Ad Config - Website header

 

Article_top

При всяко подновяване на санкциите срещу Русия в социалните мрежи започват разгорещени дебати "за" и "против". Не толкова "за" и "против" санкциите, колкото "за" и "против" Русия. Патологичното отношение на българското общество към Русия подчертава преди всичко разцеплението вътре в страната ни. Комплексиран от многогодишната и спорна история с федерацията, в момента българинът се люлее между крайностите. Или обича, или мрази Русия, но и за секунда не може да си помисли за помирение. Помирение с миналото и с пренаписаната ни история и поглед към бъдещето. Да, не бива да се забравят събитията от миналия век, но е време да гледаме към това, което предстои.

Изострянето на отношенията ни с РФ по време на мандата на бившия президент Плевнелиев беше едната точка на махалото, сближаването по времето на Първанов - срещуположната.

Повечето европейски нации тайно бленуват за връщането на някогашното величие на държавите им. В Русия обаче е различно. Тяхната винаги е била Велика още отпреди времето на Петър I Велики (1682-1725) и особено след неговото успешно управление. Това бе прекършено при разпада на  СССР и последвалото управление на президента Елцин. Събитията в тези десет години белязаха руското съзнание, доведоха го до състояние да чака и да търси своя "спасител". И в неговите очи това бе Владимир Путин.

Със замах Путин "излекува" раните и възобнови надеждите на обикновения руснак Припомни му каква сила е била Русия и му обеща, че отново ще бъде. Споменът за величието на Империята изплува на дневен ред, Федерацията успя да стъпи на краката си и подхвана изоставените проекти за прокарването на влиянието си в бившите съветски орбити. Тези идеи бяха приети в широко отвореното за тях съзнание на по-голямата част от руското население и осигуриха на Путин подкрепа за почти две десетилетия.

Тезата, защитавана от Борисов за по-умерен диалог и поддържане на отношения с Турция въпреки авторитарните наклонности на Ердоган, би трябвало да важи и за Русия. За никого не е тайна, че ние нямаме съвременна отбранителна способност, поради което и членуваме в НАТО. Не би било разумно обаче да водим външна политика, базирана на факта, че има "кой да ни спаси". Същевременно трябва ясно да отстояваме позициите си, изисквайки равнопоставеност и диалог, а не предлагайки сервилност, която наблюдаваме на моменти.

Най-пресен пример за липсата на конструктивен диалог между София и Москва е изказването на външния министър Лавров от 15 януари т.г. Той заяви, че "България отново е готова да разгледа възможността да приеме втората линия на газопровода "Турски поток"... при железни гаранции от ЕК". Подобно изказване е недопустимо и лекомислено - защо Москва слага думи в устата на България, кой я е упълномощил? Още по-лошото е, че ответна реакция не последва. За каква равнопоставеност и диалог говорим в случая? Направо си е  монолог...

Ясно е от самото изявление, че руснаците нервничат заради липсата на яснота дали ще имат разрешение извън правилата на Третия енергиен пакет (компании, добиващи газ, не могат да бъдат и собственици на газопроводи на територията на ЕС) да доставят газ в посока България, респективно останалите държави от Европа. България не може да си позволи да се огъва на подобен натиск и веднага след изказването трябваше да последва реакция, която да напомни, че поне на хартия вече не сме в задния двор на СССР (макар до голяма степен да оставаме в сферата на влияние на Москва).

През далечните 2007 и 2008 година, когато Първанов и Станишев подписваха споразуменията образуващи т.нар. Голям шлем, от руска страна се говореше, че отношенията между страните ни вървят във "възходяща линия по всички ключови насоки". Путин заявяваше, че България е един от основните икономически партньори на федерацията и всичко вървеше по мед. Говореше се, че Големият шлем ще допринесе за диверсификацията на енергийните доставки. Как, при положение че всичките четири проекта бяха с един и същ доставчик? Десет години по-късно нито един от проектите не е осъществен и сме изправени пред натиск, идващ от Кремъл, изразяващ се в непремерени (или може би точно премерени) изказвания, подобни на цитираното по-горе.

Готови ли сме като държава отново да преосмислим сътрудничеството си с Москва? Може би не. Но в случай че тръгнем по пътя на възобновяване на сътрудничеството в подобен мащаб, трябва да сме нащрек. Неосъществените руско-български проекти удариха по плановете и самочувствието на Кремъл, тъй като това рефлектира в загубата на пазари, а също и влияние в геополитически аспект. Реално диверсификацията трябва да бъде търсена, макар компромисът в поне по един от проектите да бъде разглеждан като възможност. Това, което трябва да изискваме насреща, е ясно. Освен взаимоизгодни икономически решения, ненамеса във вътрешните работи на България, уважаване на решенията на българското правителство и стопиране на провокативната реторика по наш адрес. Само тогава София би трябвало да преговаря с Москва.

