Една от неправителствените организации в Сектор "Сигурност" - фондация "Общество и сигурност", разпространи декларация във връзка с тежкия инцидент вчера на стадион "Васил Левски". При него, както е известно, от бомбичка пострадаха двама полицаи, по-тежко ранена е униформена служителка на 24 г.

Фондацията бе цитирана и на страницата на СФСМВР - най-голямата организация на служители на МВР.

Предлагаме текста на отвореното писмо:

Снощи по време на футболна среща беше хвърлена бомба. Не бомбичка, а бомба! Съзнателно! Срещу полицаи, които са пазели входа. Това не е опит да се покаже на "ушев", колко е мразен. Това е олицетворение не на липсващата държава, а показва сериозен проблем, който имат гражданите, пребиваващи на нейната територия.

Да се осмелиш да хвърлиш бомба по стъкло, зад което виждаш, че има полицаи, е съзнателен акт, имащ за цел да нарани тези полицаи.

И тук има няколко въпроса, които нямат отговор, но се надяваме да бъдат намерени… евентуално.

Какви са хората, които хвърлят бомбички по полицаи? Какви са ценностите и възпитанието, което имат? Кой формира тези ценности?  Къде е уважението към институциите и държавата, която те представляват? Как се създава уважение?

И да, уважението към институциите се гради. Постепенно и методично. И този процес е двустранен – институциите трябва да показват, че са независими, а работещите в тях – добри професионалисти.  Другата страна в този процес са гражданите. Тези, за които работят институциите и вземат решение каква да бъде държавата, в която живеят. Гражданите, които отглеждат, образоват и възпитават децата си и правят избор дали да ги възпитат в уважение или в неуважение.

И да, това е нещо, което ако се е провалило, полицията не носи отговорност. Едно от малкото.

Ако този акт носи някакво послание и с него иска да се каже нещо, какво е то? Демонстрация на любов към отбора? Омраза към "ушев“? Ненавист към тези, които не са с теб и следователно са против теб? Модерна антисистемност?

Това и не само, но и всички подобни действия са необясними. Най-вече, защото не е ясно какви са мотивите, които движат хората, които са ги извършили.  Безумно е да се мрази "ушев" по подразбиране и да се мразят всички. Та тези "ушевци" са майки  и бащи на много от съучениците, на младежите, които хвърлят бомбички и пиратки. Те не са безлична маса, за разлика от това, в което се превръщат част от агитките. Те са хора. Всеки един от тях има име, семейство, лична история, лична трагедия и мечти. И няма нищо по-нормално и естествено от това, преди да започне процесът по групово "мразене на ушевците", всички ние - като общество, да се погрижим да бъде стартиран един друг - мисловният процес.

А много преди това е важно да се погрижим за системата си от ценности - нашата и на нашите деца. Да дефинираме правилно не само ненавистта и омразата, но и любовта, уважението, грижата и най-вече защо е важно да ги носим в себе си. Само по този начин ще доживеем деня, в който да се грижим един за друг ще е по-модерно от това да се саботираме и да си подливаме вода. Единствено това е начинът един ден да имаме правилното поведение и отношение на активни граждани - ако не се харесва нещо в системата да бъде променено с активни и целенасочени усилия, а не да бъде изразявано по единствения модерен начин – чрез анархистичната антисистемност.

И да, това е още едно нещо, за което не е виновна полицията. Дори МВР не носи отговорност за това. Изборът какви са ценностите, които носим, е личен. Изборът какво да е отношението ни към институциите – също.

И ако нещо не ни харесва в полицията, то е добре да критикуваме, но и да даваме предложения за решаване на проблемите, защото всички ние сме перфектни в назоваването на проблемите и имаме проблем с това да предложим решения за тях. Всичко, от което сме недоволни или доволни по отношение на полицията, е следствие от начина, по който функционира системата. А системата и каква да бъде тя е решение на българските граждани. Така че, вместо да стоим и да се възмущаваме, да пишем по форумите и да се мразим на общо основание, да се опитаме да решим поне част от проблемите, които има в МВР.

Вместо да хвърляме бомби, да започнем да отправяме предложения.

Вместо да обиждаме достойните хора, които работят в МВР, да ги дадем да пример и да им благодарим.

Вместо да бъдем заслепени от омраза и да полагаме усилия да отнемем зрението на полицията, да се опитаме да прогледнем и да видим решенията.

Време е да спрем да се обвиняваме и да се мразим и да започнем да решаваме проблемите в МВР заедно. Ако тези, които вземат решения, не иска да се съобразят с това, то да ги накараме да го направят. Със силата на аргументите, а не с аргументите на силата.

Време е, защото вчера от ръката на зрители на футболен мач пострадаха полицаи, но утре може да е някой от нас и ще разчитаме именно на тази полиция да ни защити.

Време е, защото грижата за нашата сигурност е споделена отговорност.

Време е, защото и полицията и гражданите се давят, а спасението е само и единствено в ръцете на давещите се.