След разменени днес поздравления за 3 март между премиерите на България и Черна гора, Бойко Борисов и Душко Маркович са обсъдили и идеята проектът за АЕЦ "Белене" да се превърне в балкански. Тя беше подхвърлена наскоро от Борисов на инвестиционен форум на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) в Лондон и най-напред за нея се отзова положително премиерът на Македония Зоран Заев.

В разговора си с Маркович Борисов пояснил, че електропреносните системи на страните от региона биха могли да се свържат и да се използват ядрените мощности от атомната централа у нас. Идеята му е да се намери европейско финансиране за проекта и така всички балкански държави ще могат да възползват от реализирането на проекта в региона.

Проектът за Втора атомна беше спрян с решение на българския парламент от март 2012 г. През януари 2017 г. БСП предложи проектът да бъде възобновен с държавно участие, но Народното събрание отхвърли предложението. 

България беше осъдена от руската страна заради поръчано и неплатено оборудване за АЕЦ "Белене". След като плати над $600 милиона, българската страна си го и получи. На 2 март т.г. парламентът даде срок до 30 юни на кабинета, за да реши какво ще прави с вече платеното и доставено оборудване за АЕЦ "Белене". Министърът на енергетиката Теменужка Петкова увери, че имало "сериозен инвестиционен интерес".

До момента в неслучилия проект, за който се работи още от времето на тоталитарния режим, са потънали близо 4 милиарда лева от парите на българските данъкоплатци.

И честитки за Трети март

По случай националния празник 3 март Маркович е пожелал здраве и успехи на българския народ.

Борисов е разговарял по телефона и с премиерите на Украйна и на Полша Володимир Гройсман и Матеуш Моравецки, отново за да благодари за участието на украинци и поляци във войната за българското освобождение през 1877-1878 г. Според прессъобщението на МС, полският премиер е отбелязал, че и неговият народ отбелязва днес празника във Варшава.

"За нас Българското освобождение и битките, в които са участвали нашите войници, са изключително важни. Нашите народи винаги са си помагали и подкрепяли в трудни времена", каза Моравецки. Той благодари на българския премиер за активната работа на България по време на председателството на Съвета на ЕС и каза, че разчита на него за поддържането на конструктивния диалог по темите от европейския дневен ред, особено за взимане под внимание на позицията на държавите от Централна и Източна Европа при предстоящите преговори за европейския бюджет.

В Руско-турската война (1877-1878 г.) са участвали и румънци, сърби, черногорци и финландци.Румънците наброяват около 35 000, 60 000 сърби, 56 000 черногорци, 30 000 българи, от които 7500 в българското опълчение и значителен брой доброволци. Те също дават огромни жертви - наред с 15 000 убити и ранени български опълченци, 27 604 убити и изчезнали без вест и 56 652 ранени войници от руската императорска войска, 17 618 убити и ранени румънски, сръбски и черногорски воини.