Ad Config - Website header

 

Article_top

В България е почти традиция спорни, но важни закони да се приемат точно в моменти, когато гражданско общество е разделено по други болезнени теми. Един съвсем пресен пример, за който малцина разбраха, са гласуваните промени в Закона за банковата несъстоятелност. Предложени в края на миналата година не от кой да е, а от Делян Пеевски. Естествено, това се случваше тихомълком, докато ние гледахме зрелищен спор за “антикорупционния“ закон и чакахме с нетърпение новогодишните празници.

Наново, но не и на чисто

Най-шумните дебати в началото на годината са два – за Истанбулската Конвенция и за Националния парк "Пирин“. Докато всички са вкопчили зъби и нокти в тезите си по тези две горещи теми, представителите на институциите се възползват от ситуацията, за да гласуват спорни промени, без ние изобщо да обърнем внимание на действията им.

По същия начин бяха улеснени строежите върху крайбрежните земеделски земи по твърде странен начин – с промени в един закон, който урежда материя от друг. Президентът наложи вето на тази промяна и сега очакваме повторното гласуване.

Дали практиката гражданското общество да бъде лишавано от възможността да реагира навременно и информирано ще се утвърди като институционална традиция? Силно се надявам отговорът да е отрицателен. Важното обаче е, че отново сме в неведение и нямаме време дори да осмислим онова, което навярно няма и да достигне като информация до повечето от нас.

Дори и когато научим за някое действие, то водените дебати са фасадни, в тях няма конструктивен и полезен спор, който да изясни фактите и становищата. Крясъци има, но няма ясни „За“ и „Против“ поради липсата на първата и най-важна предпоставка за един дебат - определянето на конкретния проблем и съгласието по базовите понятия, които ще се използват като аргументи.

Управляващата коалиция, опозицията и президентът обезсмислят усилията на гражданите, като използват създалата се суматоха за две неща: продължаване на развихрилата се рейтингова война и по-важното, което убягва на мнозина - приемането на спорни закони. За тях обаче властите са единни. Не спорят много-много.

Върховенство на закона ли?

Не е удачно и не е честно към гражданите важни промени да бъдат вмъквани в последните редове, при това на друг закон. Този любим съмнителен похват бе използван и сега - чрез преходните и заключителните разпоредби в Закона за посевния и посадъчния материал депутатите промениха Закона за опазване на земеделските земи (ЗОЗЗ). Така те улесниха хората, които възнамеряват да застрояват земеделски парцели със сменено предназначение. В операцията не участва само ДПС, които са против заради засадените с тютюн площи обработвани предимно от избирателите им. Резултатът е, че земите по българското крайбрежие, а и не само, се сдобиха с още една "вратичка" да бъдат бетонирани.

Гражданите обаче не разбрахме защо и как се стигна до такова решение.

Тази промяна противоречи на алинея първа от чл. 2 от Закона за опазване на земеделските земи, която гласи, че: “Земеделските земи са основно национално богатство и се използват само за земеделски цели“. Алинея втора от чл. 21 от Конституцията е още по-ясен: “Обработваемата земя се използва само за земеделски цели. Промяна на нейното предназначение се допуска по изключение при доказана нужда и при условия и по ред, определени със закон”. Закон, закон, ама в някой друг закон. Някъде в последните редове. Кой разбрал, разбрал.

Направената промяна, която позволи да остане правото на строеж и след изтичане на срока, ограничаващ инвеститора, е противоречива и вероятно това е причината депутатите да не посмеят да я включат в самия закон за опазване на земеделските земи.  Иначе би било прекалено очевидно и навярно щеше да предизвиква реакции от медиите и от гражданите. Президентът Румен Радев все пак забеляза тази нередност и наложи вето на тази част от закона. Което изобщо не означава, че мнозинството в Народното събрание не може да си прегласува каквото си е наумило.

Хайде да скандираме

Докато скандираме лозунги за спасението на горите и животинските видове в Национален парк “Пирин”, такава реакция за запазването на земеделските земи няма. Навярно няма и да има, докато не започне самото застрояване на останалите крайбрежни зони. А и няма общество, което да прелива от енергия и да има ресурса да протестира за абсолютно всяко безобразие.

Политиците подклаждат дебатите за Истанбулската конвенция и Пирин, които сами по себе си са признак за живо гражданско общество, и така се измъкват от неудобните въпроси за застрояването на земеделските земи. На практика властта се крие зад плакатите от другите протести и така ни лишава от възможността да бъдем неин коректив.

Някой ден, когато гражданското ни общество порасне и се научи да чете между редовете, вместо да се вкопчва само в горещите за момента теми, то ще започне само да определя дневния ред. Тогава ще успее да изкорени чувството за безнаказаност на политиците и любимия им навик да взимат решения на сянка. Нявярно ще минат години преди това да се случи, но междувременно трябва да се научим, че докато надигаме глава и гледаме в една посока, трябва да си пазим гърба. И да не позволяваме толкова важни теми да ни се изплъзват под носа.

-----

* Този материал е създаден по проект "Генерация Z".

 

В България е почти традиция спорни, но важни закони да се приемат точно в моменти, когато гражданско общество е разделено по други болезнени теми. Един съвсем пресен пример, за който малцина разбраха, са гласуваните промени в Закона за банковата несъстоятелност. Предложени в края на миналата година не от кой да е, а от Делян Пеевски. Естествено, това се случваше тихомълком, докато ние гледахме зрелищен спор за “антикорупционния“ закон и чакахме с нетърпение новогодишните празници.

Наново, но не и на чисто

Най-шумните дебати в началото на годината са два – за Истанбулската Конвенция и за Националния парк "Пирин“. Докато всички са вкопчили зъби и нокти в тезите си по тези две горещи теми, представителите на институциите се възползват от ситуацията, за да гласуват спорни промени, без ние изобщо да обърнем внимание на действията им.

