Бойните действия в българското кино навлизат в нова фаза. Очертава се екшън, който 99% от местните т. нар. кинаджии не са достатъчно сръчни да заснемат, но пък са напълно в състояние да цамбурнат в блатото му и да се удавят в него, стъпвайки си един друг по раменете.
Първо бяха разкритията, че председателят на художествената комисия към Националния филмов център (НФЦ) Евгений Михайлов е преписал мотивите за оценка на проектите от последната сесия от критичката Геновева Димитрова, което наведе прогресивната общественост на мисълта, че Михайлов не е чел сценариите и дава оценки по други, а не по художествени съображения. Деянието му всъщност не е някакво негово ноу-хау и той го знае, затова не си посипва главата с пепел. Това е практика - на повечето сесии държавната субсидия се раздава след устни уговорки между членовете на комисията и някои от кандидатстващите. Уговорки, правени извън залата за обсъждане. После оценките се нагласят така, че парите да бъдат взети от определен човек. Който на следващата сесия връща жеста.
Михайлов излезе с открито писмо, в което се обясняваше с приповдигнат тон, че малко е сбъркал, но всъщност е невинен. Преписал, защото нямал време да пише собствени мотиви - голяма работа. Това доведе до епистоларна атака срещу него от други негови колеги, някои от които би трябвало с ръка на сърцето да признаят, че също им се е случвало да участват в задкулисни уговорки. В края на краищата можеше да се очаква, че по стара традиция гарван гарвану око няма да извади и някак си едните и другите групировки ще се разберат помежду си. Когато изведнъж...
...Стана ясно, че едно 22-годишно момиче, кандидатствало с проект за игрален филм за тракийските българи, се е появило на фронтовата линия. И то не на страната на едните или другите, а под кръстосания огън на всички. Оказа се, че младата Росица Караджова е завела в различни държавни комисии и в административния съд жалби и дело по 14 (словом: четиринадесет точки) за нарушения на правилници, закони, за конфликт на интереси и т. н. Завела ги е преди (!!!) да научи, че проектът ѝ е класиран на последно място, т.е. пари за него няма. Делото блокира раздаването на 7-те милиона от последната сесия и има реален шанс парите да бъдат изгубени, защото ако не се дадат в рамките на календарната година, те се връщат в държавния бюджет. Г-ца Караджова написа до всички, че се кани да обжалва до последно и да проваля конкурсните сесии, докато порочната система на раздаване на субсидии не се промени изоснови.
Стресът от този факт изведнъж очаквано обедини дърлещите се групички в т. нар. киноиндустрия. Просто защото някаква си Росица заплаши рахата на всички с писмото си до тях. Един врял и кипял в художествени комисии кинокритик - Божидар Манов - даже пусна до колегите си иронично писъмце. Цитираме го:
Имаме новина:
В прекрасния, съвършен и хармоничен процес на конкурсно оценяване и финансиране на филмови проекти, се появява нов важен елемент - "конкурсен тероризъм", който заплашва всичко и всички!
Може би трябва да се намесят ДАНС и прокуратурата, а МВР да разпространи фоторобот на г-ца (г-жа) Росица Караджова, която мнозина не познават.
Б. Манов
Няма нужда от фоторобот, г-н Манов, ето ви снимка на г-цата. Нещо да кажете?
Без да заемам страна в узрелия конфликт (защото в случая се явявам само журналист и нищо друго), смятам, че е редно да дадем думата и на станалата доста популярна тези дни Росица Караджова. С едно уточнение: момичето е с вродена глухота и контактът ми с него е писмен. Но пък тя си е направила труда да проведе истинско журналистическо разследване, монтирано в два клипа. Първият: за очевидния конфликт на интереси, в който попада сегашният директор на НФЦ Георги Чолаков, който проформа напуска продуцентската си фирма, но всъщност продължава да се занимава със същото, и то без никакво притеснение. Ето го и видеото:
От втория клип става безпощадно ясно, че Димитър Стоянович - брат на министър Петър Стоянович, е получил държавна субсидия по време на краткото братово министерстване. Това, според обясненията на експертка от въпросното клето министерство, не било конфликт на интереси. В което ние ще си позволим да се усъмним. Но пък след като медиите извадиха на бял свят, че съпругата на Сергей Станишев - Моника, е спечелила милиони от пиар на неговите министерства, докато той е бил премиер, и нищо не последва - склонни сме да предскажем, че пак нищо няма да се случи. Обаче нищо не ни пречи да видим и това видео:
Факти и само факти. Ако всички млади хора в България са толкова упорити и търсещи правата си като Росица, тази държава наистина има шанс да се оправи.
Предлагаме и основни части от нейната позиция по случая:
През март подадох документи в конкурсната сесия, обявена от НФЦ… След като открих нарушения в процедурата, подадох жалби - 30 дни преди излизането на резултатите. Подчертавам – 30-дни преди! Жалбите ми бяха 14 на брой, в различни учреждения и комисии, защитаващи законите в България. Г-н Чолаков и министър Стоянович бяха предупредени от някои от комисиите да отстранят грешките в процедурата за провеждане на конкурсната сесия. След като не го направиха, аз търпеливо изчаках резултатите. Но съответно стана така, както и предполагах - нарушенията, за които предупреждавах, бяха извършени. Тогава отново събрах всички документи, наех адвокат и заведох жалба, но този път в Административен съд.
Не съм обжалвала заради това, че съм последна в класирането. Напомням, че месец преди резултатите да излязат, аз лично заведох 14-те жалби в различните комисии и предупредих, че има нарушения. Откакто съм подала жалбата в съда, непрестанно получавам обвинителни съобщения и писма. Не разбирам в какво съм обвинена, за да получавам съобщения в личните си профили от хора от киногилдията?
Росица Караджова има официален отговор от министъра на културата Петър Стоянович от 2 юли, в който той лично пише, че няма нарушения. В становището на Националния съвет за кино (НСК) от 15 юли обаче се казва, че има нарушения и резултатите от сесията са невалидни. Следва ново становище на Стоянович - в него вече той вече тихо си признава, че има нарушения, но не може да анулира сесията заради... подадените жалби. Бре, да му се не види!
Поемам всякаква отговорност за жалбата си в съда, ще понеса последствията – каквито и да са те. Моята позиция е, че има нарушения. Ще се боря, докато законите ми го позволяват.
Както всички в тази държава, и аз имам право да кандидатствам за държавно подпомагане на проектите си. Естествено е да кандидатствам и на следващата сесия. В момента, в който подам документите си в НФЦ, ще проверя отново за нередности. Заявявам пред всички, че ако открия дори една такава, ще сигнализирам отново 14-те комисии и ще чакам. Ако администрацията в НФЦ не отстрани грешките си, отново ще обжалвам резултатите в съда. Смятам, че това е нормалният и законният път един гражданин да търси правата си.
"Ако няма нередности, или има, но те ги отстранят след моя жалба, аз няма да предприема нищо в ущърб на хората, подали проекти като мен. Ако при това положение отново съм последна по вот, ще замълча, защото ще знам, че всичко е законно и е в реда на нещата и явно моят проект не е готов да се пребори за финансиране", заявява категорично Росица Караджова.
