Ad Config - Website header

 

Article_top

Гот ти е на теб сега. Хубаво ти е, за Бога.
И града да потрошиш, после ще си го платиш...
 

Важното е да има силни страсти, да се лее водка или шампанско. Да строшиш някоя и друга чаша, да скъсаш рокля, риза или поне снимка, на която сте били щастливи, и да запалиш нещо, а в краен случай и да напишеш някоя и друга мила дума върху колата му... с пирон.

Гот ти е, въпреки че скоро никой не ти е подарявал кученце, а в мотела ти искаха пари и не ти приеха сълзите за сметката. Гот ти е така, с високите токчета, които се забиват в калта там, където някога е имало плочки. С късата рокля, която придърпваш  всеки път, не когато внезапно те хване срам, а когато осъзнаеш, че не може всичко да е само крака, и деколте си трябва. Гот ти е, нищо че вече устните те заболяха да ги държиш нацупени, спиралата ти тече и сега всеки път, като мигаш, буквално ти причернява пред очите. Гот ти е Азис, Преслава или Анелия дa ти пеят на ушенце и както казва една приятелка: „Когато ми е тъжно, си пускам чалга и веднага ми се оправя настроението. Те, хората, са се потрудили да ме веселят, какво аз ще се натъжавам?"

То така се започва. Едно време и ти не искаше и да чуеш за чалга, но като се събере компания и един пусне мухата, а ти не искаш да се цепиш от колектива и хоп... станало 12, около теб хвърчат салфетки, оскъдно облечени момичета апатично въртят дупета, защото с дрехите са оставили и уменията си за танци някъде другаде, вдигаш наздравици, обръщаш съмнителни шотове и си пееш: „Дай ми още!”

Това последното не е трудно, защото текстовете се запомнят и от половин слушане. Може и в някакъв момент да е било иронично това да слушаш някоя и друга песен. Или да си като Александра. Завършила европейско право в Англия, може да ти говори за политика на шест езика и да ти направи анализ на Достоевски на руски, но като стане петък, има нуждата да забрави цялото това възпитание, отговорностите на работа и да й стане леко. Затова търси в чалгата „ниското“ с пълното съзнание, че ще го намери. За да съхрани баланса.

Имаме ли нужда да стигаме дъното, за да се стремим към високото?

Може ли културата да ти дойде в повече и както в един момент си избираш опера, в следващия да си пуснеш Галена? То и Галена само да беше проблемът, но една песен никога не идва сама.

Чалгата като понятие отдавна излезе от безсмислените клипове, в които мъже показват плочки и носят автомобилни гуми на рамо из пустинята, а жените мятат коси и облизват силиконови устни. Тя налага модели на поведение, които са лесни за следване. Вместо да се хабиш да мислиш за щастието и колко е измамно, наливаш си една водка, надуваш музиката в колата и с газ към лесните удоволствия, простите решения и силните емоции.

„Дразни ме бе, дразни ме”, съветва друга популярна песен, в която лирическата героиня нервира героя, като му спира секса, а той й го връща достойно, като й спира парите. Ужасно си пасват, права е Камелия. При това положение кому са нужни други душевни терзания?

Чалгата не се оказа и временно явление, родило се с демокрацията. Издържала прехода, тя си запази завидно място в сърцето на българина. Не познава и възрастови ограничения. Наравно я слушат и студентите след сесия, и работниците на строежа отсреща, които поне от време на време го раздават международно и редуват българската със сръбската. Свързващото звено между всички е желанието да не се мисли. Да се отпусне душата. Да се забравят грижите. Да си докажеш, че и ти можеш да си човек от народа.

Но как и защо идеята за народа се сведе до елементарни текстове и крадена музика?

Ако се опитаме да бъдем широко скроени и толерантни, няма ли да видим, че всъщност да слушаш чалга е модерна медитация – не мислиш, не се напрягаш и просто ти е гот? И така в търсене на бърз и лесен път към мнимото блаженство ценностите се подменят. Евтините удоволствия стават основен стремеж, а критичността заспива. Колкото повече знаеш, толкова по-трудно ти е да си щастлив. Затова лесните отговори, които чалгата предлага, изглеждат примамливи. Докато един ден не осъзнаеш, че фалшът, силиконът и това "да ти е гот" са те отдалечили от истинското, осъзнато и постигнато щастие на личността, която мисли и иска повече от едно просто „гот“. Което дори не идва от теб самия.

-----

* Този материал е създаден по проект "Генерация Z".

 
Гот ти е на теб сега. Хубаво ти е, за Бога.
И града да потрошиш, после ще си го платиш...
 

Важното е да има силни страсти, да се лее водка или шампанско. Да строшиш някоя и друга чаша, да скъсаш рокля, риза или поне снимка, на която сте били щастливи, и да запалиш нещо, а в краен случай и да напишеш някоя и друга мила дума върху колата му... с пирон.

Гот ти е, въпреки че скоро никой не ти е подарявал кученце, а в мотела ти искаха пари и не ти приеха сълзите за сметката. Гот ти е така, с високите токчета, които се забиват в калта там, където някога е имало плочки. С късата рокля, която придърпваш  всеки път, не когато внезапно те хване срам, а когато осъзнаеш, че не може всичко да е само крака, и деколте си трябва. Гот ти е, нищо че вече устните те заболяха да ги държиш нацупени, спиралата ти тече и сега всеки път, като мигаш, буквално ти причернява пред очите. Гот ти е Азис, Преслава или Анелия дa ти пеят на ушенце и както казва една приятелка: „Когато ми е тъжно, си пускам чалга и веднага ми се оправя настроението. Те, хората, са се потрудили да ме веселят, какво аз ще се натъжавам?"