Не е разумно да мразим или да любим Русия. Просто трябва да я приемаме каквато е, да познаваме нейните маниери и политика и да я научим да се съобразява с нас като част от Европа. А, и най-вече да правим разграничение между руски народ, култура, история и управление. Обикновеният руснак в момента живее по-лошо от масата българи, което предизвиква задоволство у много хора. Защо? Това някакво фалшиво чувство за превъзходство ли ни носи?

Българското общество все още трябва да осъзнава собствените си исторически комплекси - и по отношение на Турция, и по отношение на Русия. Ако истинската ни цел е това, за което толкова мрънкаме на Европа - да не бъдем третирани като европейци втора ръка, може би е време да се вгледаме в самата Европа. Те са могли да преглътнат своите вражди, да примирят конфликтите си. Време е да спрем да се държим като неосъзната и лутаща се нация, а да поддържаме външна политика, която отстоява позициите ни.

-----

* Този материал е създаден по проект "Генерация Z".

 
Сергей Лавров

При всяко подновяване на санкциите срещу Русия в социалните мрежи започват разгорещени дебати "за" и "против". Не толкова "за" и "против" санкциите, колкото "за" и "против" Русия. Патологичното отношение на българското общество към Русия подчертава преди всичко разцеплението вътре в страната ни. Комплексиран от многогодишната и спорна история с федерацията, в момента българинът се люлее между крайностите. Или обича, или мрази Русия, но и за секунда не може да си помисли за помирение. Помирение с миналото и с пренаписаната ни история и поглед към бъдещето. Да, не бива да се забравят събитията от миналия век, но е време да гледаме към това, което предстои.

Изострянето на отношенията ни с РФ по време на мандата на бившия президент Плевнелиев беше едната точка на махалото, сближаването по времето на Първанов - срещуположната.

Повечето европейски нации тайно бленуват за връщането на някогашното величие на държавите им. В Русия обаче е различно. Тяхната винаги е била Велика още отпреди времето на Петър I Велики (1682-1725) и особено след неговото успешно управление. Това бе прекършено при разпада на  СССР и последвалото управление на президента Елцин. Събитията в тези десет години белязаха руското съзнание, доведоха го до състояние да чака и да търси своя "спасител". И в неговите очи това бе Владимир Путин.

Със замах Путин "излекува" раните и възобнови надеждите на обикновения руснак Припомни му каква сила е била Русия и му обеща, че отново ще бъде. Споменът за величието на Империята изплува на дневен ред, Федерацията успя да стъпи на краката си и подхвана изоставените проекти за прокарването на влиянието си в бившите съветски орбити. Тези идеи бяха приети в широко отвореното за тях съзнание на по-голямата част от руското население и осигуриха на Путин подкрепа за почти две десетилетия.

Тезата, защитавана от Борисов за по-умерен диалог и поддържане на отношения с Турция въпреки авторитарните наклонности на Ердоган, би трябвало да важи и за Русия. За никого не е тайна, че ние нямаме съвременна отбранителна способност, поради което и членуваме в НАТО. Не би било разумно обаче да водим външна политика, базирана на факта, че има "кой да ни спаси". Същевременно трябва ясно да отстояваме позициите си, изисквайки равнопоставеност и диалог, а не предлагайки сервилност, която наблюдаваме на моменти.

Най-пресен пример за липсата на конструктивен диалог между София и Москва е изказването на външния министър Лавров от 15 януари т.г. Той заяви, че "България отново е готова да разгледа възможността да приеме втората линия на газопровода "Турски поток"... при железни гаранции от ЕК". Подобно изказване е недопустимо и лекомислено - защо Москва слага думи в устата на България, кой я е упълномощил? Още по-лошото е, че ответна реакция не последва. За каква равнопоставеност и диалог говорим в случая? Направо си е  монолог...

Ясно е от самото изявление, че руснаците нервничат заради липсата на яснота дали ще имат разрешение извън правилата на Третия енергиен пакет (компании, добиващи газ, не могат да бъдат и собственици на газопроводи на територията на ЕС) да доставят газ в посока България, респективно останалите държави от Европа. България не може да си позволи да се огъва на подобен натиск и веднага след изказването трябваше да последва реакция, която да напомни, че поне на хартия вече не сме в задния двор на СССР (макар до голяма степен да оставаме в сферата на влияние на Москва).

През далечните 2007 и 2008 година, когато Първанов и Станишев подписваха споразуменията образуващи т.нар. Голям шлем, от руска страна се говореше, че отношенията между страните ни вървят във "възходяща линия по всички ключови насоки". Путин заявяваше, че България е един от основните икономически партньори на федерацията и всичко вървеше по мед. Говореше се, че Големият шлем ще допринесе за диверсификацията на енергийните доставки. Как, при положение че всичките четири проекта бяха с един и същ доставчик? Десет години по-късно нито един от проектите не е осъществен и сме изправени пред натиск, идващ от Кремъл, изразяващ се в непремерени (или може би точно премерени) изказвания, подобни на цитираното по-горе.