За разлика от някои, които загубиха конкурса и подадоха жалбите си след излизането на резултатите, за разлика от всички, които дадоха интервюта в медиите след излизането на резултатите, аз сигнализирах за нередности много преди това и не съм се водила от оценките на художествената комисия. Отново пояснявам, че не осъждам качеството на спечелилите проекти и това че аз съм последна, аз осъждам истинността на цялата сесия и корумпираното ръководство на НФЦ.
А това по-долу е безкрайно поучително - то показва как едни хора, доскоро протестирали срещу системата, но изкачили се по някакъв начин на пост в същата система, изведнъж започват да не забелязват проблемите и да пренебрегват хората, които им ги показват:
Истината е простичка. Предупредих г-н Чолаков в момента, в който си подадох проекта - това беше на 17 март - че много внимателно ще проследя процеса на конкурсната сесия и че ще държа той да е законен. Подчертах му, че в нито един момент няма да проявя слабост или търсене на ефект от това, че съм глуха и че съм под закрилата на Закона за интеграция на хората с увреждания. Подчертах му също, че въпреки глухотата ми искам да се чувствам равностойна и искам да участвам наравно с всички, за да получа съответно полагащото ми се място в конкурса, което и по ред да е то. Явно обаче г-н Чолаков не ми повярва.
Някой може да си каже, че това момиче не е с всичкия си, след като излиза само срещу цялата обиграна и обръгнала на всичко система. Ние обаче сме длъжни да напомним една фраза от класическата българска литература: Свестните у нас считат за луди, глупецът вредом всеки почита. Написал я е Христо Ботев през 1871 г. Сещате ли се заглавието на стихотворението? "Борба" е заглавието. Спомням си собствените си опити да се преборя със системата и как накрая омерзен се отказах да се занимавам. Писна ми. И сега, колкото повече навлизам в историята, толкова повече се чудя: Росица ли има увреждане, или всички ние, останалите.
Много съжалявам за останалите невинни хора, които са спечелили финансиране, защото проектите им го заслужават, но не могат да бъдат финансирани веднага заради жалбата ми. Но не съм чак до там патриот, ча да пренебрегна собствените си права заради това, че след като съм потърсила истината, системата наранява някой друг. Не поддържам тезата: когато ме зашлевят по едната буза, да обърна другата... Ако по този път дам урок поне на един от тях, или пък от мен се поучат други млади хора, които искат в нашата родина да се спазват правилата и законите, ако гражданското общество най-сетне се събуди, бавно и полека нещата ще се подобрят.
Оттук нататък смятам да оставя Росица да изложи позицията си. Без коментар или защита - тя няма нужда от това.
На виновните в случая искам само да споделя с „усмивка“:
Да, виновни сте... Въпреки всичко, за да бъда разбрана правилно от заинтересованите и засегнатите, и защото в никакъв случай не съм враг на българското кино, съм готова незабавно да оттегля жалбата си от съда при следните условия:
1. Георги Чолаков да подаде оставката си, защото е виновен... В нормалните държави, когато човек на ръководен пост сбърка, незабавно трябва да признае грешката си, да се извини и да се оттегли от поста.
2. Да бъдат отстранени нередностите в конкурсната сесия, които съм визирала в жалбата си до съда.
3. Да се прегласуват резултатите, като в комисията бъдат заменени с други хора следните лица: Геновева Димитрова, Евгений Михайлов, Юрий Дачев и Валентина Илкова (те си знаят защо).
"А вие продуценти, режисьори и сценаристи, които сте в моето положение, но се спотайвате, мълчите и не надигате глава за разкриване на истината от страх да не бъдете жигосани, се заблуждавате, че помагате на българското кино и на себе си...
Моето предимство е младостта. Само на 22 години съм и мога да си позволя да чакам дълги години, да внасям поправки в закони, да се боря с неправдата и да променям системата по позволените правила."
Този месец съм рожденичка и ще си позволя да се обърна сама към себе си, ей така просто за кураж:
- Ех, ти малко глухо момиченце, с какво по пътя си уплаши и подразни толкова много хора? Явно си пораснала, станала си силна и смела. Поздравления! Честито!
И знаете ли, уважаеми читатели на Клуб Z, какво още ми каза Росица Караджова? Ето това:
Аз не съм врагът, за който ме смятат всички... Аз съм едно мило, възпитано и внимателно момиче, идващо от света на тишината, опитващо се да живее достойно и равностойно във вашия свят и според общоприетите норми…
Склонен съм да повярвам на тези думи. Абсолютно.
Коментари
Росица Караджова, която с реакцията си срещу методите на Националния филмов център (НФЦ) разтърси не само нашия сайт, но и социалните мрежи, вече е на топа на устата, фигуративно казано.
22-годишното момиче бръкна в раната не само на филмовата "индустрия", а и на цялата прогнила държава. И атаките срещу него започнаха. Можем да бъдем сигурни, че няма да спрат. Така се прави, това е стандартна процедура в тази част на Европа - когато някой ти пречи да си живуркаш спокойно, макар и с нечиста съвест, той трябва да бъде оплют, обруган и унизен. За назидание на всички останали, които биха си помислили да протестират.
Сега Росица ще бъде обвинена в некадърност, непрофесионализъм, нахалство, прекалено високо самочувствие, прекалено ниско самочувствие, в неуважение към авторитетите. Ще я обвинят, че е млада, че е привлекателна, че ходи на токчета, че танцува пред хора, че не носи фередже, че се възползва от увреждането си.
Ще разкритикуват и сценария ѝ - че е наивен, инфантилен, дилетантски, недостоен за финансиране. И всички атакуващи ще се правят, че тя се заяжда с тях на дребно - заради отхвърления си проект, а не заради нечестните "правила" в НФЦ - колкото и пъти тя да повтори, че е подала жалбите си преди, а не след обявяването на оценките.
Пропускат, че тя извади на бял свят неопровержими факти за конфликт на интереси, но вече ѝ подхвърлят, че досега никоя жалба срещу НФЦ не е спечелена в съда от ищеца (което е факт, впрочем) - защо ли? Вече я "страхуват" лекичко в сайтове и социални мрежи - с намеци и недомлъвки, с директни анонимни псувни. Така е било, така и ще бъде. Докато...
Картата на Геновева Димитрова
Картата на Евгений Михайлов
Не се наемам да твърдя докога. Искам само да споделя, че според скромните ми наблюдения един проблемен текст във всеки нормален сайт събира около 30% хейтвания към героя на текста. Хейтърите под "Жална му майка на българското кино" обаче са не повече от 1-2%. Това си е постижение. Но пък го е хейтнала обидената г-жа доц. Кънчева - член на комисията в НФЦ, и то с такова ехидно презрение, че моментално е насочила към себе си няколко омерзени коментара.
За да минем напряко, пускаме едно към едно днешното писмо на Росица до нас.
Здравейте, г-н Тонев,
Пиша Ви не за да се защитавам, защото смятам, че нямам нужда от това. А за да изкажа отново мнението си на човек, засегнат от ситуацията около прословутото блокиране на почти 7 милиона лева заради жалба, подадена от мен относно последната конкурсна сесия в НФЦ.
След последната моя позиция, публикувана от Вас, за което съм Ви безкрайно благодарна, се появиха нови спорове и нови нападки към мен. Изпращам ви нещо като обяснение на цялостната ситуация.
В началото искам да благодаря на всички хора, които ме подкрепиха. Поклон пред тях!
