В последните няколко седмици светът е зает със случая с отравянето на двойния руски агент Сергей Скрипал. Събитието придоби огромен медиен и политически отзвук, който бе усетен и във вътрешната политика на България. Основните актьори са Русия и Великобритания, въпреки че мнозина - напълно резонно - разглеждат конфликта като противопоставяне между Изтока и Запада. Чуваме израза “нова студена война“.

Картината е толкова динамична, че е все по-трудно да бъдат разграничени вътрешна от външна политика, камо ли отделните случаи, както този със Скрипал и тяхното влияние. 

Балансьори?

Очевидно, единственият начин управлението да получи одобрение от опозицията и екипа на президента Румен Радев, е само тогава, когато поне формално не са засегнати интересите на Русия. Лидерът на БСП Корнелия Нинова, за пръв път от много време насам, поздрави премиера Бойко Борисов за неизгонените досега руски дипломати. Вицепрезидентът Илияна Йотова пък определи решението на управляващите като "позиция на държава балансьор", каквато България няма как да бъде по този конкретен случай.

Причините са няколко, но най-важната е, че функцията на балансиращата държава е да създаде и поощри условията за диалог между враждуващите страни. Нещо, което България не прави, а и на този етап изглежда невъзможно. От друга страна, балансьорът трябва и да има достатъчно влияние, което да наложи над участниците в конфликта. В българския случай, можем по-скоро да говорим за влияние на Запада и Русия над България, а не обратното.

Русофилите доволни

Позицията на България беше удобна и на някои изглеждаше мъдра, но само в първите няколко дни. В момента липсата на действие в защита на Великобритания и едновременно липсата на явна подкрепа към Русия от страна на правителството, водят до объркване и по-скоро негативни коментари - не само сред партньорите в ЕС, но и сред обществото, част от което си спомни по този повод отравянето на Георги Марков в Лондон. Към това се прибавя и нарастващото неодобрение към Русия, особено след посещението на руския патриарх в страната по случай националния празник. Затова аргументът, че не е желателно да се предизвикват предполагаемите възклицания на обществото, за да се избегнат протести... не звучи сериозно.

Аз бих определила позицията на България като изчакваща, защото и Цветан Цветанов подчерта, че засега няма да се гонят руски дипломати поради липсата на достатъчно доказателства - т.е. ако тези доказателства се появят, ще се предприемат действия. Томислав Дончев ясно заяви, че руски дипломати не са били изгонени веднага и заради проруските фигури сред коалиционните партньори на ГЕРБ, но ако следата на Русия в случая „Скрипал“ бъде потвърдена със солидни доказателства, то и България ще се присъедини към останалите държави, проявили солидарност към Великобритания. Не е известно обаче колко солидни трябва да са следите по българските стандарти и колко време би отнело тяхното откриване. А държавите трябва да избират в този момент.

Заслужава ли Великобритания?

Освен позицията на русофилите, която е пределно ясна, има и други, които не са съгласни с изгонването на руски дипломати. Основната им теза е, че Великобритания моли за солидарност Европейския Съюз, от който се опитва да се отдели. Наистина, на пръв поглед изглежда странно, как точно държавата, която гласува за напускане на ЕС, успя за отрицателно време да консолидира ЕС около себе си и предизвика конкретни ответни реакции. В случаи като този ясно проличава колко важни са всъщност съюзи като ЕС и НАТО, благодарение на които държавите имат механизмите и проявяват своята солидарност една с друга. 

Но дори и да приемем циничната позиция, че Великобритания няма право да търси подкрепа от ЕС, защото иска да го напусне, то тя е в състояние да търси съдействие от държавите членки на НАТО, голямата част от които се припокриват и с държавите членки на ЕС. В този контекст изчакващата позиция на България изглежда още по-неубедителна.

Управляващите трябва бързо да решат как да действат, защото това решение ще се отрази върху образа на България и в двата съюза, изградени на основата на евроатлантическите ценности. Въпреки, че страната ни формално е заявила своя път на развитие в тази посока, близкото й минало като сателит на СССР и активизираните русофилски и антизападни настроения в обществото все още влияят на политиката и пораждат съмнения за избрания път на развитие. Точно случаи като този със Скрипал могат да бъдат използвани за доказване на принадлежността към тези ценности. В този момент България трябва да препотвърди избрания път, въпреки и без това сложното разследване и добиване с безспорни доказателства. Най-малкото, защото сме държава, която вече е изпитала подобен случай на гърба си.

...

* Този материал е създаден по проект "Генерация Z".