Германските власти окончателно одобриха газопровода "Северен поток 2" от Русия въпреки риска от засилване на напрежението с източните съседи, страхуващи се от енергийната зависимост от Москва, съобщава изданието EurActive.

Федералната агенция за морска навигация и хидрография (BSH) издаде одобрението след разследване на екологичното и търговското въздействие на газопровода "Северен поток 2", съобщи регулаторът в свое изявление.

Одобрението от страна на Германия идва на фона на нарастващо противопоставяне между Европейския съюз и Русия заради вълната от експулсиране на руски дипломати, следствие от отравянето на бивш руски шпионин в Англия. Лидерите на ЕС през миналата седмица подкрепиха Великобритания, като обвиниха Москва и предприеха изгонването на руските дипломати заради нападението. Списъкът включва 22 държави от ЕС, а Великобритания беше първа - с експулсиране на 23-има дипломати, обяви изданието.

Около 85 км от тръбопровода, дълъг 1225 км - от залива Нарва на руската граница с Естония до Любмин в североизточна Германия, ще премине през германска територия. Заедно с издадения преди това документ от крайбрежния избирателен район на германския канцлер Ангела Меркел - Стралсунд, разрешителното вдига и последното препятствие пред строителството на тръбата от страна на Германия.

Все още са необходими одобрения от руските, финландските, датските и шведските органи.

"Северен поток 2" AG, компанията зад тръбопровода и дъщерно дружество на руската държавна енергийна компания "Газпром", заяви, че е "доволна" от резултата и се надява да осигури оставащите разрешителни "през ​​следващите месеци".

Проектът за тръбопроводи остава спорен в Германия, както и за съседите й и членки на ЕС Полша и балтийските държави Естония, Латвия и Литва, които се опасяват, че тръбата може да се използва като инструмент за засилване на руското влияние върху общността - 40% от природния газ идва от Русия. Известно е, че Москва използва цените на природния газ, за да окаже натиск например върху Украйна по време на конфликта, разразил се след анексията на Крим през 2014 г. - и в отговор на санкциите на ЕС.

Междувременно безпрецедентно междупартийно обединение на високопоставени политици от Християндемократическия съюз на Меркел, еколозите от Зелените и Свободните демократи миналия месец предупреди да не се позволява на "Северен поток 2" да продължи. Това ще "раздели политически ЕС и ще постави под съмнение нашата солидарност с Полша, нашите балтийски съседи, Словакия и Украйна, но също и с Швеция и Дания", написаха те в открито писмо до вестник Frankfurter Allgemeine Zeitung.

И Европейската комисия заяви през миналата година, че "няма нужда" от "Северен поток 2" в името на енергийната сигурност и диверсификацията на доставките на газ в 28-членния блок. Меркел заяви, че смята, че "Северен поток 2" е чисто "икономически проект" и не е необходима политическа намеса.

На европейско равнище Комисията се опита да осуети проекта, представяйки предложение, което ще постави "Северен поток 2" под юрисдикцията на ЕС. Съгласно предложените промени в директивата за природния газ всички тръбопроводи за внос ще трябва да отговарят на правилата на ЕС, които изискват тръбопроводите да не се притежават пряко от доставчици на газ, недискриминационни тарифи, прозрачни операции и най-малко 10% от капацитета да бъдат предоставени на трети страни.

Но този план претърпя удар по-рано този месец, когато правните служби на Съвета - представляващи държавите членки на ЕС - се противопоставиха на законодателното предложение на изпълнителната власт с аргумента, че ЕС няма юрисдикция по тръбопроводи, пресичащи изключителната икономическа зона на страните членки.

Правната служба на Съвета вече прие втората част от своето правно становище, датирано от 26 март.  Документът, получен от EurActiv, казва, че междуправителственото споразумение "става необходимо за разрешаване на противоречиви изисквания", когато част от тръбопровода не попада в юрисдикцията на ЕС.

Това обаче би изисквало дерогация*, което е "обективно обосновано и ограничено във времето", за да се спазват принципите за еднакво прилагане на правото на Съюза и на равно третиране, твърди правната служба на Съвета. "Режимът на дерогация, предвиден в предложението, не отговаря на тези изисквания", заключава становището.

*Дерогация - частична отмяна на определен закон.