Сега само накратко да припомня събитията: През март подадох документи в конкурсната сесия, обявена от НФЦ. След като открих нарушения в процедурата, подадох жалби - седмици преди излизането на резултатите. Подчертавам – седмици преди! Но, както и предполагах, нарушенията, за които предупреждавах, бяха извършени. Тогава заведох жалба, този път в Административен съд.
Откакто съм подала жалбата в съда, моят равен шанс бе пренебрегнат, и не само това – получих наказателен вот заради жалбите ми. Непрестанно получавам обвинителни съобщения, писма и коментари. Един от тези коментари е на доц. Юлия Кънчева - член на художествената комисия за игрално кино към НФЦ. Сега към нея: г-жо Кънчева, извинявайте, но коментарът Ви по мой адрес не отива на човек като Вас - преподавател във висше учебно заведение. Този път ще ви отговоря с факти.
Г-жо Кънчева, многократно заявих, че не оспорвам последното място в класирането, защо продължавате да твърдите обратното?
Неразгърнати проекти.
Вие и останалите от комисията можехте да докажете, че сценарият ми е лош. Но само ако всички бяхте прочели сценария преди началото на този медиен скандал. Защото от 9-те подвързани екземпляра, които съм представила на комисията, 6 въобще не бяха отваряни. Всички сте попълнили оценъчните карти, но мога да ви докажа, че някои изобщо не са чели сценария. За съжаление не мога да докажа кои.
Сега поред:
1. На заседанието член от комисията (Валентина Илкова) коментира един исторически проект – „Земетръс”. Г-жа Илкова казва: „Разбира се, аз мисля, че големият плюс на този сценарий в случая за нас е, че това е единственият сценарий на историческа тема”. Друг член на комисията обаче казва: „Не е, не е единственият.” „Как да не е единствен?”, учудва се г-жа Илкова. Очевидно е, че тя не знае, че и моят проект „Армаган – долината на смъртта” е исторически – за трагедията на тракийските българи от началото на ХХ век. Как мислите, защо не знае? Дали Валентина Илкова е чела моя сценарий и коректно го е класирала?
2. Казвате, че сте видели жалбата ми от 4 юли. Така е, тя е последната. Но аз сигнализирах за нередности много преди това и не съм се водила от оценките на художествената комисия – когато подавах жалбите си, сесията не бе приключила и още нямаше резултати. Имам копия от входящите им номера, с дати седмици преди да излязат резултатите.
3. „С какво ще се похвалите Вие - че сте "Мис Тишина" и сте участвали като танцьорка в "Байландо" (предаване, което никой не помни, за жалост!), дори без да го спечелите? Или с мелодраматичния си роман "Ритъмът на сърцето" и НОМИНАЦИЯ за награда на "Южна пролет"... ? Просто номинация! Или със заявеното си желание да станете звезда от Холивуд? Малко лош вкус, макар и разбираем инфантилен стремеж на провинциално по дух младо момиче.”
Това ми го казахте Вие, г-жо Кънчева.
По никакъв начин няма да си позволя да Ви обиждам или коментирам уменията Ви, социалното Ви положение и произход, защото не е достойно. Но, г-жо Кънчева, моите мечти не са свързани със световния мир, не са свързани и с глобалното затопляне, затова простете ми, че мечтая за Холивуд, мечтая да съм жива, мечтая да правя филмите си. За какво мечтаете Вие?...
4. „Госпожице Караджова, на 22 години сте, без никакъв опит в киното (с изключение на няколко минутните компромати, които сте направили като 2 клипчета!), а тропате с лъскави токченца от средностатистически хасковски магазин...”
Това пак е от Вас, доц. Кънчева.
Да, бедна съм, глуха съм и съм от провинцията. Обувките ми струват 10 лв. и няма как да е иначе, защото инвалидната ми пенсия е 120 лв. Обаче обувките ми са чисти и въпреки че са евтини, не ме е срам от това. Аз съм само едно младо момиче и може би нямам точно решение за проблемите. Но защо Вие, г-жо Кънчева, искате да ме поставите зад една решетка, където правилата са нечестни и аз, и младите хора като мен, които не искаме да ги спазваме, биваме смачквани?
Относно моя опит като сценарист и продуцент: да, аз едва сега прохождам в това амплоа. Но цитирам: НФЦ осъществява държавната подкрепа и подпомагане на българското кино. Основната му функция е подпомагане на филмопроизводството. А основният приоритет - подкрепата на нови таланти и млади автори.
Къде в думата „подкрепа“ става ясно, че трябва да се подкрепя само опитен и зрял човек? Не трябва ли да се подпомагат млади хора, които искат да се развиват и доказват? Къде по света се подпомага или финансира втори път човек, който веднъж е взел пари и е направил слаб филм? А след втория му слаб филм? Как така няколко продуцентски фирми могат да бъдат подпомагани от НФЦ всяка година по няколко пъти, независимо от това какви филми произвеждат. И как тази „процедура” продължава повече от 10 години?
5. „И не спекулирайте, моля, с проблема си - никой не Ви е дискриминирал поради тази причина...” Явно визирате проблема „глухота“. Е, г-жо Кънчева, много жалко, че смятате глухотата за проблем. Ние не сме проблем, ние просто сме родени без слух. Само имаме различна комуникация от вас, чуващите хора.
Простено да Ви е… Нито един от нас не е напълно зрящ или чуващ. В това се състои нашата уникалност, в собствените ни непълнота и несъвършенство, които непрестанно ни тласкат напред. Слепотата или глухотата, физически или духовни, винаги са били и ще бъдат едновременно наше наказание и наш дар. Ние избираме доколко да наказваме себе си, допускайки страданието да ни погълне. Все пак не трябва да забравяме, че най-големият дар винаги е този, който човек сам дава на себе си.
6. „Малко ми е мъчно, че младо момиче като Вас, уж под мотото, че ще се бори със "системата" (в която, без съмнение, има много "кривици", както би казал Левски!), някак доста злорадо и тъмнозелено злъчно споделя с УДОВОЛСТВИЕ, че ще лиши и без друго мизерното ни кинофинансиране не само тази година, а и в бъдеще. Напомняте ми като поведение гадния шопски виц: "Не е важно на мен да ми е добре, важното е на Вуте да му е зле!" Хора, работили с години върху проектите си, ще бъдат съсипани от Вашите действия! Мечтите им, труда им, животите им... Между тях - редица талантливи млади хора! Които не почват като Вас направо с пълнометражен игрален филм (недебютен!?!), а дълго доказват качествата си с краткометражни филми и са носители на изключително престижни международни награди!... Защо ги ограбвате?”
Вижте, аз не твърдя, че съм като Левски. Със сигурност имам пороци и не съм идеална, но просто търся правата си. Нека всички тези талантливи млади хора се обърнат към бившия министър Стоянович и директора на НФЦ г-н Чолаков и да им поискат отговор на простичкия въпрос: защо не са спазили законите и правилниците.
P. S. Г-жо Кънчева, аз съм студентка в 3-ти курс в НБУ – специалност Танцов театър. Въпреки социалното ми положение, аз плащам такса за обучението ми в този университет. Тъй като втората ми специалност ще бъде Кино и телевизия, изпращам Вашия коментар за мен, заедно с този мой отговор до Вас, на ректора на НБУ. Учителската професия е една от най-достойните професии. Учителят трябва да бъде пример за подражание от младите. Вие такава ли сте?
