Най-възрастният мъж на планетата Франсиско Нунес Оливера почина на 113-годишна възраст в родното си село Буенвенида, съобщи Нюз.ру.

От 13 април 2016 година той е смятан за най-старият в Европа, а от 11 август 2017 - в света. Има четири деца, деветима внуци и 15 правнуци. От 1988 г. е вдовец.

Старецът починал снощи, докато вечерял с 82-годишната си дъщеря Антония. Франсиско официално е роден на 13 септември 1904 година в село Буенвенида в област Екстрамадура. Дъщеря му обаче твърди, че е с три месеца по-млад и всъщност се е появил на бял свят през декември, но рожденото му свидетелство било изгорено по време на Гражданската война и по-късно новото е сбъркано.

"Аз съм обикновен човек, който обича да играе карти с приятели в кръчмата. Вероятно имам здрави гени, но и тежката работа на къра е помогнала за дълголетието ми. Всеки ден ям зеленчуци и пия поне по една чаша червено вино", разказва преди време Оливер.

Дядото е имал и доста здравословни проблеми. На 90-годишна възраст му е изваден единият бъбрек, на 98 години му е направена операция на очите, а на 108 г. е прекарал тежка инфекция на пикочните пътища.

Дъщеря му е убедена, че причината за дълголетието е тихият живот в селото, преминал в мир със семейството му и между къщата и кръчмата.

"Ядеше много зеленчуци и боб, които самият той отглеждаше, както и домашно приготвените колбаси. През последните години обикновено закусваше с мляко и бисквити, месо, риба или яхния хапваше за обяд, а кисело мляко и зърнени храни с мляко за вечеря", обяснява Антония.

Защо стареем

Резултатите от изследване, публикувано в сп. "Сайънс"  разкриват, че механизмът на стареенето представлява генетична или епигенетична програма, а не натрупване на случайни дефекти в ДНК.
Съществуват два типа теории, които обясняват стареенето. Първият предполага, че в живите същества действа механизъм, който определя продължителността на живота.

Според втория тип, стареенето е следствие от натрупаните с времето мутации и влошеното функциониране на "ремонтните системи" в клетките. В този случай рискът от смърт би трябвало да се увеличи с напредването на възрастта.

В съответствие с т.нар. закон на Гомперц, рискът от смърт нараства 2 пъти през всеки 8 години от живота след 30-годишна възраст. Биолози изследвали измененията в нивото на смъртност у няколко хиляди голи къртичести плъха на различна възраст. Оказало се, че за гризачите т.нар. закон на Гомперц не е в сила.

След като голите къртичести плъхове достигнат полова зрялост на 6-месечна възраст, за тях ежедневният риск от смърт през целия им живот остава 0.01 процента. Самките са плодовити дори в напреднала възраст. Продължителността на живота на тези гризачи е 15-30 години. Учените са на мнение, че клетките на голите къртичести плъхове са снабдени с ефикасни системи за ремонт на ДНК, които им позволяват да не натрупват генни дефекти.