С нея можеш да си съгласен или не, но тя със сигурност не поема по лесния път.

Ангела Меркел изисква повече от страната си, отколкото много политици биха дръзнали да го сторят. Тя действа при всяка криза, която Европа трябва да реши, и така се превърна в канцлерка на свободния свят.

Оръжието на дъщерята на пастор е милосърдието. Така авторитетното списание "Тайм" обоснова решението си да определи Ангела Меркел за личност на 2015 г.

Сред приоритетите й е бъдещето на Европа. Тя не иска да остане в историята като политик, който не е успял да предотврати провала на европейската идея. Не и като лидер на Християндемократическия съюз (ХДС), опропастила великите идеи на Конрад Аденауер и Хелмут Кол за европейско единство. Ето защо Меркел е категорично против тенденциите за ренационализация и въвеждане на горна граница за прием на бежанци.

Тя умее при всяка ситуация да запази самообладание, никога не повишава тон. Не иска да постигне всичко наведнъж. За нея са важни конкретните стъпки по пътя към целта, независимо дали става дума за решаване на криза или за постигане на политическо решение - в страната и извън нейните предели. Дори Владимир Путин изпитва респект пред нея далеч не само заради познанията й по руски език. Двамата разговарят и на немски, важното е какво си казват.

Меркел следва неотклонно курса си. За да го промени радикално, трябва да се случи нещо съдбовно. Така беше и при енергийния обрат. Докторката по физика не даваше и дума да се издума за затваряне на германските АЕЦ. След трагедията във Фукушима стана точно обратното.

Меркел има и още едно завидно качество - не е злопаметна, нито отмъстителна. Неслучайно германците я наричат Mutti ("Мама“).

Нейното мото е:

"Не обещавай нищо, което не можеш да изпълниш."

Тя ненавижда прибързаните действия, убедена е, че силата е в спокойствието. Изисква лоялност и отвръща със същото.
От трудова злополука за ХДС и политическа убийца на благодетеля си Хелмут Кол до най-влиятелната жена в Германия и света. Това е накратко политическата биография на Ангела Меркел.

Ангела Доротея Каснер се ражда на 17 юли 1954 г. в Хамбург в семейството на пастор и преподавателка по английски. Бебето е на седмици, когато семейството се преселва в ГДР. Бащата е решен да сее Божието слово при режим, отхвърлящ вярата. Отличничката Ангела записва физика в Лайпциг. Като студентка се омъжва за колегата си Улрих Меркел. Разводът идва след 5 години, но тя запазва фамилията му.

През 1998 г. се омъжва за професора по химия Йоахим Зауер. Тогава тя вече има завидна биография зад гърба си – през 1990 г. е заместник-говорителка на първото свободно избрано правителство на ГДР. Година по-късно Хелмут Кол я определя за министър по въпросите на семейството и спорта, впоследствие на околната среда и ядрената сигурност.

Кол губи общите избори през 1998 г., след това и председателството на ХДС. Начело на партията го сменя Волфганг Шойбле, Меркел става генерален секретар. На 10 април 2000 г. вече е начело на ХДС, избрана на конгрес с внушително мнозинство – 897 от общо 935 гласа. Тогава опонентите й окачествиха избора като трудова злополука за ХДС – жена, расла в ГДР и протестантка, оглавява една “мъжка партия” на католици.

От 2005 г. е канцлер на ФРГ. И й предстои четвърти мандат на този пост.

Меркел обяснява успеха си с факта, че са я подценявали. Дали визира и Хелмут Кол, открил я за политиката? Може би. Приживе той каза:

"Стратегията на Ангела Меркел по кризата с еврото е крайно опасна, тя съсипва моята Европа. Когато я назначих за министър, не умееше да си служи с нож и вилица. На приеми се луташе между гостите и трябваше да й правя забележки да спазва протокола."

Ангела Меркел го опроверга с водената от нея проевропейска политика.

Бундестагът избира днес новия канцлер и кабинет на Германия с таен вот. За да бъде избрана, Меркел трябва да събере 355 гласа от общо 709 депутати. Бъдещата управляваща коалиция разполага с 399 депутатски места. Новото правителство на Германия идва 170 дни след парламентарните избори, след подписването преди ден и на коалиционния договор между консерваторите на Меркел и социалдемократите на Шолц.