Полският Сенат прие изменения в закона за Института на националната памет - Комисията по разследване на престъпления срещу полския народ. Поправките предвиждат в частност наказание за "приписване на отговорност на полския народ или държава, включително за престъпления, извършени от Третия райх". Президентът Анджей Дуда вече обеща да подпише документа. Това намерение е свързано с един общ и достатъчно болезнен процес в цяла Европа.

Това се казва в статия на Андрей Бистрицки във в. "Известия", цитирана от БТА.  В статията се изтъква, че става дума за преразглеждане на цялата конфигурация на обществено-социалния и в известна степен на политическия живот. 

"Виждаме, че Полша преживява много сериозен вътрешнонационален процес. Може би не полско възраждане, но някакво засилване на острото чувство на осъзнаване на своята особеност. Опит да се разграничи от всички, да открие някакъв свой път. Светът губи ясните си очертания. Самата принадлежност към Западна Европа вече е недостатъчна за поляците (а и не само за тях). Всички се опитват да открият някакви нови граници, контури на своята идентичност, свое място в този свят", пише още Бистрицки.

Според него обаче поведението на полските политици от време на време абсолютно не се поддава на обяснение. И Полша успява да се окаже в немного добри отношения с практически цялото си обкръжение, включително с Русия и Украйна.

"Но любопитно е, че тази страна понякога заема много рязка, енергична и агресивна позиция дори към Европейския съюз. Честно казано, разбира се, Полша е голяма и сериозна страна. Едновременно с това тя е твърде зависима от външна помощ и не е сред челните икономики в света", пише още Бистрицки.

Според него обаче за полското ръководство е крайно важно да създаде ново чувство за идентичност, което позволява на сегашния политически елит на Полша да отстоява своите позиции. А това, колкото и да е странно, не е твърде далеч от онези настроения, които стоят зад "Брекзит" или зад събитията в Каталуния.

"Разбира се, и в случая с излизането на Великобритания от ЕС, и в случая с каталунския референдум, и в случая с Полша има рационални съображения. Те са свързани например с общото нежелание да делиш (нещо, което имаш, с останалите). Тук спадат и въпросите, свързани с бежанците - това са още въпроси за разходи, данъци, тарифи и т.н.  Освен това в самата Полша виждаме остра политическа борба между, нека ги наречем така, изолационистите и хората, желаещи по-широки трансгранични контакти", изтъква Бистрицки.

Според него действията на президента същодов голяма степен се обясняват именно с това, че той се опитва да противостои на онези групи от политическия елит, които до съвсем неотдавна бяха на власт в Полша, например Доналд Туск.

"Въпросът е само докъде ще доведе това? Вътре в Полша то ще доведе до известна консолидация около сегашния режим. Още повече че местните депутати прокараха поправките в закона за Института на националната памет с абсолютно мнозинство.  Второ, следствие от тази политика може да стане сериозно изостряне на връзките с много страни. А това е още една тухла в стената на отчуждението в отношенията преди всичко с европейските страни и с най-близкия съсед - Украйна", смята Бистрицки.

Според него поправката към закона за Института за националната памет засяга извънредно болезнен и деликатен въпрос, свързан с мъченичеството на полската нация. Защото през Втората световна война бяха убити 6 милиона полски граждани, включително около 3 млн. полски граждани от еврейска националност, както е заявил самият Анджей Дуда.

"Това фактически означава, че полският народ не трябва да бъде обвиняван за неговите действия през Втората световна война. Понятно е желанието да не бъде смесвана отговорността на отделни и немного порядъчни агресивни полски граждани с отговорността на немците, разпалили войната. Но в същото време зад това се крие и желание да се избегне отговорност, размисъл за миналото - а роля на Полша в разпалването на Втората световна война също е налице. И това не трябва да се отрича. Тя в голяма степен тръгна на сделки с нацистка Германия", обяснява Бистрицки.

Според него е ясно е, че хората в Полша са живели в тежки условия.

"Но жизнерадостният антисемитизъм и погромите, които бяха свойствени на някои народи, окупирани от германския райх - това все пак надхвърля мярката", обобщава Бистрицки.

Авторът е председател на съвета на Фонда за развитие и подкрепа на руския дискусионния клуб "Валдай", експерт по комуникации, медии и дизайн, член на Съюза на руските писатели.