Осемдесет и шест годишният кубински президент Раул Кастро утре ще предаде властта на ново поколение в преход, който бележи края на близо шест десетилетия еднолично управление на братята Кастро в карибския остров, предаде Франс прес.

Фидел, а след него и Раул управляваха Куба почти 60 години, превърнаха острова в основен актьор в студената война и съумяха да съхранят комунистическия режим въпреки сътресението от разпада на съветския им съюзник. Днес и утре на историческо пленарно заседание кубинският парламент ще избере нов председател на Държавния съвет - главния орган на изпълнителната власт.

Очаква се новият президент да е 57-годишният първи вицепремиер Мигел Диас-Канел.

Раул Кастро ще остане начело на Кубинската комунистическа партия до следващия й конгрес, планиран за 2021 г., когато ще навърши 90 години.

Приемникът на братята Кастро ще трябва да продължи необходимата "актуализация" на остарелия икономически модел в момент, когато Куба е изправена пред отслабването на съюзника си Венецуела, продължаващото американско ембарго, което спъва развитието й, и решението на президента Тръмп да замрази започналото в края на 2014 г. сближаване със САЩ.

Самите кубинци не очакват съществени промени в страната. Впрочем, сякаш за да подчертаят отсъствието на "революция в революцията", властите не са планирали пищна церемония за това гласуване в парламента, а визите за чуждестранни журналисти са само за срок от четири дни.

Все пак денят на гласуването е знаменателен - на 19 април се отбелязват 57 години от победата в Залива на прасетата, смятана в Куба като "първото поражение на империализма на янките в Латинска Америка".

По света вече започнаха да правят равносметка какво горе-долу е свършил Раул Кастро в модернизацията на страната.

Усилията му да реформира централизираната планова икономика от съветски тип доведоха до смесени резултати, информира Ройтерс. 

Някои от начинания са успешни, други са в застой, а редица инициативи се развиват много бавно или тепърва ще започнат. Тези усилия могат най-добре да се видят в започнатите политически промени, при които след разпадането на Съветския съюз Куба например позволи да навлязат чуждестранни инвестиции и даде възможност на семейния бизнес да се развива.

Починалият бивш кубински президент Фидел Кастро определяше тези промени като "отстъпки към врага", докато Раул Кастро ги представяше в положителна светлина и твърдеше, че те са неизменна част от бъдещето на Куба. Представители на управляващата комунистическа партия казват, че започналият процес на модернизация е много по-тежък от очакваното и продължава работата по реформите, които са приети първоначално на партийния конгрес през 2011 година, а след това ратифицирани през 2016 година.

Някои от промените, като например развитието на частния сектор, продължават и са обект на постоянни поправки и нарастващо недоволство както заради все по-голямото социално неравенство, така и заради по-строгите регулаторни мерки.
Докато през 2011 година планът за реформи забраняваше натрупването на частна собственост, то във варианта му от 2016 година бе добавена и забрана за "натрупване на богатство". 

Ето същността на най-важните икономически промени:

Земеделие

Правителството започна да отдава под наем некултивирана държавна земя на перспективни земеделски производители през 2008 година. Оттогава условията за това отдаване значително са се подобрили, въпреки че фермерите трябва да се съгласят да отглеждат определени посеви или да развъждат добитък за продажба на държавата.

В момента 151 000 души обработват 1,2 милиона хектара земя под аренда, подобно на положението преди 5 години.

Мащабната реформа в земеделието започна през 2010 година и включваше облекчаване на регулаторните мерки, за да се благоприятства развитието на пазара и ценовата политика. Пазарните реформи бяха променени през 2015 година и централизираната държавна система бе възстановена, което доведе до покачване на цените.

Малък бизнес 

Регулаторните мерки за малкия бизнес бяха либерализирани през 2010 година като опит да се орежат надутите държавни заплати. Предприемачите все още са определяни по-скоро като самонаети, отколкото като притежатели на собствен бизнес.

Въпреки това те получиха правото, за първи път от 1968 година, да наемат на работа хора извън семейството.

Пилотен проект, който узаконява създаването на неземеделски кооперации, започна през 2013 година. Частният сектор включва 429 кооперации, много от тях бивши държавни учреждения. Има около 580 000 самонаети лица като шофьори на такси, търговци, служители в хиляди частни заведения за хранене и строителни предприемачи.

Държавни компании

Правителството започна да реорганизира и слива хиляди компании през 2011 година, въпреки че те не са вече под прекия контрол на съответните министерства. То се опитва да даде по-голяма самостоятелност на компаниите и те да станат по-конкурентоспособни. Във връзка с това са направени много промени в регулаторните мерки, които целят да дадат повече оперативна власт на фирмите, както и в начина, по който се справят с излишъка в продукцията, след като покрият производствените си квоти и след облагане на печалбата. Тези компании обхващат 70 процента от икономическата дейност на Куба.

Правителството обаче все още упражнява строг контрол чрез лостове като централизирано планиране и монопол върху чуждестранната търговия.

Частна собственост

Правителството узакони купуването и продаването на къщи и коли през 2011 година, което беше забранено след революцията от 1959 година. Собствениците имат право да дават под наем своите помещения, но могат да притежават само една къща или ваканционен имот. Продажбата на вносни нови коли остава в ръцете на държавата при надценка от средна 800 процента над производствената цена.

Данъци

През 2012 година Куба прие първия си цялостен данъчен кодекс, след като всички данъци за физически лица бяха премахнати след революцията. В него са включени облагането с данък на приходите, собствеността, наследството, земеделската земя, плюс различните вноски и такси за социалното осигуряване например. 

Данъците се въвеждат постепенно. Голяма част от държавните служители все още не плащат данък общ доход. В същото време той е дължим за самонаетите селски стопани и работници, които печелят 2500 песос на месец (100 долара), което е три пъти над средната заплата.

Чуждестранни инвестиции

Нов закон за чуждестранните инвестиции, приет през 2014 година, отваря в по-голяма степен икономиката в сравнение с предишния, приет през 1990 година. Законът намалява данъците с около 50 процента и предоставя значителна гъвкавост при по-активно участие на чуждестранните инвеститори в търговски партньорства с държавата. 

През 2017 година държавата сключи нови партньорства, оценени на повече от 2 милиарда долара, което е почти два пъти повече от всяка предходна година.

Специалната зона за развитие "Мариел" се намира в западната част на Хавана и за нея се прилага специална данъчна политика. Голяма част от проектите в нея изцяло са притежание на инвеститори.

БТА