Уважаеми читатели, за да не се питате коя е и откъде се взе Росица Караджова, предлагаме нейната кратка
Биография
Родена е на 21 юли 1992 г. в Хасково, в семейство на глухи родители. При раждането ѝ лекарите установяват 80% наследствена глухонемота. По законите на Република България тя е инвалид втора група.
Член е на „Съюза на глухите” в България.
От 6-годишна танцува в групата за модерни танци при РД на Глухите - Хасково. През 2010 г. е носителка на короната „Мис Тишина” - България. Завършва средното си образование в ПГЛП “Райна Княгиня” - гр. Хасково.
През 2010 г. участва в първото издание на шоуто за сбъдване на мечти “Байландо”, стига до финала и променя представата за глухите хора в България.
През 2011 г. е член на журито на конкурса – „Мис Тишина”. Лауреат е на 8 фестивала на „Съюза на глухите” в България. Участва в различни модни ревюта и рекламни кампании като лице, заснема фотосесии и работи професионално като танцьор в шоу програми и концерти.
В момента учи актьорско майсторство и танцов театър в НБУ.
На 27 юли 2011 г. издателство „Сиела” издава дебютния роман на Росица, озаглавен „Ритъмът на сърцето”. Малко по-късно тя адаптира романа в сценарий за игрален филм. Не след дълго получава номинация за млад сценарист и наградата за сценарий на „Тракийско дружество” на конкурса „Южна пролет”. Американски продуцент и режисьор се заемат на направят екранизацията - филм по действителна история, в който Росица да е съпродуцент, сценарист и играе себе си.
В средата на 2011 г. получава почетен медал за особени заслуги – най високото отличие на Съюза на глухите в България.
В края на 2011 г. получава специалната стипендия за млади писатели и таланти от Министерството на културата. През 2012 г. сама продуцира и финансира рекламен късометражен филм – презентация на проекта „Ритъмът на сърцето“.
През 2013 г. достига до полуфинала на телевизионното шоу “Турция търси талант”.
В същата година получава първата си роля в пълнометражния игрален филм – „Живи легенди“.
По повод 100-годишнината от изтреблението на тракийските българи в Беломорска Тракия през 1913 г. пише сценарий за игрален филм, озаглавен „Армаган - долината на смъртта“. Сценарият получава одобрение от Тракийските дружества в България и те създават кампания за финансиране на филма.
В началото на 2014 г. получава и първата си главна роля в „Красавицата и звяра“ – едноминутен игрален филм за фестивала „Jameson“.
Иван Филев
[...]
Също така, искам да споделя, че преди малко попаднах на изказването на Юлия Кънчева, един човек, който аз познавам. Преди 10 дни завърших бакалавър в НБУ, специалност "Кино и телевизия" и тази личност ми е водила лекции, за дълбоко мое съжаление. С колегите сме свиквали срещи с директора на програмата, за да му кажем, че не можем да плащаме големи такси и насреща да ни говорят само глупости на лекциите. За огромно мое щастие, успяхме да накараме някои от преподавателите да напуснат, след аргументираните ни тези, че от тях не можем да научим нищо, понеже има разлика между професионалист в сферата и човек, който може да предава знания. Уви! Прекрасната Кънчева през годините показа, че не иска и по никакъв начин няма да напусне преподавателското място, въпреки нашите оплаквания. Та нали това си е една постоянна заплата, която не може да пропусне да получава. И въпреки обещанията, че няма повече да закъснява за лекции и ще се говори нещо съществено на тях, нищо не се промени. Лично аз съм имал почти същите спорове с нея, понеже ни даваше ужасно некачествени, нейни любими, филми, които трябваше да анализираме. Четеше ми анализите на глас пред всички и, със същия цинизъм, както при Вас, се опитваше да ми каже, че аз съм никой и нищо и не мога да говоря така за българското документално кино. Е, мен такива неща не ми влияят и просто реших, че повече не мога да си позволя да посещавам тази лекция, понеже няма да ме научи на нищо.
[...]
Боби Ан
доцент доктор
ПрофесорЪТ
Дея А.
Уважаема доц. Юлия Кънчева, позицията от която пишете и претенциите, които имате, не ви дават и най-малкото морално право да характеризирате по този начин г-ца Росица Караджова! Би било добре точно Вие да бяхте проявили малко МЪДРОСТ, а не да "съветвате" Росица какво право има и какво не. Ако не сте съгласна с тези мои думи, замислете се поне, че най-елементарното възпитание изисква малко повече толерантност и УВАЖЕНИЕ към труда и мечтите на младите хора. Ако го няма уважението, то какво друго ни остава?! А, да, може би ще кажете, че за Вас е най-важна подкрепата на Вашите студенти?! Да, ама не! Най-важно е да останем ДОБРИ ХОРА! Важно е на това да учите Вашите деца и студенти! Язвителните и иронични коментари, не са добрият пример, който ще им завещаете, повярвайте!
Даниел Симеонов
Г-н Професоре, моля назовете се, щом ще влизате в такава сериозна полемика и след като пледирате за антилицемерност и обективност.Иначе пледоарията Ви, колкото и страстна и истинска, изглежда неадекватна и несъстоятелна, щом е анонимна. Това се отнася и до колегата Скорсезе! Преди всичко искам да подчертая подкрепата си за каузата на Роси да хвърли този прословут камък в блатото на българското кино. Да, ако трябва ще спрем парите за бг кино, докато всички се научат, че интегритета, прозрачността и обективността са най-важни.
Провокацията да напиша следните редове е безумното замесване на доц.Юлия Кънчева в скандала. По този повод се обърнах лични към автора на статията. Вижте, време е да поставяме изисквания към самите себе си, преди да изискваме интегритет от останалите. Разбирам, че доц. Юлия Кънчева е замесена погрешка в статията. Разбирам и дори, че Росица, мимоходом се извини. Но не може просто така да хвърляш имена в пространството и после с лека ръка да ги заменяш, без обяснения! Особено към човек, който е известен именно с подкрепата си към младите творци.Безусловно!Вие очаквате Евгени Михайлов да стои зад анкетната си карта, а той преписва…Ако някой е преписал от някого погрешно името й и я е изтипосал като „обвиняема”, нима това не е зле свършена работа???
Няма да бъда адвокат на доц. Кънчева, но си дайте сметка за някои неща, проявете емпатия, влезте в обувките на другия и тогава съдете, бъдете артисти, нали всички сме такива тук.Читателите, особено тези, които за разлика от мен не са завърнали по някаква причина към материала и коментарите му, ЗАВИНАГИ ще останат с погрешно впечатление, мнение и т.н., за това- кои точно са обвинените. Все пак ХОРААААА, става дума за обвинение, цитирам Ви: „На виновните в случая искам само да споделя с „усмивка“: Да, виновни сте.” Кой от Вас възприема тези думи като невинни, простете тавтологията. Още повече, както вече е ясно, доц. Кънчева е дала най-високата оценка на проекта за Росица, и е проявила разбиране към творческата й тегоба. Вие бихте ли имали афект, ако бяхте на нейно място? Би ли Ви било приятно да Ви прегрее телефона с въпроси как точно сте замесени в конфликта, без да подозирате. Мен лично ме попитаха десетина човека - абе, аджеба какво пък е направила толкоз Кънчева, че и тя е в кюпа на низвергнатите. Аз обясних, че вероятно е станала техническа грешка. Кой, обаче, ще обясни на останалите. Кой реагира навременно и адекватно и сложи редакторска бележка под линия, с обяснение, че текста, и то ЦИТАТ от него, е редактиран в последствие. Моля ви, не бъдете лицемерни, нали през цялото време говорим за интегритет. Разбирате ли, че подобна дребна, незначителна грешка разколебава доверието в неподправените намерения на участниците в тази борба, ако те не са акуратни. Не можем да сме критични към другите, без да сме критични към себе си, особено ако сме анонимни…
Вижте, няма да оценявам афекта на доц. Кънчева в нейното изложение. Всеки, поставяйки се в нейното положение, след като се запознае с фактите, може да реши за себе си дали е оправдан. Изчетете отново нейния коментар, но не между редовете, а по същество, влезте в нейния контекст, ако разбира се сте доброжелатели по природа. За мен тя има право на мнение за така създалата се ситуация и за разлика от нас има право на впечатление, най-малкото, защото, пак казвам за разлика от нас познава лично Роси и е чела сценария й! Както всички Вие и тя изказва своето мнение в този наш своеобразен форум. Аз до определена степен разбирам емоцията на доц. Кънчева,защото не би ми било приятно да ме обвинят в нещо, без да подозирам. Както едновременно разбирам и „ината” на Роси да разбие статуквото и го подкрепям , да нещата трябва да се променят.