Готови ли сме като държава отново да преосмислим сътрудничеството си с Москва? Може би не. Но в случай че тръгнем по пътя на възобновяване на сътрудничеството в подобен мащаб, трябва да сме нащрек. Неосъществените руско-български проекти удариха по плановете и самочувствието на Кремъл, тъй като това рефлектира в загубата на пазари, а също и влияние в геополитически аспект. Реално диверсификацията трябва да бъде търсена, макар компромисът в поне по един от проектите да бъде разглеждан като възможност. Това, което трябва да изискваме насреща, е ясно. Освен взаимоизгодни икономически решения, ненамеса във вътрешните работи на България, уважаване на решенията на българското правителство и стопиране на провокативната реторика по наш адрес. Само тогава София би трябвало да преговаря с Москва.

Не е разумно да мразим или да любим Русия. Просто трябва да я приемаме каквато е, да познаваме нейните маниери и политика и да я научим да се съобразява с нас като част от Европа. А, и най-вече да правим разграничение между руски народ, култура, история и управление. Обикновеният руснак в момента живее по-лошо от масата българи, което предизвиква задоволство у много хора. Защо? Това някакво фалшиво чувство за превъзходство ли ни носи?

Българското общество все още трябва да осъзнава собствените си исторически комплекси - и по отношение на Турция, и по отношение на Русия. Ако истинската ни цел е това, за което толкова мрънкаме на Европа - да не бъдем третирани като европейци втора ръка, може би е време да се вгледаме в самата Европа. Те са могли да преглътнат своите вражди, да примирят конфликтите си. Време е да спрем да се държим като неосъзната и лутаща се нация, а да поддържаме външна политика, която отстоява позициите ни.

-----

* Този материал е създаден по проект "Генерация Z".

Коментари

Бобо's picture
Бобо
Бобо

Русия България

Всичкото хубаво но трябва воля от страна на Русия , а тя както се вижда в последните 200 г. е имала само една цел , да обезкръвява тази територия наречена България , да всява хаос и раздори , да изцежда малкото финансови ресурси генерирани от българите , докато тази политика не се промени винаги ще се люшкаме в крайности , а както се вижда днес Русия даже я задълбочава .... Как един българин да изпитва уважение към такава държава ....
Buba Mara's picture
Buba Mara
bubamara

Точно обратното е!

Руснаците завиждат на българите, а и не само на нас, но проклетията им надделява над здравия разум. Достоевский читал, маладой чилавек?

http://rvb.ru/dostoevski/01text/vol14/01journal_77/314.htm

Нещо така за решетника-президент, който олицетворява... ъ-ъъ комплексите на каскетите?
Simeon Simeonov's picture
Simeon Simeonov
s.simeonov

Не виждам какво е направил Плевнелиев....

...за изостряне на отношенията ни с Русия.
По-скоро Руси
Simeon Simeonov's picture
Simeon Simeonov
s.simeonov

...по-скоро Русия реши да изостри отношенията си с...

...с България, само защото Плевнелиев (и не само той) реши да държи повече на родината си от колкото на чужда държава.
Колкото до Първанов, за него е повече от ясно каква подлога е той на руските интереси. До степен тотално да предаде България в полза на Русия......И в своя полза разбира се, защото тези предателства бяха добре платени.
anelia mileva's picture
anelia mileva
anelia mileva

Тяхната винаги е била Велика, още отпреди времето на Петър I "Ве

''Велика'' с какво?! Когато говорите, че една държава е велика, трябва да посочвате факти. Такива няма.
Да, комплекси има.От наша страна, комплексът на поробените; от страна на Русия, комплексът на поробителя, който повече не може да диктува... и затова промива мозъци.
Да, Европа е преодоляла враждите по чисто прагматични причини - да създаде условия държавите да се развиват икономически. А Русия се дразни от това и третира ЕС като враг. Третира като врагове и онези държави от старата СССР империя, които се стремят да се откъснат от нейното влияние. Вижте какво се случи с Грузия, Украйна, прочетете(нали сте запален историк) за конфликтите в Южна Осетия, Нагорни Карабах... И тогава ли ще продължавате да твърдите, че Русия ще ни приеме като равностоен партньор?
Тези назидателни съвети за сближаване с Русия ми звучат горе-долу като забележка към някой начинаещ, желаещ да се еманципира млад пушач - ''Недей, ще се отрази зле на зъбите ти'
Klingon Oid's picture
Klingon Oid
Klingon Oid

Какви са психичните терзания,

Какви са психичните терзания, комплекси и маниери на руснаците си е техен проблем.
Колкото по-бързо се излекуват толкова по-добре за всички, но преди всичко за тях.