То така се започва. Едно време и ти не искаше и да чуеш за чалга, но като се събере компания и един пусне мухата, а ти не искаш да се цепиш от колектива и хоп... станало 12, около теб хвърчат салфетки, оскъдно облечени момичета апатично въртят дупета, защото с дрехите са оставили и уменията си за танци някъде другаде, вдигаш наздравици, обръщаш съмнителни шотове и си пееш: „Дай ми още!”

Това последното не е трудно, защото текстовете се запомнят и от половин слушане. Може и в някакъв момент да е било иронично това да слушаш някоя и друга песен. Или да си като Александра. Завършила европейско право в Англия, може да ти говори за политика на шест езика и да ти направи анализ на Достоевски на руски, но като стане петък, има нуждата да забрави цялото това възпитание, отговорностите на работа и да й стане леко. Затова търси в чалгата „ниското“ с пълното съзнание, че ще го намери. За да съхрани баланса.

Имаме ли нужда да стигаме дъното, за да се стремим към високото?

Може ли културата да ти дойде в повече и както в един момент си избираш опера, в следващия да си пуснеш Галена? То и Галена само да беше проблемът, но една песен никога не идва сама.

Чалгата като понятие отдавна излезе от безсмислените клипове, в които мъже показват плочки и носят автомобилни гуми на рамо из пустинята, а жените мятат коси и облизват силиконови устни. Тя налага модели на поведение, които са лесни за следване. Вместо да се хабиш да мислиш за щастието и колко е измамно, наливаш си една водка, надуваш музиката в колата и с газ към лесните удоволствия, простите решения и силните емоции.

„Дразни ме бе, дразни ме”, съветва друга популярна песен, в която лирическата героиня нервира героя, като му спира секса, а той й го връща достойно, като й спира парите. Ужасно си пасват, права е Камелия. При това положение кому са нужни други душевни терзания?

Чалгата не се оказа и временно явление, родило се с демокрацията. Издържала прехода, тя си запази завидно място в сърцето на българина. Не познава и възрастови ограничения. Наравно я слушат и студентите след сесия, и работниците на строежа отсреща, които поне от време на време го раздават международно и редуват българската със сръбската. Свързващото звено между всички е желанието да не се мисли. Да се отпусне душата. Да се забравят грижите. Да си докажеш, че и ти можеш да си човек от народа.

Но как и защо идеята за народа се сведе до елементарни текстове и крадена музика?

Ако се опитаме да бъдем широко скроени и толерантни, няма ли да видим, че всъщност да слушаш чалга е модерна медитация – не мислиш, не се напрягаш и просто ти е гот? И така в търсене на бърз и лесен път към мнимото блаженство ценностите се подменят. Евтините удоволствия стават основен стремеж, а критичността заспива. Колкото повече знаеш, толкова по-трудно ти е да си щастлив. Затова лесните отговори, които чалгата предлага, изглеждат примамливи. Докато един ден не осъзнаеш, че фалшът, силиконът и това "да ти е гот" са те отдалечили от истинското, осъзнато и постигнато щастие на личността, която мисли и иска повече от едно просто „гот“. Което дори не идва от теб самия.

-----

* Този материал е създаден по проект "Генерация Z".

Коментари

Gaver's picture
Gaver
Gaver

Чалгата виновна.... или как Дявола чете Евангелието

Много е жалко да се публикуват подобни текстове и то от млад човек. Авторката, като много други "елити" или "псевдо-интелектуалци" се опитва да втълпи колко низък и елементарен е един стил музика и едва ли не ЧАЛГАТА е виновна за KLETA MAJKA BALGARIA и всички несгоди у нас. Истината е, че тя е просто следствие! Тя е просто един от стиловете музика и когато разберем, че тя е част от бита на Балканите, ще живеем и мислим малко по добре. Някак се пропускат смислените и достойни текстове, или пък не се прави сравнение с някои откровенни простотии в рока и поп музиката. Нима 80% от фекалиите по TheVoice и CityTV нямат същите елементарни текстове и ритми/бийтове? Много мога на пиша по темата, но всеки има глава на раменете си и нека помисли с нея.

За финал да кажа, че не съм чалга фен, не съм посещавал подобен клуб от години, но винаги ще защитавам рационалното мислене и ще съм против соченето с пръст.

В момента си слушам Чет Фейкър (и не, не го бъркам с Чет Бейкър ;)) и надали ще си пусна след това Алисия, нека четем малко по смислени неща!

хопа

тц,тц,тц... и това всичко го написа това момиче от снимката?!!!
anelia mileva's picture
anelia mileva
anelia mileva

До Gaver, изглежда Вие сте прочели текста както

дяволът -Евангелието.Авторката не противопоставя стиловете музика, макар че мимоходом ги споменава. Просто разказва ( на места с ирония) за простащината на битово ниво. И не обвинява чалгата , просто я посочва като един от индикаторите за безкритичност към нещата, които
/ни/ се случват. С една дума -споделя онова, което вижда.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Трябва ли България да приеме еврото?