Вижте моят аргумент е за интегритета на всички нас, а не за това кой е прав и кой е крив. Всеки има глава да прецени!
Мила Роси, надявам се да четеш това! Бъди здрава и дерзай! И недей да се засягаш от всичките ни бръщолевения, ако трябва не ги чети, за да се съхраниш. Имам едно предложение за теб! Ти всъщност сама предложи това, аз само те подсещам. Качи някъде твоя сценарий да се види. Аз съм наясно, както ти вече пространно обясни (и те подкрепям за това!), че не оценката му те притеснява, а начина на оценяване и то не само на твоя, а на всички проекти.И всички ние се притесняваме от това. Вярвам (а може би греша, ти кажи),че това до някаква степен ще потаи страстите…
Вярвам в адекватността ти!
Ст.Станков
Росица Караджова, която с реакцията си срещу методите на Националния филмов център (НФЦ) разтърси не само нашия сайт, но и социалните мрежи, вече е на топа на устата, фигуративно казано.
22-годишното момиче бръкна в раната не само на филмовата "индустрия", а и на цялата прогнила държава. И атаките срещу него започнаха. Можем да бъдем сигурни, че няма да спрат. Така се прави, това е стандартна процедура в тази част на Европа - когато някой ти пречи да си живуркаш спокойно, макар и с нечиста съвест, той трябва да бъде оплют, обруган и унизен. За назидание на всички останали, които биха си помислили да протестират.
Сега Росица ще бъде обвинена в некадърност, непрофесионализъм, нахалство, прекалено високо самочувствие, прекалено ниско самочувствие, в неуважение към авторитетите. Ще я обвинят, че е млада, че е привлекателна, че ходи на токчета, че танцува пред хора, че не носи фередже, че се възползва от увреждането си.
Ще разкритикуват и сценария ѝ - че е наивен, инфантилен, дилетантски, недостоен за финансиране. И всички атакуващи ще се правят, че тя се заяжда с тях на дребно - заради отхвърления си проект, а не заради нечестните "правила" в НФЦ - колкото и пъти тя да повтори, че е подала жалбите си преди, а не след обявяването на оценките.
Пропускат, че тя извади на бял свят неопровержими факти за конфликт на интереси, но вече ѝ подхвърлят, че досега никоя жалба срещу НФЦ не е спечелена в съда от ищеца (което е факт, впрочем) - защо ли? Вече я "страхуват" лекичко в сайтове и социални мрежи - с намеци и недомлъвки, с директни анонимни псувни. Така е било, така и ще бъде. Докато...
Картата на Геновева Димитрова
Картата на Евгений Михайлов
Не се наемам да твърдя докога. Искам само да споделя, че според скромните ми наблюдения един проблемен текст във всеки нормален сайт събира около 30% хейтвания към героя на текста. Хейтърите под "Жална му майка на българското кино" обаче са не повече от 1-2%. Това си е постижение. Но пък го е хейтнала обидената г-жа доц. Кънчева - член на комисията в НФЦ, и то с такова ехидно презрение, че моментално е насочила към себе си няколко омерзени коментара.
За да минем напряко, пускаме едно към едно днешното писмо на Росица до нас.
Здравейте, г-н Тонев,
Пиша Ви не за да се защитавам, защото смятам, че нямам нужда от това. А за да изкажа отново мнението си на човек, засегнат от ситуацията около прословутото блокиране на почти 7 милиона лева заради жалба, подадена от мен относно последната конкурсна сесия в НФЦ.
След последната моя позиция, публикувана от Вас, за което съм Ви безкрайно благодарна, се появиха нови спорове и нови нападки към мен. Изпращам ви нещо като обяснение на цялостната ситуация.
В началото искам да благодаря на всички хора, които ме подкрепиха. Поклон пред тях!
Сега само накратко да припомня събитията: През март подадох документи в конкурсната сесия, обявена от НФЦ. След като открих нарушения в процедурата, подадох жалби - седмици преди излизането на резултатите. Подчертавам – седмици преди! Но, както и предполагах, нарушенията, за които предупреждавах, бяха извършени. Тогава заведох жалба, този път в Административен съд.
Откакто съм подала жалбата в съда, моят равен шанс бе пренебрегнат, и не само това – получих наказателен вот заради жалбите ми. Непрестанно получавам обвинителни съобщения, писма и коментари. Един от тези коментари е на доц. Юлия Кънчева - член на художествената комисия за игрално кино към НФЦ. Сега към нея: г-жо Кънчева, извинявайте, но коментарът Ви по мой адрес не отива на човек като Вас - преподавател във висше учебно заведение. Този път ще ви отговоря с факти.
Г-жо Кънчева, многократно заявих, че не оспорвам последното място в класирането, защо продължавате да твърдите обратното?
Неразгърнати проекти.
Вие и останалите от комисията можехте да докажете, че сценарият ми е лош. Но само ако всички бяхте прочели сценария преди началото на този медиен скандал. Защото от 9-те подвързани екземпляра, които съм представила на комисията, 6 въобще не бяха отваряни. Всички сте попълнили оценъчните карти, но мога да ви докажа, че някои изобщо не са чели сценария. За съжаление не мога да докажа кои.
Сега поред:
1. На заседанието член от комисията (Валентина Илкова) коментира един исторически проект – „Земетръс”. Г-жа Илкова казва: „Разбира се, аз мисля, че големият плюс на този сценарий в случая за нас е, че това е единственият сценарий на историческа тема”. Друг член на комисията обаче казва: „Не е, не е единственият.” „Как да не е единствен?”, учудва се г-жа Илкова. Очевидно е, че тя не знае, че и моят проект „Армаган – долината на смъртта” е исторически – за трагедията на тракийските българи от началото на ХХ век. Как мислите, защо не знае? Дали Валентина Илкова е чела моя сценарий и коректно го е класирала?
2. Казвате, че сте видели жалбата ми от 4 юли. Така е, тя е последната. Но аз сигнализирах за нередности много преди това и не съм се водила от оценките на художествената комисия – когато подавах жалбите си, сесията не бе приключила и още нямаше резултати. Имам копия от входящите им номера, с дати седмици преди да излязат резултатите.