Съвременния цивилизован свят живее (или поне се опитва) според правилата на правото и закона, а не според кефа на вожда диктатор.

140 г РУСКО РОБСТВО

Когато проумеем това... може да станем народ, да създадем държава....

Наводни се с някакви лаици

с някакви елементарни разсъждения за глупости - що не почнете направо да препоствате от фейсбук?

Oh, wait...
smarf's picture
smarf
smarf

Дегенерация Z

От Империята на злото нищо добро не може да се очаква. Колкото по-далече, толкова по-добре. Това е една фрустрирана страна, която поради невъзможност да е велика е превърнала агресията в основна цел. Населението е деградирало, умните и богатите са избягали в цивилизованите страни, а Достоевски и Чехов вече не помагат. Да българите трябва да осъзная своите комплекси и основно да разберат ,че Русия само ги е ограбвала и не е приятел. Колкото по рано го осъзнаят , толкова по добре за България. А младежът нещо се е пообъркал. Поцелуйковщината не е позиция.
kate pate's picture
kate pate
kate pate4

:-)

Не ме занимавайте с тая държава от третия свят, бе. На никой не му пука за тъпите рашки.
ки брит's picture
ки брит
kibrit

При липса на знание и опит, се разчита на вяра...

Русофилите са като оптимистите, а русофобите като песимистите. И 'филите и 'фобите залитат в крайности. Човек трябва да е реалист, за да преценява обстоятелствата от своята, лична (правилната) гледна точка, когато това се отнася до самия него. За да преценява правилно, трябва да знае, а не да вярва, да разсъждава, а не да се доверява на мненията изказвани от титулувани "знаменитости", само защото пред името си имат три или четирибуквени съкращения, но са членове на определна партия. Има поне две книги, писани от участници (руски граждани) в събитията по време на руско-турската война. "Писма от България" на Евгений Утин и "Н.П. Игнатиев 1875-1878". Утин е кореспондент на в-к „Вестник Европы“, а Граф Игнатиев е посланик на Русия в Цариград, състави усливията и подписал Сан Стефанския договор. И в двете книги е описано руското отношение към българите и балканските народи, целите на войната, причините да се води и целите които преследва Русия. Тези книги не общите хвалебствени приказки от учебниците ни по история. Добре е да се прочетат. Тогава реалистите ще са много повече от русофилите, а и русофобите ще загубят част от привържениците си. Ако това не се знае, цялата ни политика и отношения с Русия ще продулжават да са на юнашко доверие.
Insider Insider's picture
Insider Insider
insider

Чели сме

граф Игнатиев и Аксаков сме чели. Оттам лъсва генезисът на панславянската идея - Русия над всички. А граф Игнатиев и не крие, че основната цел на Руско-Турската война на Балканите е да се ограничи влиянието на Австро-Унгария. Само горкият Достоевски може да си мисли, че просто не са били осведомени. Много добре се е знаело, че българите нямат битови притеснения, но сантименталните агитации, че българинът умира от глад са били манипулацията, която да закар огромна доброволческа армия да изпълнява имперските амбиции на Балканите.
Mark Watson's picture
Mark Watson
watmark

некои съобразения

руснаците задигнаха от България 55 тона злато. Дори и по времето на колониалния период ни продаваха нефта на по високи цени. Руснаците унищожиха българската държава. Те не ни броят за държава. Никога не са били на наша страна. Тяхната страна на балканите е Сърбия. С руснаците не можем да имаме никакви отношения. Те не са пазар за нас. Те искат да ни вземат територията и историята ни. И почти са успели след като най голямото малцинство у нас са руснаците. В скоро време Варна няма да е български град. Така че никакви отношения с Русия. Сега е времето.
Insider Insider's picture
Insider Insider
insider

Точно така

По-добре с по-скъпи енергийни доставки, отколкото зависими от Русия. А това, че нямаме отбранителен ресурс и затова разчитаме на НАТО е пълна недомислица. Ако имахме отбранителни ресурси дали те можеха да бъдат адекватни на военната сила на Русия? Дори всеки трети да е в армията пак нямаше да можем да отстоим със свой ресурс. Просто сме малки! Вижте как минаха два пъти през Грузия и какво извършиха там; какво извършиха в Молдова...
ognian deyanov's picture
ognian deyanov
ognian.dey

Според мен...

Според мен трябва основно да се разграничат държавното управление в момента на държавата от цялата й история, култура икономическо развитие. В момента Русия е най-лошия пример за отстраняване пораженията от комунизма. Ще се радвам по- скоро да се пресъедини към Европа.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията