Полша ще плати цената за налагането на политически контрол над съдебната си система, след като Европейската комисия предложи да бъде намалено финансирането от европейските фондове за страни членки, в които върховенството на закона е под заплаха. То е залегнало в бюджетната рамка на ЕС за периода 2012-2017 г., стана ясно на съвместната пресконференция на председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер и еврокомисаря по въпросите на бюджета и човешките ресурси Гюнтер Йотингер.

Предложенията предвиждат да може да се спира финансирането за страни, които не спазват договорните задължения за зачитане на върховенството на закона, като това да имат независими съдилища.

Полша ще се противопостави на предложението на Европейската комисия да бъде намалено финансирането, заяви в интервю за Асошиейтед прес полският външен министър Яцек Чапутович.

През миналата седмица еврокомисарят по правосъдието Вера Йоурова каза, че планът ще включва "механизъм за върховенство на закона", който да обвърже финансирането със спазването на демократичните принципи. "Възприемаме това като намерение за оказване на натиск върху някои страни, политически натиск преди разговори и имаме много отрицателно мнение за тези идеи", казва Чапутович.

Министърът отдава добрите постижения на полската икономика на ефективното усвояване на еврофондовете. Но посочва като погрешно схващането, че Полша се възползва от щедростта на ЕС, като отбелязва, че единният пазар също облагодетелства до голяма степен западните държави, защото към инвеститорите се връщат големи печалби.

"Полша отвори своя пазар. Тя даде възможност за известно развитие на западната икономика, както и в Полша", казва Чапутович и отбелязва, че еврофинансирането е "нещо като компенсация" за това, че Полша е отворила пазара си. Той добавя, че Варшава е съгласна да се увеличат вноските на страните членки, за да се компенсира излизането от блока на големия вносител в евробюджета Великобритания.

Но според полския външен министър налагането на финансови санкции на Полша е дълбоко несправедливо, защото в ЕС има други страни, които не спазват правилата - пренебрегват решения на Европейския съд или прекрачват лимита на бюджетния дефицит - и не са заплашени от наказание. Първият дипломат на Полша споменава единствено Италия като една от тези страни.

Яцек Чапутович твърди също, че е "трудно да се определят критериите или степента, до която са били спазвани законите и стандартите на ЕС" от страните членки. По въпроса за новото полско законодателство, което дава повече правомощия на избрани политици да назначават съдии, Чапутович казва, че подобен принцип е застъпен из цяла Европа.

"Европейската комисия никога не е оспорвала същите правила, които са в Испания, във Франция, в Германия, а ги оспорва в системата на Полша. Ние смятаме това за прилагане на двойни стандарти", заявява полският външен министър.

АП припомня, че според Еврокомисията някои елементи от законодателството за полската съдебна система наистина наподобяват законите в други страни от съюза, но в съвкупност те създават ситуация, в която политиците имат прекалено голямо влияние върху съдебната система.

Не е само Полша

Новото финансово оръжие на ЕС е с цел да бъде обуздан нелибералният национализъм, който се надига в източната част на блока и заплашва демократичните му устои.

Голямата изборна победа на 8 април на унгарския лидер Виктор Орбан, когото ръководители на ЕС наричат "Виктатора", и битката за спасяване на независимостта на съдилищата в Полша бият сигнал за тревога за бъдещето на Съюза след излизането на Великобритания догодина.

"Имаме лидери, които флиртуват с други ценности", казват високопоставени чиновници в Брюксел, имайки предвид призива на Орбан за "нелиберална демокрация" и атаките му срещу политиката на отворени врати за бежанците, която според него е насърчавана от служителите на Брюксел с цел да бъде наложена на Унгария нова "империя". "Това е много по-голяма заплаха за Европа от "Брекзит".

Нетните разходи на ЕС съставляват над 4% от държавните разходи на Полша и над 7% от тези на Унгария, а това е фактор за твърдата обществена подкрепа за членството в ЕС в двете бивши комунистически държави.

Комисията смята, че има набор от инструменти, с които да подреже крилата на своите критици. Целта на Юнкер според хора, запознати с неговите виждания, е да излекува разрива между Изтока и Запада, преди да се оттегли след 18 месеца и да завещае един Съюз, който се преобразува след загубата на една от Големите си три сили, пише Ройтерс.