3. „С какво ще се похвалите Вие - че сте "Мис Тишина" и сте участвали като танцьорка в "Байландо" (предаване, което никой не помни, за жалост!), дори без да го спечелите? Или с мелодраматичния си роман "Ритъмът на сърцето" и НОМИНАЦИЯ за награда на "Южна пролет"... ? Просто номинация! Или със заявеното си желание да станете звезда от Холивуд? Малко лош вкус, макар и разбираем инфантилен стремеж на провинциално по дух младо момиче.”
Това ми го казахте Вие, г-жо Кънчева.
По никакъв начин няма да си позволя да Ви обиждам или коментирам уменията Ви, социалното Ви положение и произход, защото не е достойно. Но, г-жо Кънчева, моите мечти не са свързани със световния мир, не са свързани и с глобалното затопляне, затова простете ми, че мечтая за Холивуд, мечтая да съм жива, мечтая да правя филмите си. За какво мечтаете Вие?...
4. „Госпожице Караджова, на 22 години сте, без никакъв опит в киното (с изключение на няколко минутните компромати, които сте направили като 2 клипчета!), а тропате с лъскави токченца от средностатистически хасковски магазин...”
Това пак е от Вас, доц. Кънчева.
Да, бедна съм, глуха съм и съм от провинцията. Обувките ми струват 10 лв. и няма как да е иначе, защото инвалидната ми пенсия е 120 лв. Обаче обувките ми са чисти и въпреки че са евтини, не ме е срам от това. Аз съм само едно младо момиче и може би нямам точно решение за проблемите. Но защо Вие, г-жо Кънчева, искате да ме поставите зад една решетка, където правилата са нечестни и аз, и младите хора като мен, които не искаме да ги спазваме, биваме смачквани?
Относно моя опит като сценарист и продуцент: да, аз едва сега прохождам в това амплоа. Но цитирам: НФЦ осъществява държавната подкрепа и подпомагане на българското кино. Основната му функция е подпомагане на филмопроизводството. А основният приоритет - подкрепата на нови таланти и млади автори.
Къде в думата „подкрепа“ става ясно, че трябва да се подкрепя само опитен и зрял човек? Не трябва ли да се подпомагат млади хора, които искат да се развиват и доказват? Къде по света се подпомага или финансира втори път човек, който веднъж е взел пари и е направил слаб филм? А след втория му слаб филм? Как така няколко продуцентски фирми могат да бъдат подпомагани от НФЦ всяка година по няколко пъти, независимо от това какви филми произвеждат. И как тази „процедура” продължава повече от 10 години?
5. „И не спекулирайте, моля, с проблема си - никой не Ви е дискриминирал поради тази причина...” Явно визирате проблема „глухота“. Е, г-жо Кънчева, много жалко, че смятате глухотата за проблем. Ние не сме проблем, ние просто сме родени без слух. Само имаме различна комуникация от вас, чуващите хора.
Простено да Ви е… Нито един от нас не е напълно зрящ или чуващ. В това се състои нашата уникалност, в собствените ни непълнота и несъвършенство, които непрестанно ни тласкат напред. Слепотата или глухотата, физически или духовни, винаги са били и ще бъдат едновременно наше наказание и наш дар. Ние избираме доколко да наказваме себе си, допускайки страданието да ни погълне. Все пак не трябва да забравяме, че най-големият дар винаги е този, който човек сам дава на себе си.
6. „Малко ми е мъчно, че младо момиче като Вас, уж под мотото, че ще се бори със "системата" (в която, без съмнение, има много "кривици", както би казал Левски!), някак доста злорадо и тъмнозелено злъчно споделя с УДОВОЛСТВИЕ, че ще лиши и без друго мизерното ни кинофинансиране не само тази година, а и в бъдеще. Напомняте ми като поведение гадния шопски виц: "Не е важно на мен да ми е добре, важното е на Вуте да му е зле!" Хора, работили с години върху проектите си, ще бъдат съсипани от Вашите действия! Мечтите им, труда им, животите им... Между тях - редица талантливи млади хора! Които не почват като Вас направо с пълнометражен игрален филм (недебютен!?!), а дълго доказват качествата си с краткометражни филми и са носители на изключително престижни международни награди!... Защо ги ограбвате?”
Вижте, аз не твърдя, че съм като Левски. Със сигурност имам пороци и не съм идеална, но просто търся правата си. Нека всички тези талантливи млади хора се обърнат към бившия министър Стоянович и директора на НФЦ г-н Чолаков и да им поискат отговор на простичкия въпрос: защо не са спазили законите и правилниците.
P. S. Г-жо Кънчева, аз съм студентка в 3-ти курс в НБУ – специалност Танцов театър. Въпреки социалното ми положение, аз плащам такса за обучението ми в този университет. Тъй като втората ми специалност ще бъде Кино и телевизия, изпращам Вашия коментар за мен, заедно с този мой отговор до Вас, на ректора на НБУ. Учителската професия е една от най-достойните професии. Учителят трябва да бъде пример за подражание от младите. Вие такава ли сте?
Уважаеми читатели, за да не се питате коя е и откъде се взе Росица Караджова, предлагаме нейната кратка
Биография
Родена е на 21 юли 1992 г. в Хасково, в семейство на глухи родители. При раждането ѝ лекарите установяват 80% наследствена глухонемота. По законите на Република България тя е инвалид втора група.
Член е на „Съюза на глухите” в България.
От 6-годишна танцува в групата за модерни танци при РД на Глухите - Хасково. През 2010 г. е носителка на короната „Мис Тишина” - България. Завършва средното си образование в ПГЛП “Райна Княгиня” - гр. Хасково.
През 2010 г. участва в първото издание на шоуто за сбъдване на мечти “Байландо”, стига до финала и променя представата за глухите хора в България.
През 2011 г. е член на журито на конкурса – „Мис Тишина”. Лауреат е на 8 фестивала на „Съюза на глухите” в България. Участва в различни модни ревюта и рекламни кампании като лице, заснема фотосесии и работи професионално като танцьор в шоу програми и концерти.
В момента учи актьорско майсторство и танцов театър в НБУ.
На 27 юли 2011 г. издателство „Сиела” издава дебютния роман на Росица, озаглавен „Ритъмът на сърцето”. Малко по-късно тя адаптира романа в сценарий за игрален филм. Не след дълго получава номинация за млад сценарист и наградата за сценарий на „Тракийско дружество” на конкурса „Южна пролет”. Американски продуцент и режисьор се заемат на направят екранизацията - филм по действителна история, в който Росица да е съпродуцент, сценарист и играе себе си.
В средата на 2011 г. получава почетен медал за особени заслуги – най високото отличие на Съюза на глухите в България.
В края на 2011 г. получава специалната стипендия за млади писатели и таланти от Министерството на културата. През 2012 г. сама продуцира и финансира рекламен късометражен филм – презентация на проекта „Ритъмът на сърцето“.
През 2013 г. достига до полуфинала на телевизионното шоу “Турция търси талант”.
В същата година получава първата си роля в пълнометражния игрален филм – „Живи легенди“.
По повод 100-годишнината от изтреблението на тракийските българи в Беломорска Тракия през 1913 г. пише сценарий за игрален филм, озаглавен „Армаган - долината на смъртта“. Сценарият получава одобрение от Тракийските дружества в България и те създават кампания за финансиране на филма.
