Ad Config - Website header

 

Article_top

Евродепутатите поискаха задълбочена оценка на смяната между зимно и лятно часово време и промяна на режима, ако е необходимо. Те приеха резолюция след днешния дебат, която призовава Евпорейската комисия да направи обстойно проучване преди да се произнесе. Документът беше приет с 384 гласа "за", срещу 153 "против" и 12 "въздържал се".

"Мярката губи своята актуалност и основното си предимство - икономическата полза. Според някои оценки, българинът пести годишно едва между 60 стотинки и левче от тази промяна", коментира българският евродепутат Момчил Неков. "Според сектор "Здравеопазване" обаче, рисковете от катастрофи и здравословни последици са в пъти по-големи."

Смяната на стрелките на часовника в рамките на Европейския съюз се управлява от директива на Европарламента и Съвета на ЕС. Текстът предвижда във всяка държава членка на ЕС периодът на лятното часово време да започва в 1.00 ч. по Гринуич в последната неделя от март и да завършва в 1.00 ч. по Гринуич в последната неделя от октомври.

Основна причина за въвеждането на смяната между лятно и зимно часово време е пестенето на енергия. В България проучване е показало, че лятното часово време пести енергията, която АЕЦ „Козлодуй“ произвежда за 12 часа при пълна мощност. Разделено на всеки от нас, се оказва, че това е 54 стотинки на човек за една година.

Независимо какво ще реши Европа, България е свободна да премахне местенето на стрелките на часовника по собствена инициатива, когато прецени. Необходимо е само решение на Министерския съвет.

Дебатите в Европарламента са в отговор на граждански инициативи и петиции на граждани, които изказват притеснения относно последиците за здравето от смяната на времето. Комисиятата по транспорта на ЕП вече призова Еврокомисията да премахне смяната. Според много проучвания смяната на стрелките на часовника всъщност е вредно за хората. Учени от Харвард са установили, че в деня след смяна на времето катастрофите по пътищата се увеличават с 18%. Причината е сънливостта и забавените реакции.

Според анализ на ЕК най-уязвими към всяка насилствена промяна в нормалния човешки ритъм са възрастните. Засегнати са също хората със сърдечно-съдови проблеми или с нарушения в ендокринната система.

През последните години редица държави се отказват от използването на лятното часово време. Сред тях са Казахстан (2004), Ирак (2007), Грузия (2010), Армения (2011), Русия, части от Украйна (областите Донецк, Луганск и Крим) и Египет (2014), Азербайджан (2015). Други страни пък се отказват от зимното часово време и остават за постоянно на лятното, това са Беларус (2011), Турция и Севернокипърската турска република (2016).

Това е и един от въпросите, пред които са изправени евродепутатите - дали да се остане на зимното или на лятното часово време.

 

Евродепутатите поискаха задълбочена оценка на смяната между зимно и лятно часово време и промяна на режима, ако е необходимо. Те приеха резолюция след днешния дебат, която призовава Евпорейската комисия да направи обстойно проучване преди да се произнесе. Документът беше приет с 384 гласа "за", срещу 153 "против" и 12 "въздържал се".

"Мярката губи своята актуалност и основното си предимство - икономическата полза. Според някои оценки, българинът пести годишно едва между 60 стотинки и левче от тази промяна", коментира българският евродепутат Момчил Неков. "Според сектор "Здравеопазване" обаче, рисковете от катастрофи и здравословни последици са в пъти по-големи."

Смяната на стрелките на часовника в рамките на Европейския съюз се управлява от директива на Европарламента и Съвета на ЕС. Текстът предвижда във всяка държава членка на ЕС периодът на лятното часово време да започва в 1.00 ч. по Гринуич в последната неделя от март и да завършва в 1.00 ч. по Гринуич в последната неделя от октомври.

Основна причина за въвеждането на смяната между лятно и зимно часово време е пестенето на енергия. В България проучване е показало, че лятното часово време пести енергията, която АЕЦ „Козлодуй“ произвежда за 12 часа при пълна мощност. Разделено на всеки от нас, се оказва, че това е 54 стотинки на човек за една година.

Независимо какво ще реши Европа, България е свободна да премахне местенето на стрелките на часовника по собствена инициатива, когато прецени. Необходимо е само решение на Министерския съвет.

Дебатите в Европарламента са в отговор на граждански инициативи и петиции на граждани, които изказват притеснения относно последиците за здравето от смяната на времето. Комисиятата по транспорта на ЕП вече призова Еврокомисията да премахне смяната. Според много проучвания смяната на стрелките на часовника всъщност е вредно за хората. Учени от Харвард са установили, че в деня след смяна на времето катастрофите по пътищата се увеличават с 18%. Причината е сънливостта и забавените реакции.

Според анализ на ЕК най-уязвими към всяка насилствена промяна в нормалния човешки ритъм са възрастните. Засегнати са също хората със сърдечно-съдови проблеми или с нарушения в ендокринната система.

През последните години редица държави се отказват от използването на лятното часово време. Сред тях са Казахстан (2004), Ирак (2007), Грузия (2010), Армения (2011), Русия, части от Украйна (областите Донецк, Луганск и Крим) и Египет (2014), Азербайджан (2015). Други страни пък се отказват от зимното часово време и остават за постоянно на лятното, това са Беларус (2011), Турция и Севернокипърската турска република (2016).

Това е и един от въпросите, пред които са изправени евродепутатите - дали да се остане на зимното или на лятното часово време.

Коментари

Важните проблеми...

Не е лошо да се последват стъпките на напредничава Русия, която отмени лятното време преди няколко години, но тази полезна работа може да се свърши и без "дебати".

ЕП има други, наболели проблеми за решаване, като например накъде върви Европа след брекзита, разпадането на две и повече скорости и наближаващата война в Иран.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Трябва ли България да приеме еврото?