Управляващият Волен Сидеров поиска провеждането на коалиционен съвет между ГЕРБ и „Обединени патриоти“ заради вълната от дипломатически мерки срещу Русия. Сидеров хем иска повече информация, хем е готов с позиция:

Не трябва да гоним руски дипломати!

Не само е готов с позиция, но е въоръжен с теорията на конспирацията, която произведе Кремъл. Даже е „разкрил“ извършителя:

Според мен това беше създадено, за да дискредитира Путин за изборите... Този случай е изработен в мозъчен щаб на определени служби. Предполагам, че те са от англоезичния свят.

В същото време Кристиан Вигенин от името на БСП също поиска повече информация – даже призова премиера Бойко Борисов да се яви в Народното събрание и да съобщи каквото знае на депутатите. Но и БСП си има позиция, без да чака информацията:

Към този момент не сме видели убедителни доказателства, да не кажа изобщо доказателства, че Русия е замесена в случая „Скрипал“ пряко. Ако такива доказателства бъдат предоставени, бихме могли да проявим известно разбиране към това, което се случва.

„Известно“ разбиране означава, че това не би ги възмутило, но биха споменали нещо си от кумова срама.

Мен хулите не ме смущават,

врагът с които те покри —

аз знам, аз вярвам, че си права,

когато съгрешиш дори!“

Христо Радевски, „Към Партията“

За да разберем точно какво искат „Атака“ и БСП, е необходимо да погледнем голямата картина. Към днешна дата тя изглежда така:

Великобритания обяви, че най-вероятно Русия стои зад отравянето на двойния агент Сергей Скрипал и дъщеря му Юлия с руския нервнопаралитичен агент „Новичок“ и че от събраните дотук данни не може да има друго обяснение.

Всички външни министри на другите страни от Европейския съюз (всички 27, сред които и българската министърка Екатерина Захариева) застанаха единни до Великобритания и също обявиха, че най-вероятно Русия стои зад отравянето.

От самото начало Русия отказва да съдейства на разследването и контраатакува с обвинения за световна конспирация за злепоставяне на Москва.

Като демонстрация, че това е неприемливо поведение Великобритания изгони 23 руски дипломати, а още 18 държави от ЕС изгониха между четирима и един руски дипломати от страните си. В тази група са още САЩ (с цели 60 изгонени), Канада, Австралия, Македония, Албания, Черна гора и Молдова.

Броят на държавите, които се солидаризират, расте. България прибра посланика си от Москва за консултации, но засега не е обявила дали възнамерява да изгони руски дипломати от територията си. Словакия и Люксембург отзоваха своите посланици.

Много е лесно да си обясниш всичко това с конспирация – поискали да изолират Русия, изолирали я. При толкова много различия между отделните страни в ЕС, при толкова много различия между САЩ и ЕС, при толкова много различия между съседските балкански страни – на фона на всичко това почти цяла Европа и огромни страни от останалия свят приемат една и съща позиция. Със сигурност информацията, която разменят помежду си партньорските служби, а и самите държавници, е много повече от това, което четем във вестниците. Всички те са идиоти ли?

Тези дни често ни напомнят случаи, когато западни политици са твърдели едно, а след години се оказвало друго. Пропускат обаче най-важното – в нито един от цитираните случаи Западът не е бил толкова единен. В нито един.

Къде да бъде България?

Самото допускане, че може да има такъв въпрос в момента, говори за много сериозно объркване в ценностите. Да бъдем с демократичните държави или с авторитарната диктатура? Да бъдем с икономически развитите или с изостаналата бедност? Да бъдем с държавите с разделение на властите и работещи институции или с феодалната система на раздаване на парчета от страната на „свои“, които да се отплащат с гласове и ресурси? Да сме със свободния свят или с режим, в който дори хората на изкуството са преследвани, ако случайно оспорят някой исторически мит с творбата си? Да сме в свят, където законите се спазват и това гарантира сигурността на гражданите, или в другия, където няма противопожарни инсталации и аварийни изходи и корупцията буквално убива? Президентите ни да са заедно с хората в моменти на трагедия или да се крият в чиновнически кабинети, бягайки от народа?

Имаме ли такъв избор изобщо? Мястото на България безспорно е в Западния свят, където солидарността е сред основните ценности.

Тази ситуация прави още по-видна главната разделителна линия в политическия живот на България – със Запада или с Изтока? Нито е нова, нито е непозната, но днес е централна. За да можем да се делим на либерали и консерватори, на десни и леви, трябва първо да имаме западен тип демокрация. Само тя ни гарантира средата, в която можем да водим политически битки – дали да заложим на повече традиция и християнство в образованието или да изберем глобалния секуларизъм; дали да повишим данъците за богатите или пък да запазим „плоската“ система с еднакви и ниски данъци за всички. Може и още разделителни линии в политиката да открием, но преди всички тях е базовият въпрос – западна демокрация или източна диктатура сме?

Затова е важно България да не изглежда като дупка на картата на Европа. Това дълго ще се помни. И затова е все по-невъзможно осъзнаването на факта, че Волен Сидеров и Екатерина Захариева са част от едно и също управление.