В началото на 2014 г. получава и първата си главна роля в „Красавицата и звяра“ – едноминутен игрален филм за фестивала „Jameson“.
Даниел Симеонов
Нападките не са необходими. Нито за секунда не съм поставял под съмнение сценария на Росица, няма как, аз не я познавам. Така или иначе се разсмърдя работата с тази сесия, може би това беше гнойна пъпка, която трябваше отдавна да се спука. И пак предлагам, ако ще го играем на прозрачност и демокрация да го правим докрай – нека всички сценарии (така или иначе сесията е провалена) да бъдат качени някъде за публичен достъп, белким да видим , ей така, за урок, какво става с анджък творческия дискурс на родното ни кино.Разбира се, че участниците трябва да го направят доброволно!
П.С. Не разбрах аргумента Ви за непрочетените сценарии, за мен това, простете наивността ми, е нова информация. И въобще как може да се разбере, че даден сценарий не е прочетен, отново простете наивността ми. Ако имате легитимни данни за това-споделете, според мен оставката им не е достатъчна, за мен това граничи с престъпление, както и слепите обвинения!
Росица Караджова, която с реакцията си срещу методите на Националния филмов център (НФЦ) разтърси не само нашия сайт, но и социалните мрежи, вече е на топа на устата, фигуративно казано.
22-годишното момиче бръкна в раната не само на филмовата "индустрия", а и на цялата прогнила държава. И атаките срещу него започнаха. Можем да бъдем сигурни, че няма да спрат. Така се прави, това е стандартна процедура в тази част на Европа - когато някой ти пречи да си живуркаш спокойно, макар и с нечиста съвест, той трябва да бъде оплют, обруган и унизен. За назидание на всички останали, които биха си помислили да протестират.
Сега Росица ще бъде обвинена в некадърност, непрофесионализъм, нахалство, прекалено високо самочувствие, прекалено ниско самочувствие, в неуважение към авторитетите. Ще я обвинят, че е млада, че е привлекателна, че ходи на токчета, че танцува пред хора, че не носи фередже, че се възползва от увреждането си.
Ще разкритикуват и сценария ѝ - че е наивен, инфантилен, дилетантски, недостоен за финансиране. И всички атакуващи ще се правят, че тя се заяжда с тях на дребно - заради отхвърления си проект, а не заради нечестните "правила" в НФЦ - колкото и пъти тя да повтори, че е подала жалбите си преди, а не след обявяването на оценките.
Пропускат, че тя извади на бял свят неопровержими факти за конфликт на интереси, но вече ѝ подхвърлят, че досега никоя жалба срещу НФЦ не е спечелена в съда от ищеца (което е факт, впрочем) - защо ли? Вече я "страхуват" лекичко в сайтове и социални мрежи - с намеци и недомлъвки, с директни анонимни псувни. Така е било, така и ще бъде. Докато...
Картата на Геновева Димитрова
Картата на Евгений Михайлов
Не се наемам да твърдя докога. Искам само да споделя, че според скромните ми наблюдения един проблемен текст във всеки нормален сайт събира около 30% хейтвания към героя на текста. Хейтърите под "Жална му майка на българското кино" обаче са не повече от 1-2%. Това си е постижение. Но пък го е хейтнала обидената г-жа доц. Кънчева - член на комисията в НФЦ, и то с такова ехидно презрение, че моментално е насочила към себе си няколко омерзени коментара.
За да минем напряко, пускаме едно към едно днешното писмо на Росица до нас.
Здравейте, г-н Тонев,
Пиша Ви не за да се защитавам, защото смятам, че нямам нужда от това. А за да изкажа отново мнението си на човек, засегнат от ситуацията около прословутото блокиране на почти 7 милиона лева заради жалба, подадена от мен относно последната конкурсна сесия в НФЦ.
След последната моя позиция, публикувана от Вас, за което съм Ви безкрайно благодарна, се появиха нови спорове и нови нападки към мен. Изпращам ви нещо като обяснение на цялостната ситуация.
В началото искам да благодаря на всички хора, които ме подкрепиха. Поклон пред тях!
Сега само накратко да припомня събитията: През март подадох документи в конкурсната сесия, обявена от НФЦ. След като открих нарушения в процедурата, подадох жалби - седмици преди излизането на резултатите. Подчертавам – седмици преди! Но, както и предполагах, нарушенията, за които предупреждавах, бяха извършени. Тогава заведох жалба, този път в Административен съд.
Откакто съм подала жалбата в съда, моят равен шанс бе пренебрегнат, и не само това – получих наказателен вот заради жалбите ми. Непрестанно получавам обвинителни съобщения, писма и коментари. Един от тези коментари е на доц. Юлия Кънчева - член на художествената комисия за игрално кино към НФЦ. Сега към нея: г-жо Кънчева, извинявайте, но коментарът Ви по мой адрес не отива на човек като Вас - преподавател във висше учебно заведение. Този път ще ви отговоря с факти.
Г-жо Кънчева, многократно заявих, че не оспорвам последното място в класирането, защо продължавате да твърдите обратното?
Неразгърнати проекти.
Вие и останалите от комисията можехте да докажете, че сценарият ми е лош. Но само ако всички бяхте прочели сценария преди началото на този медиен скандал. Защото от 9-те подвързани екземпляра, които съм представила на комисията, 6 въобще не бяха отваряни. Всички сте попълнили оценъчните карти, но мога да ви докажа, че някои изобщо не са чели сценария. За съжаление не мога да докажа кои.
Сега поред:
1. На заседанието член от комисията (Валентина Илкова) коментира един исторически проект – „Земетръс”. Г-жа Илкова казва: „Разбира се, аз мисля, че големият плюс на този сценарий в случая за нас е, че това е единственият сценарий на историческа тема”. Друг член на комисията обаче казва: „Не е, не е единственият.” „Как да не е единствен?”, учудва се г-жа Илкова. Очевидно е, че тя не знае, че и моят проект „Армаган – долината на смъртта” е исторически – за трагедията на тракийските българи от началото на ХХ век. Как мислите, защо не знае? Дали Валентина Илкова е чела моя сценарий и коректно го е класирала?
2. Казвате, че сте видели жалбата ми от 4 юли. Така е, тя е последната. Но аз сигнализирах за нередности много преди това и не съм се водила от оценките на художествената комисия – когато подавах жалбите си, сесията не бе приключила и още нямаше резултати. Имам копия от входящите им номера, с дати седмици преди да излязат резултатите.
3. „С какво ще се похвалите Вие - че сте "Мис Тишина" и сте участвали като танцьорка в "Байландо" (предаване, което никой не помни, за жалост!), дори без да го спечелите? Или с мелодраматичния си роман "Ритъмът на сърцето" и НОМИНАЦИЯ за награда на "Южна пролет"... ? Просто номинация! Или със заявеното си желание да станете звезда от Холивуд? Малко лош вкус, макар и разбираем инфантилен стремеж на провинциално по дух младо момиче.”
Това ми го казахте Вие, г-жо Кънчева.
По никакъв начин няма да си позволя да Ви обиждам или коментирам уменията Ви, социалното Ви положение и произход, защото не е достойно. Но, г-жо Кънчева, моите мечти не са свързани със световния мир, не са свързани и с глобалното затопляне, затова простете ми, че мечтая за Холивуд, мечтая да съм жива, мечтая да правя филмите си. За какво мечтаете Вие?...