Това налага един много мек подход, който въобще не задоволява критиците на Орбан и доминиращия в Полша политик Ярослав Качински.

Служители на ЕС очакват през следващия месец Полша да отстъпи достатъчно по реформите на своята съдебна система, за да не се налага Комисията да изпълни заплахата си и да се опита временно да отнеме правото й на глас в ЕС - компромис, който изпълнителният орган на ЕС смята, че бъде постигнат, защото Полша се страхува да не бъде наказана при формиране на бюджета на ЕС.

Напрежението с източните държави може също така да се намали, ако ЕС приеме твърди действия срещу нередовните мигранти чрез евентуален компромис за разпределяне на задачата за грижа за бежанците и усилия за справяне с оплакванията на бившите страни от съветския блок, че са третирани като граждани втора категория. 

"Изток - Запад: Европа трябва да диша с двата си бели дроба. В противен случай нашият континент ще се бори за въздух", каза Юнкер през септември, когато представи политиките за остатъка от мандата си в "любовно писмо до Източна Европа", както го определи един сътрудник. "Ще работим усилено, за да ги задържим прикачени към системата", каза друг. "С правилните моркови и тояги."

На Еврокомисията й предстои да премери сили с Орбан

Служители на ЕС очакват унгарският лидер да засили предизвикателствата към Брюксел, но казват, че правните санкции го принуждават да отстъпи от някои действия, и изразяват увереност, че могат да направят това отново.

Орбан отстъпи, след като загуби дела с Комисията в Съда на ЕС, включително за решение за отстраняване на висши съдии и за надзорен орган за поверителността на личния живот. Той също така прие решението на Съда на ЕС, с което бяха отхвърлени опитите му за отмяна на квотната политика на Съюза за прием на бежанци. 

Комисията очаква да спечели дела, известни като процедури за нарушения, за да спре нови унгарски закони, насочени към ограничаване на финансирането от чужбина, особено от унгарско-американския финансист Джордж Сорос, на университет и либерални неправителствени организации. 

Европейският парламент призовава Комисията да предприеме действия за временно отнемане на правото на глас на Унгария. Противници казват, че би трябвало да се направи повече за спиране на злоупотребата с финансиране на ЕС от фирми, близки до Орбан.

Полша ще бъде петата по големина държава в ЕС след "Брекзит". Според служители на Комисията тя създава големи проблеми и нейният случай е показателен, ако става дума за това дали може да бъдат ограничавани нетолерантни лидери.

Но управляващата в Полша партия, ръководена от Качински, изглежда по-отзивчива. След като през декември ЕС започна предварителни действия за временно отнемане на правото на глас, Качински доведе нов министър-председател, който се ангажира по-активно с преговори с Брюксел за избягване на порицание.

Служители на ЕС казват, че през следващия месец може да бъде постигната сделка, при която Варшава да смекчи законопроектите за назначаване на съдиите, преди да започнат преговорите за бюджета.
Брюксел може да не е напълно доволен, но евентуален компромис би изпратил сигнал до правителствата и би сложил край на един спор в ЕС. След като Орбан казва, че Унгария ще наложи вето върху наказанията за Полша, започването на процедури по член 7 във всеки случай би имало ограничен ефект.

Други източни правителства също така дискретно се опитват да убедят Варшава да отстъпи от противопоставянето. "Ние им казваме - "вижте, застрашавате и нашето бюджетно финансиране", каза висш дипломат от страна, която също е силно зависима от парите на ЕС.

Изправена пред сложната задача да определи кога избрани лидери вредят на демокрацията, Комисията се съсредоточава върху икономическата регулация и смята ходовете за предоставяне на влияние на правителствата над съдилищата за подкопаване на отворения вътрешен пазар на ЕС.

Атаките на Орбан срещу проектите на Сорос са обект на съдебни дела за нарушения, позоваващи се на свободата за движение на пари през границите или за започване на бизнес.
Съдът на ЕС също така изостря своите инструменти. Наскоро той постанови решение, осъвременяващо юриспруденцията на ЕС за съдебната независимост, и разглежда отказа на ирландски съдия да екстрадира заподозрян в Полша заради притеснения за справедлив процес там.