През 1989 г. населението на България е точно 9 милиона. Днес е малко над 7 милиона. А според последните данни на Евростат прогнозата е да падне до 4,5 милиона около 2080 г. С други думи, очаква се за един век да сме изгубили половин България.

Разбира се, прогнозите са само прогнози и не може да им се има пълно доверие. Но те се изграждат на базата на тенденциите от последните десетилетия. А всички добре знаем трите основни сили, които доведоха до резкия спад на населението: понижената раждаемост, високата смъртност и безпрецедентния бум в емиграция.

Проблем ли е това?

И все пак, ако през 2080-та години действително сме 4,5 милиона, какво от това? Някои биха казали, че няма поводи за притеснение. Все пак някои от най-богатите европейски държави са с население под 6 милиона, като например Дания, Финландия, Норвегия, Ирландия, Литва, Латвия, Естония, Словения, Хърватска. Това е така. Но проблемът за България произлиза не от броя жители в определена година, а от скоростта, с която населението се топи.

Ако до 2080-та сме загубили приблизително 4,5 милиона българи и са останали само още толкова, това ще представлява проблем. От икономическа гледна точка, загубата на такава голяма част от населението за такъв сравнително кратък период ще ни попречи да подобрим жизнения си стандарт и да догоним средноевропейските икономики. От друга страна, демографският колапс би довел до социална турбуленция и потенциална криза на българската идентичност. Мъртвите села, пустеещите малки градове, изоставените предприятия – целият този пейзаж би повлиял на обществото изключително травматично.

Къде сме ние?

Разбира се, демографските проблеми са реалност не само в България, но и в цяла Европа. Лошото е, че и по този критерии сме на дъното на Европа – нашето население се стопява най-бързо. А и държавите от западна Европа могат да разчитат на имигранти от изток, докато при нас потокът е най-вече от България към Европа. Така че фактът, че в Германия и Швеция населението също намалява, не бива да ни утешава.

Кой какво?

Социалната и демографска политика трябва да са важна част от портфейла на един кабинет. И разбира се, можем да посочим с пръст и с право да попитаме какво изобщо са направили българските управляващи през последните 30 години, за да се борят с демографския срив. Но като граждани можем да погледнем и към самите себе си.

Във встъпителното си слово от 1961 г. президентът на САЩ Джон Кенеди отправя апел към съгражданите си: „Не питайте какво вашата страна може да направи за вас – питайте какво вие можете да направите за вашата страна“. Какво можем да направим всички ние, българските граждани и българските управляващи, за да се противопоставим ефективно на демографската криза по отношение на раждаемостта, смъртността и емиграцията?

Да го направим за България

За да повлияе положително на раждаемостта, правителството трябва да преосмисли сегашните социални политики и да направи някои нововъведения. През 2016 г. например пo данни на OECD (Организация за икономическо сътрудничество и развитие) България предлага най-дългия период на платено майчинство в света, 59 седмици, като от тях 46 са на пълни осигуровки. И въпреки това раждаемостта не се е увеличила значително от 1997 г. насам. 

Според класацията на U.S. News за най-добрите страни за майчинство през 2018 г., обаче, България не е дори в топ 10. Причината е, че освен политиката за майчинство се взимат предвид още четири фактора, които за съжаление в България са на по-ниско ниво, отколкото в най-заможните западноевропейски държави: детската смъртност, сигурността, семейната среда и равенство между половете.

Правителството може да вземе пример от други страни и за по-нестандартни мерки. Сингапур например през 2012 г. изготвя кампания за насърчаване на бременността при младите семейства. Най-ефективно е промо видеото на кампанията, в което забавна и интелигентно-написана рап песен окуражава младите семейства да си „направят фойерверки“ в спалнята и така да изпълнят националния си дълг, вместо да гледат зарята по време на националния празник.

Но не всичко трябва да очакваме на готово от правителството. Подобен тип инициативи могат да се създадат и от социално-ангажирани компании или неправителствени организации. В Дания например туристическата агенция Spies Travel през 2014 г. организира кампанията „Направете го за Дания!“. Когато млади семейства си закупят пътуване до романтичен град (Париж или Рим) и след завръщането си представят положителен тест за бременност, агенцията им осигурява памперси за три години, плюс възможност за спечелване на нова екскурзия. Какво остава за нас гражданите? Посланието на сингапурското правителство и на датската Spies Travel не оставя съмнения за това, което (само ние!) можем да предприемем. И което трябва да направим - за България!

Да живеем по-здравословно

Смъртността в България е по-висока от раждаемостта и въпреки намаляващото население, от 20 години насам се задържа около 110 000 на година. Това означава, че смъртността се увеличава като честота. Има много причини за това увеличение, но нека разгледаме само някои от тях, а именно – вредните навици.

Пушенето например е навик, който всеки един гражданин определя сам за себе си. Макар и не всеки пушач да изпитва здравословни проблеми заради цигарите, всеки втори или трети умира по-рано, отколкото би било естествено. В този ред на мисли, правителството със сигурност трябва не само да не отменя забраната за пушене на публични места, а и да я приложи и следи истински, във всички заведения и обществени пространства, без да си затваря очите за нарушения, както е в момента.

Какво можем да направим ние гражданите по отношение на вредните навици? Важно е да следим собственото си хранене, консумацията на алкохол и спортуването. Оказва се, че българите ядем много повече мазно, отколкото лекарите препоръчват, а напоследък магазините са залети от полуфабрикати и некачествени храни, включително зрънчо, чипс и захарни изделия. Лошото хранене води до множество проблеми, но най-вече до повишен риск от инфаркт и сърдечно-съдови заболявания.

Консумацията на алкохол също ни идва в повечко. Една чаша вино на вечер е полезна, както са казали и римляните. Но много българи редовно пият над две чаши вино, бира или твърд алкохол на вечер, почти всеки ден от седмицата. Това не е на добре и трябва да намалим консумацията. Най-важното обаче е да спортуваме. Заседналият начин на живот и липсата на физическа активност, особено на млади години, непременно водят до проблеми на средна възраст. Така че нека ядем по-добре, пием по-разумно и спортуваме по-често!

Да се завърнем в бащината къща

По отношение на миграцията, гражданите можем да направим няколко неща. Първо, нека подадем ръка на бежанците от Близкия изток и Африка. От една страна, защото е хуманно, от друга страна, защото това е черта на българския народ и също така, защото икономиката ни има нужда от още и още хора!

Второ, тези от нас, които вече са в чужбина, трябва да погледнем към България и да потърсим нови възможности за реализация в родината. Не всички ще се завърнат, но условията в България днес са чувствително по-добри от тези преди 10-20 години, така че много някогашни емигранти ще изпитат реални ползи от завръщането си.

И трето, тези от нас, които жадуват за заминаване в чужбина, нека обмислят и премислят решението си. Нека помислят за себе си и семействата си, но и за обществото. Разбира се, за да има смисъл за повече хора да остават или да се завръщат в България, държавата трябва скоростно да подобри условията за живот в страната. Може би най-важната мярка е борбата с корупцията. И тук не става дума само за корупцията по най-високите етажи на властта. Става дума за корупцията, с която гражданите се сблъскват всеки ден – по инстанции, на пътя, в офиса. И така, ако управляващи, граждани, бизнес и медии работим заедно и направим това, на което всеки един от нас е способен, имаме шанс да противодействаме на демографските процеси. Но сриването на населението е сложен проблем и той изисква действия от всички в обществото, независимо от статут и звание.

----

* Този материал е създаден по проект "Генерация Z"