4. „Госпожице Караджова, на 22 години сте, без никакъв опит в киното (с изключение на няколко минутните компромати, които сте направили като 2 клипчета!), а тропате с лъскави токченца от средностатистически хасковски магазин...”
Това пак е от Вас, доц. Кънчева.
Да, бедна съм, глуха съм и съм от провинцията. Обувките ми струват 10 лв. и няма как да е иначе, защото инвалидната ми пенсия е 120 лв. Обаче обувките ми са чисти и въпреки че са евтини, не ме е срам от това. Аз съм само едно младо момиче и може би нямам точно решение за проблемите. Но защо Вие, г-жо Кънчева, искате да ме поставите зад една решетка, където правилата са нечестни и аз, и младите хора като мен, които не искаме да ги спазваме, биваме смачквани?
Относно моя опит като сценарист и продуцент: да, аз едва сега прохождам в това амплоа. Но цитирам: НФЦ осъществява държавната подкрепа и подпомагане на българското кино. Основната му функция е подпомагане на филмопроизводството. А основният приоритет - подкрепата на нови таланти и млади автори.
Къде в думата „подкрепа“ става ясно, че трябва да се подкрепя само опитен и зрял човек? Не трябва ли да се подпомагат млади хора, които искат да се развиват и доказват? Къде по света се подпомага или финансира втори път човек, който веднъж е взел пари и е направил слаб филм? А след втория му слаб филм? Как така няколко продуцентски фирми могат да бъдат подпомагани от НФЦ всяка година по няколко пъти, независимо от това какви филми произвеждат. И как тази „процедура” продължава повече от 10 години?
5. „И не спекулирайте, моля, с проблема си - никой не Ви е дискриминирал поради тази причина...” Явно визирате проблема „глухота“. Е, г-жо Кънчева, много жалко, че смятате глухотата за проблем. Ние не сме проблем, ние просто сме родени без слух. Само имаме различна комуникация от вас, чуващите хора.
Простено да Ви е… Нито един от нас не е напълно зрящ или чуващ. В това се състои нашата уникалност, в собствените ни непълнота и несъвършенство, които непрестанно ни тласкат напред. Слепотата или глухотата, физически или духовни, винаги са били и ще бъдат едновременно наше наказание и наш дар. Ние избираме доколко да наказваме себе си, допускайки страданието да ни погълне. Все пак не трябва да забравяме, че най-големият дар винаги е този, който човек сам дава на себе си.
6. „Малко ми е мъчно, че младо момиче като Вас, уж под мотото, че ще се бори със "системата" (в която, без съмнение, има много "кривици", както би казал Левски!), някак доста злорадо и тъмнозелено злъчно споделя с УДОВОЛСТВИЕ, че ще лиши и без друго мизерното ни кинофинансиране не само тази година, а и в бъдеще. Напомняте ми като поведение гадния шопски виц: "Не е важно на мен да ми е добре, важното е на Вуте да му е зле!" Хора, работили с години върху проектите си, ще бъдат съсипани от Вашите действия! Мечтите им, труда им, животите им... Между тях - редица талантливи млади хора! Които не почват като Вас направо с пълнометражен игрален филм (недебютен!?!), а дълго доказват качествата си с краткометражни филми и са носители на изключително престижни международни награди!... Защо ги ограбвате?”
Вижте, аз не твърдя, че съм като Левски. Със сигурност имам пороци и не съм идеална, но просто търся правата си. Нека всички тези талантливи млади хора се обърнат към бившия министър Стоянович и директора на НФЦ г-н Чолаков и да им поискат отговор на простичкия въпрос: защо не са спазили законите и правилниците.
P. S. Г-жо Кънчева, аз съм студентка в 3-ти курс в НБУ – специалност Танцов театър. Въпреки социалното ми положение, аз плащам такса за обучението ми в този университет. Тъй като втората ми специалност ще бъде Кино и телевизия, изпращам Вашия коментар за мен, заедно с този мой отговор до Вас, на ректора на НБУ. Учителската професия е една от най-достойните професии. Учителят трябва да бъде пример за подражание от младите. Вие такава ли сте?
Уважаеми читатели, за да не се питате коя е и откъде се взе Росица Караджова, предлагаме нейната кратка
Биография
Родена е на 21 юли 1992 г. в Хасково, в семейство на глухи родители. При раждането ѝ лекарите установяват 80% наследствена глухонемота. По законите на Република България тя е инвалид втора група.
Член е на „Съюза на глухите” в България.
От 6-годишна танцува в групата за модерни танци при РД на Глухите - Хасково. През 2010 г. е носителка на короната „Мис Тишина” - България. Завършва средното си образование в ПГЛП “Райна Княгиня” - гр. Хасково.
През 2010 г. участва в първото издание на шоуто за сбъдване на мечти “Байландо”, стига до финала и променя представата за глухите хора в България.
През 2011 г. е член на журито на конкурса – „Мис Тишина”. Лауреат е на 8 фестивала на „Съюза на глухите” в България. Участва в различни модни ревюта и рекламни кампании като лице, заснема фотосесии и работи професионално като танцьор в шоу програми и концерти.
В момента учи актьорско майсторство и танцов театър в НБУ.
На 27 юли 2011 г. издателство „Сиела” издава дебютния роман на Росица, озаглавен „Ритъмът на сърцето”. Малко по-късно тя адаптира романа в сценарий за игрален филм. Не след дълго получава номинация за млад сценарист и наградата за сценарий на „Тракийско дружество” на конкурса „Южна пролет”. Американски продуцент и режисьор се заемат на направят екранизацията - филм по действителна история, в който Росица да е съпродуцент, сценарист и играе себе си.
В средата на 2011 г. получава почетен медал за особени заслуги – най високото отличие на Съюза на глухите в България.
В края на 2011 г. получава специалната стипендия за млади писатели и таланти от Министерството на културата. През 2012 г. сама продуцира и финансира рекламен късометражен филм – презентация на проекта „Ритъмът на сърцето“.
През 2013 г. достига до полуфинала на телевизионното шоу “Турция търси талант”.
В същата година получава първата си роля в пълнометражния игрален филм – „Живи легенди“.
По повод 100-годишнината от изтреблението на тракийските българи в Беломорска Тракия през 1913 г. пише сценарий за игрален филм, озаглавен „Армаган - долината на смъртта“. Сценарият получава одобрение от Тракийските дружества в България и те създават кампания за финансиране на филма.
В началото на 2014 г. получава и първата си главна роля в „Красавицата и звяра“ – едноминутен игрален филм за фестивала „Jameson“.
доцент доктор
Селяк
Иван Филев
Коментар
Даниел Симеонов
Само ще споделя малка част от този опит, свързан с преподавателската й дейност – тя е стипендиант на Фулбрайт за ЛЕКЦИИ и научни изследвания в САЩ – University of Southern California, School of Cinema – Television. Този университет, Иване, не е НБУ,на който аз и ти сме алумини. Алумините на USC са тук http://en.wikipedia.org/wiki/List_of_University_of_Southern_California_people#Film_and_television.
Искрено се надявам тези имена да ти говорят нещо, е поне Джордж Лукас…
Крайно време е тази седянка да се разтури и някой модератор да затвори коментарите, защото от плюене и извинете ме за израза „пичи месали” кой колко е професионалист и да си мерим егото, досущ като тийнейджъри пишките полза няма.
Lucas G.
Даниел Симеонов
Ивелин
доц. Юлия Кънчева