421 дни! Толкова продължи управлението на правителството на Пламен Орешарски. През 404 от тях питахме КОЙ? И протестирахме. Сега правителството е в оставка, а след броени дни ще се закълне служебен кабинет, който да подготви предсрочните избори на 5 октомври. Време е за равносметка на свършеното и несвършеното. 

 

Ако се опитаме да мислим за правителството на Орешарски в минало време, първото, за което винаги ще се сещаме, са протестите от лятото на 2013 г. Всичко друго бяха нюанси от една дълга агония. 

Въпреки че вече бившият соцлидер Сергей Станишев  ни бе обещал друго.

"Много премиери идваха с висок рейтинг, а си тръгваха с нисък, при Орешарски ще е обратното", зарече се той в интервю за "24 часа" миналото лято. Днес нито Станишев е лидер на столетната партия, нито премиерът е премиер, а рейтингът на кабинета след евроизборите е труден за откриване от социолозите - побира се в процентите на статистическата грешка.

Други, ама съвсем други амбиции имаше левицата. Обещаваше да е истински Робин Худ - да взема от богатите, да дава на бедните, да възцари справедливост, да съживи икономиката и т. н.

БСП съвсем насериозно се канеше да върне прогресивната скала на облагане. Хората с високи доходи трябваше да бъдат наказани. Идеята не мина предимно заради отпора на по-големия коалиционен партньор - ДПС (миналото лято не знаехме, че е по-голям, но впоследствие се убедихме).

Всъщност още след първите викове "Оставка" пред прозорците на "Дондуков 2" бе кристално ясно - и това правителство няма да направи реформи в закъсалите сектори. Търсеха се само начини кабинетът да се окопае по-надълбоко, където вятърът на недоволството, етикетирано като умно и красиво, не духа силно. Идеята за промени умря скоропостижно. И бе сменена от изпитаната формула вината да бъде прехвърлена другиму.

БСП и ДПС си обясниха връщането си на власт с протестите от февруари 2013 г., когато високите сметки за ток шамаросаха харизмата на ГЕРБ. Мозъчният тръст зад Орешарски видя възможност да укрепи дефицита на доверие именно чрез популистки намалявания на цената на тока и на парното. За година успяха на три пъти да свалят цената на електроенергията.

Съвсем отделен въпрос е, че сметката не излизаше. Евтиният ток за бита трупаше растящи дефицити по цялата верига на производство и доставки. Евтиният ток излезе скъпо на топлоцентралите, на НЕК и на ЕРП-тата. Тепърва ще излезе скъп и на битовите потребители.

През последната година ролята на чорбаджията изедник бе отредена на енергоразпределителните компании. Трябва да се признае, че тази хрумка не е на отиващото си правителство. И експремиерът Бойко Борисов искаше да отнема лиценза на ЧЕЗ след уличния натиск. После, както често се случва, размисли и подаде оставка. 

В борбата си за евтин ток за народа БСП вкара икономическия си министър Драгомир Стойнев. Възпитаникът на парижката Сорбона, който за малко не стана и лидер на червената партия, се отчете с куп инициативи, комбиниращи популизъм и комунизъм. 

"Ако трите ЕРП-та не изплатят дълговете си към НЕК и се стигне до отнемане на лицензите им, държавата може да придобие обратно и трите лиценза", коментира още Стойнев на 17 март. От енергийния регулатор повече не чакаха подканяне и скоростно стартираха процедури срещу тях. Както им бе заръчано от икономическия министър и от червения партиен семинар на Боровец. В допълнение от ДКЕВР сглобиха и одитни проверки, "доказващи", че ЕРП-тата трябва да плащат многомилионни глоби.

Което съвсем естествено доведе до остра реакция от Еврокомисията, а еврокомисарят по енергетиката Гюнтер Йотингер дори заплаши България с наказателна процедура заради двойния аршин в търговския спор между доставчиците на ток и НЕК.

"Както знаете, аз съм много загрижен за цените на енергията, но те не могат да се поддържат на ниво, което не позволява да се покриват разходите, без да се подкопава стабилността на държавната, на НЕК и на електроразпределителните компании и в крайна сметка на държавния бюджет. Това не е устойчива политика и в крайна сметка ще доведе до по-високи разходи за обществото." Това е част от писмото на Йотингер до министър Стойнев. Обяснява му нещата елементарно - от А и Б. Така че дори и специалист в социалната сфера да може да ги разбере.

Идеите за отнемане на лицензите на ЕРП-тата и за национализацията им и обявяването им за лоши инвеститори обаче далеч не са единственият абсурд на кабинета в икономическата сфера. 

Пак Стойнев бе авангардът на идеята да съживява мъртъвци като "Химко" и "Ремотекс". В парламента дори се чуха и призиви и мастодонтът "Кремиковци" отново да започне да бълва задушливия жълт пушек над Софийското поле.

БСП започна да чертае планове как държавата ще започне да налива пари, да купува закъсали предприятия, да ги оздравява, да назначава хиляди работници и умрелите заводи да възвърнат славата си от времената, когато производството се отчиташе на петилетки.

Безумието -  "Химко" да заработи отново - няма как да не е ясно на който и да е експерт от икономическото министерство. Основната суровина на завода е природният газ, а цената му през 1999 г. е била четири пъти по-ниска от парите, които плащаме на "Газпром" сега. И когато горивото бе евтино обаче инвеститорите бягаха като дявол от тамян, когато чуеха за торовия гигант на Северозапада.

През цялото управление на кабинета "Орешарски" миналото настойчиво ни тропаше на вратата ни. И не само с идеите за национализация и реиндустриализация. В отношенията ни с Евросъюза и Русия по едно време не беше ясно всъщност България член на кой съюз е. Даже по едно време Евразийския изглеждаше да е по-вероятният отговор. В крайна сметка опечалени заради отиващия си кабинет не трябва да има. Нито в София, нито в Брюксел, нито в Москва.