Еднакво странни са позициите и на тези, които бързат да приемат Десислава Иванчева за виновна, и на онези, които категорично отхвърлят възможността да е извършила престъпление. Ако Иванчева е виновна за корупционно престъпление, следва да бъде държана отговорна, но за съжаление това ще се разбере след години. А сега изникват следните въпроси:

1. На пресконференцията шефът на Специализираната прокуратура Иван Гешев обясни подробно, че кметът на "Младост" е поискала 500 000 евро, за да издаде документ, наречен „съобщение до заинтересованите лица“. Гешев поясни, че това означавало просто да им съобщи за заповедта (разрешението за строеж), която вече им е издадена от Главния архитект на София. Тоест Иванчева е поискала 1 милион лева за издаване на съобщение (удостоверение).

Предисторията е, че „съобщението“ се бавело месеци и лицето е подавало неколкократно сигнали, включително до Столична Община и Общинския съвет. Но според прокурорите, Иванчева го набелязала още повече и това я накарало да поиска въпросната сума за „съобщението“.

Тази версия е меко казано странна.

Обикновено подкуп се дава за придобиване на права, които зависят от длъжностното лице – в случая „правото“ е Разрешението за строеж, което се издава от Главния архитект на София, а не от кмета на "Младост". Защо Иванчева решава да поиска 1 млн. лева за изпращане на „съобщение до заинтересованите лица“, което е рутинна процедура, изискваща седмица според самия Гешев?

Защо „изнудваното лице“ е решило да дава подкуп след като липсата на такова съобщение представлява „мълчалив отказ“ на кмета и е можело да се се обжалва пред Областния управител на София, а ако той не реши в полза на правоимащия, пред Административен съд София-град? Процедурата при такова обжалване би трябвало да е чисто формална, след като има издадено Разрешение за строеж от Главния архитект?

2. Гешев и председателят на КПКОНПИ Пламен Георгиев разказаха обширно, че Иванчева многократно и преди е „изнудвала житейски казано“ (явно не наказателно-правно), като искала от строителите да се строят градинки и озеленяване в замяна на дължими от общината услуги. Но като искала да се строят градинки и детски площадки, тя насочвала „изнудваните“ към определена фирма за изпълнение.

Тогава изниква въпросът защо тези изнудвания според прокурорите са само „житейски“, след като подкупът е набавяне на облага включително за трето лице, в случая тези фирми изпълнители? Има ли реално насочване към такива фирми и доказателства за техни проекти или просто се говори на едро? Понеже, ако има такива фирми, тези случаи също трябва да бъдат разследвани. С две думи – шефът на Специализираната прокуратура и шефът на КПКОНПИ не могат на едро да говорят за „неморални практики“ и „житейски изнудвания“. Когато говорят публично за определено лице, те трябва да говорят върху доказателства, а доказателствата се събират само за определени престъпни деяния, не за житейски събития.

3. Гешев и Георгиев неколкократно споменаха за „посредник“ при подкупа (в пресконференцията го наричаха „така да го наречем изнудване“, неясно защо). Този посредник комуникирал с „изнудвания“ и с кметицата поотделно. На 17 април посредникът получил 70 000 евро от „изнудвания“ в една среща, а в друга среща ги предал на „зам-кметицата“ (уточнението направи Гешев, с думите „за да бъдем честни“). Посредникът е дал на Зам.-кметицата 56 000 евро, а задържал за себе си комисиона от 14 000 евро.

Зам-кметицата и кметицата си тръгнали от срещата с посредника, която била на „Кристал“ (не се разбира дали са били заедно при предаването на парите или едната е изчаквала другата), завили със служебния автомобил по „Славянска“ и на Спортната палата били спрени от органите. Гешев твърди, че по банкнотите имало следи от всички арестувани – „всички светнаха“, което означава, че по пътя към Спортната палата, парите са отворени и броени и от зам.-кмета, и от кмета. Това не е невъзможно, но е интересен детайл.

4. Защо има зрелищно арестуване, наречено „линч“, срещу Иванчева и зам.-кмета, а данни за посредника няма, освен че бил си признал всичко в писмени обяснения?

5. Георгиев обясни, че „изнудваният“ свидетел е съвестен гражданин инвеститор, който не живее в България и е с „различен манталитет“. Георгиев сподели, че този гражданин сам е решил да потърси КПКОНПИ. Колегата му Гешев пък изтъкна, че около 20 дни са работили по делото за събиране на данни, но ръководещият разследването прокурор поправи шефа си като каза, че работят от два месеца по случая.

КПКОНПИ беше създадена реално в началото на февруари. Ще рече, че веднага след създаването си е получила сигнал от чужд инвеститор и комисията е решила първата мащабна акция с участието на прокуратурата (както те я нарекоха) да бъде срещу кмета на "Младост".

6. Един от най-важните въпроси за успеха на разследването е защо не е допуснат адвокатът, който Иванчева е посочила, до мястото на задържане и претърсването на служебния автомобил. Адвокатската защита е безусловно право от момента на задържането и особено, ако се събират доказателства (претърсване и обиск) непосредствено след самия арест. От клипа се вижда, че се извършват процесуално-следствени действия без присъствието на адвоката, а той стои на отсрещния тротоар.

ДИРЕКТИВА 2013/48/ЕС НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

„(26)Заподозрените или обвиняемите имат право техният адвокат да присъства при провеждането на следствени действия или действия за събиране на доказателства, доколкото те са предвидени в съответното национално право и доколкото заподозрените или обвиняемите са длъжни да присъстват при провеждането на такива действия или им е разрешено да присъстват при провеждането им.“

Липсата на адвокатска защита по време на първите действия от задържането и разследването компрометира самото събиране на доказателства.

Това са част от въпросите, които обществото си задава след вчерашния унизителен арест и днешната пресконференция. Въпросът не е дали е възможно Иванчева да е извършила престъпление. Не я познавам, нямам лично мнение и хипотетично е възможно да го е извършила, колкото всеки друг. Но институциите не се занимават с възможности.

Въпросът е защо има толкова много „случайности“ и въпросителни в действията на прокуратурата и КПКОНПИ. Многократните скандали, които двете институции са генерирали досега, както липсата на сериозни разследвания и присъди срещу лица на ГЕРБ, ДПС и БСП, пречат на обществото да има доверие в разследващите органи, което е необходимо за справяне с корупцията.

...

Анализът е от блога на юриста Любомир Авджийски. Публикуваме го със съгласието на автора.