Парламентарната правна комисия прие днес на първо четене промени за борба срещу насилието над жени, предложени от БСП. 

Председателят на БСП Корнелия Нинова представи законопроекта скоро след като левицата се обяви против Истанбулската конвенция, с тезата, че може да се вземат мерки срещу домашното насилие и без да се ратифицира международния документ. Те включват промяна в ключовия чл. 161, който описва кои престъпления прокуратурата продължава да преследва, независимо дали жертвата иска прекратяване или не. Сега в тях ще влиза и причиняване на средна телесна повреда от възходящ, низходящ роднина, съпруг, брат или сестра. 

В момента ако в семейството е станала лека или средна телесна повреда, това не се преследва по общия ред, а с искова молба до съда. Много жени обаче ги оттеглят под заплаха или въобще не внасят такива. 

Възражения имаше от Христиан Митев от "Обединените патриоти", който отбеляза, че това да не може да се оттегля подадена молба за домашно насилие не е приемливо, особено за близки семейни отношения. Подкрепи го представителката на Висшия адвокатски съвет адвокат Гигова:

"Да се набъркаме в живота на хората по такъв начин, че да ги лишим от възможността телесното увреждане да се поправя. Това ни се струва твърде пряка намеса в семейните и лични отношения."

Същата теза се поддържа от становища на ВКС и Министерство на правосъдието, но прокуратурата е на друго мнение. В крайна сметка законопроектът получи солидна подкрепа - 16 гласува "за", само един - против.

Други предложения на БСП за промени в НК обаче нямаха същия успех. Предложението им за премахване на кражбата по маловажност - според депутатите от левицата, като метод за борба с битовата престъпност - бе посрещнато с остри критики от другите партии и експертите.

"Имаме един несъразмерен подход - като махнем маловажността по отношение на кражбите и грабежите, но не и по други състави", изтъкна първи Христиан Митев.

Валя Гигова от Висшия адвокатски съвет допълни:

"Ние считаме, че предлаганите промени не са добро законодателно предложение. Тези състави са въведени, за да отразят степента на обществена опасност. Ако се премахне маловажността, ще се наказват по един и същи начин хора, откраднали имущество и на стойност 10 лева и 10 000 лева."

Особена размяна на реплики имаше между председателя на комисията Данаил Кирилов и червения депутат Тодор Байчев. Байчев представи законопроекта, а после поиска дума за реплика. Кирилов изключи микрофона си и се обърна към своя колега с думите:

"Мислиш ли, че има какво повече да кажеш за тази глупост? От стенограмите ще те е срам."

Байчев обаче смело защити предложението на партията си - с доводите, заложени в мотивите. Включи се и колегата му Крум Зарков, който изтъкна, че това не е съвършен закон, но докато народните представители търсят такъв, "престъпленията стават". И призова тези, които са готови да отхвърлят закона, да направят предложение за друг. В крайна сметка 8 депутати се въздържаха, трима гласуваха против, само шестимата от левицата подкрепиха законопроекта.

От левицата искаха и да се премахне промяната на НК от преди само година - рецидивистите до тогава нямаха право да искат предсрочно освобождаване от съда, ако остават повече от 3 години от присъдата. Управляващите премахнаха тази бариера, БСП поискаха тя да се върне с довода, че не действа. Останалите депутати обаче не бяха на мнение, че една година стига за подобна преценка и отхвърлиха идеята. 

Приети бяха предложенията на "Обединените патриоти" за разширяване на "длъжностното лице", така че да обхваща и защитава и служителите в горските стопанства, както и законопроект на Министерски съвет във връзка с корупционните престъпления. Той предвижда редица от мерки, сред които обвързване на понятията "данъци с особено големи размери" с фиксирани суми и равно третиране пред закона на ръководните кадри.