че не сме много различни от другите европейски страни."

*Тони Барбър е редактор с ресор Европа на "Файненшъл Таймс". Бил е кореспондент в Австрия, Белгия, Германия, Италия, Полша, бившия Съветски съюз, САЩ и бивша Югославия.