Парламентът тихо замаза гаф на Министерския съвет, допуснат в актуализираната правителствена стратегия за национална сигурност.

Документът, с хоризонт до 2025 г., бе приет в средата на декември м.г. на заседание на кабинета, но така и не бе публикуван преди това за обществено обсъждане. Днес на съвместно заседание на комисиите по вътрешен ред и контрол над службите бяха разгледани предложения на парламентарните групи към стратегията. Без дебати и набързо обаче  депутатите от двете комисии отмениха текст на кабинета, в който се казва, че суверенитетът на България се гарантира съвместно с въоръжените сили на НАТО - откровено противоконституционен текст.

В така предложената от МС стратегия бе записано:

"Въоръжените сили на Република България осигуряват военната сигурност на страната, участват в колективната отбрана на НАТО и в реализирането на общата политика за сигурност и отбрана на ЕС. Заедно с въоръжените сили на останалите съюзници те са гарант за суверенитета, независимостта и териториалната цялост на страната."

По Конституция обаче (чл. 9) "въоръжените сили гарантират суверенитета, сигурността и независимостта на страната и защитават нейната териториална цялост." Т.е. това е работа само на българската държава, а не съвместна с НАТО.

Единодушно депутатите решиха второто изречение от стратегията да отпадне и така без много шум замазаха гафа.

Лодки и платноходки

От левицата настояха в стратегията да бъде изрично записано "Черноморският регион да не се милитаризира и да не се създават и допускат условия за конфликти в него". Това предложение обаче не бе прието и предизвика ответната реакция на депутата Красимир Янков. Янков препрати към скорошно изказване на премиера Бойко Борисов на тема "мир", в което Борисов обясняваше как иска да вижда само лодки и платноходки в Черно море, а не военни кораби.

"Обърнете внимание, да не сте се объркали. Вървите срещу изказване на Бойко Борисов", подметна Янков към председателя на комисията по вътрешен ред и заместник на Борисов в партията - Цветан Цветанов.

"Тук сме в парламента, не в Министерския съвет", набързо приключи темата Цветанов.

Националистите - заплаха

От ДПС пък опитаха да порокарат текст, зад който прозира отношение към най-големия им политически противник - "Обединени патриоти". По предложение на лидера на движението Мустафа Карадайъ в стратегията трябваше да бъде записано, че "риск пред националната сигурност представляват националистическите движения и използваният от тях език на разделение на нацията по етнически и религиозен принцип, както и опити за внасяне на текстове от такъв характер в законодателството". Този текст не бе приет, за разлика от много други предложения на Карадайъ за изменения в стратегията.

Мораториумът за "Белене"

От левицата настояха още в текстовете, касаещи темата "енергетика", да се запише изрично, че изграждането на АЕЦ "Белене" ще е от стратегическо значение за националната сигурност. Във варианта, предложен от кабинета, е витиевато написано "изграждане на нови мощности", което на практика може да касае както проекта за "втората атомна", така и 7-и блок на АЕЦ "Козлодуй". Красимир Янков (БСП) настоя да се добави и АЕЦ "Белене" с оглед на решението на парламента от миналата седмица, с което възложи на кабинета да изготви до лятото стратегия какво ще е бъдещето на проекта. Ако правителството реши да строи централата, то първо Народното събрание трябва да отмени наложения през първия мандат на кабинета "Борисов" мораториум.

"Колега, нека да напомня, че нямаме решение на Народното събрание за отмяна на мораториума за строителството на "Белене", отвърна на предложението на Янков и Цветанов.

Така текстът за приоритетните за ядрената енергетика проекти остана в следния вид:

"Развитието на ядрената енергетика има стратегическо значение за националната ни сигурност. Особено място заемат удължаването на живота на 5-и и 6-и блок на АЕЦ "Козлодуй" и изграждането на нови мощности като перспективен ресурс за производство на беземисионна електрическа енергия..."

В актуализираната стратегия специално ново място зае и новият антикорупционен орган, условно наречен комисия "Антикорупция". "Противодействие срещу корупцията се развива чрез съществена модернизация на законодателството и ефективно функциониране на единен антикорупционен орган", пише в стратегията.