По същия начин бяха улеснени строежите върху крайбрежните земеделски земи по твърде странен начин – с промени в един закон, който урежда материя от друг. Президентът наложи вето на тази промяна и сега очакваме повторното гласуване.

Дали практиката гражданското общество да бъде лишавано от възможността да реагира навременно и информирано ще се утвърди като институционална традиция? Силно се надявам отговорът да е отрицателен. Важното обаче е, че отново сме в неведение и нямаме време дори да осмислим онова, което навярно няма и да достигне като информация до повечето от нас.

Дори и когато научим за някое действие, то водените дебати са фасадни, в тях няма конструктивен и полезен спор, който да изясни фактите и становищата. Крясъци има, но няма ясни „За“ и „Против“ поради липсата на първата и най-важна предпоставка за един дебат - определянето на конкретния проблем и съгласието по базовите понятия, които ще се използват като аргументи.

Управляващата коалиция, опозицията и президентът обезсмислят усилията на гражданите, като използват създалата се суматоха за две неща: продължаване на развихрилата се рейтингова война и по-важното, което убягва на мнозина - приемането на спорни закони. За тях обаче властите са единни. Не спорят много-много.

Върховенство на закона ли?

Не е удачно и не е честно към гражданите важни промени да бъдат вмъквани в последните редове, при това на друг закон. Този любим съмнителен похват бе използван и сега - чрез преходните и заключителните разпоредби в Закона за посевния и посадъчния материал депутатите промениха Закона за опазване на земеделските земи (ЗОЗЗ). Така те улесниха хората, които възнамеряват да застрояват земеделски парцели със сменено предназначение. В операцията не участва само ДПС, които са против заради засадените с тютюн площи обработвани предимно от избирателите им. Резултатът е, че земите по българското крайбрежие, а и не само, се сдобиха с още една "вратичка" да бъдат бетонирани.

Гражданите обаче не разбрахме защо и как се стигна до такова решение.

Тази промяна противоречи на алинея първа от чл. 2 от Закона за опазване на земеделските земи, която гласи, че: “Земеделските земи са основно национално богатство и се използват само за земеделски цели“. Алинея втора от чл. 21 от Конституцията е още по-ясен: “Обработваемата земя се използва само за земеделски цели. Промяна на нейното предназначение се допуска по изключение при доказана нужда и при условия и по ред, определени със закон”. Закон, закон, ама в някой друг закон. Някъде в последните редове. Кой разбрал, разбрал.

Направената промяна, която позволи да остане правото на строеж и след изтичане на срока, ограничаващ инвеститора, е противоречива и вероятно това е причината депутатите да не посмеят да я включат в самия закон за опазване на земеделските земи.  Иначе би било прекалено очевидно и навярно щеше да предизвиква реакции от медиите и от гражданите. Президентът Румен Радев все пак забеляза тази нередност и наложи вето на тази част от закона. Което изобщо не означава, че мнозинството в Народното събрание не може да си прегласува каквото си е наумило.

Хайде да скандираме

Докато скандираме лозунги за спасението на горите и животинските видове в Национален парк “Пирин”, такава реакция за запазването на земеделските земи няма. Навярно няма и да има, докато не започне самото застрояване на останалите крайбрежни зони. А и няма общество, което да прелива от енергия и да има ресурса да протестира за абсолютно всяко безобразие.

Политиците подклаждат дебатите за Истанбулската конвенция и Пирин, които сами по себе си са признак за живо гражданско общество, и така се измъкват от неудобните въпроси за застрояването на земеделските земи. На практика властта се крие зад плакатите от другите протести и така ни лишава от възможността да бъдем неин коректив.

Някой ден, когато гражданското ни общество порасне и се научи да чете между редовете, вместо да се вкопчва само в горещите за момента теми, то ще започне само да определя дневния ред. Тогава ще успее да изкорени чувството за безнаказаност на политиците и любимия им навик да взимат решения на сянка. Нявярно ще минат години преди това да се случи, но междувременно трябва да се научим, че докато надигаме глава и гледаме в една посока, трябва да си пазим гърба. И да не позволяваме толкова важни теми да ни се изплъзват под носа.

-----

* Този материал е създаден по проект "Генерация Z".

Коментари

Младежта още много има да учи,

щом една от основите на демокрацията и пазарната икономика - bait and switch - им се вижда неприемлива :)))
Бобо's picture
Бобо
Бобо

червения Макак

Младежта не зная , но червените макаци със сигурност .... еволюцията ги е забравила .
Бобо's picture
Бобо
Бобо

Червения Макак

Абе перко откога макаците взеха да дават акъл на хората ....
Klingon Oid's picture
Klingon Oid
Klingon Oid

Само да вметна, че в

Само да вметна, че в цитирания член е използван термин "обработваема земя", а не "земеделска земя"
Земеделските земи си имат категория - има такива земи с такава категория, които въпреки че се водят земеделски, не стават за нищо освен за естествени тръни. И никой не ги обработва по същата причина - нито са поливни, нито почвата е почва. Така чи, те са "земеделски", но не и "обработваеми".

Земеделските земи си имат

Земеделските земи си имат категория, която може да се влоши или подобри. Не е задължително да бъдат застроени със съоръжения, които нямат нищо общо със селското стопанство. Отново казвам, че промяната противоречи на редица алинеи в ЗОЗЗ.
Klingon Oid's picture
Klingon Oid
Klingon Oid

Визирах (цитит)

Визирах (цитит)
"Алинея втора от чл. 21 от Конституцията е още по-ясен: “Обработваемата земя се използва само за земеделски цели.""

Т.е., споменава се "обработваема", а не "земеделска".

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията