Латвийската банка ABLV ще съди Европейската централна банка (ЕЦБ), обвинявайки я, че е съдействала за фалита й, настъпил в резултат на обвинения за пране на пари, съобщиха световните агенции.

По-рано през тази година САЩ обвиниха третата по големина банка в Латвия - ABLV, за пране на пари и нарушаване на санкциите спрямо Северна Корея, което доведе до затварянето й и предизвика най-сериозната финансова криза в балтийската държава през последното десетилетие.

Скандалът постави двумилионното население на Латвия в пресата между Русия и Съединените щати и засили дебатите относно контрола върху изпирането на пари в Европа.

От друга страна, последвалият отказ на ЕЦБ да окаже финансова подкрепа на латвийската търговска банка, независимо че Латвия е в еврозоната, доведе до критики от страна на европейските законодатели заради неспособността на ЕЦБ да осъществява своите надзорни функции в периферията на еврозоната.

ЕЦБ отказа да коментира информацията, че е дадена на съд от  ABLV, заявявайки, че не е отговорна за мониторинга на прането на пари. Латвийският трезор, собственост на двама богати латвийски банкери - Ернест Бернис и Олег Филс, обяви, че жалбата в Европейския съд срещу централната банка на еврозоната вече е подадена.

В края на февруари ЕЦБ посочи, че ликвидността на ABLV е значително влошена, което прави малко вероятно тя да изплати дълговете си. След решението на ЕЦБ, включващо и дъщерното дружество на банката в Люксембург, че ABLV "се проваля или вероятно ще фалира", Европейският единен съвет за банково преструктуриране (Single Resolution Board, или SRB), реши, че двете кредитни институции не представляват системен финансов риск за съответните държави или за региона на еврозоната и трябва да бъдат ликвидирани от местните власти, а не да бъдат спасявани според правилата на Европейския съюз.

Според адвоката на латвийската банка Око Хендрик Берендс обаче ЕЦБ не би трябвало да задейства затварянето на ABLV въз основа на нейното финансово здраве и твърди, че кредитната институция би могла да оцелее.