Не, властта на Меркел няма нищо общо с тази на Путин

"И Меркел кара четвърти мандат, не е само Путин."

Тази реплика може да бъде чута доста често у нас. Произнася се обикновено от симпатизанти на руския президент в отговор на забележката, че той управлява прекалено дълго.

На 7 май Владимир Путин встъпи в четвърти мандат като президент на Русия. Месец и половина по-рано започна и четвъртият мандат на Ангела Меркел като федерален канцлер на Германия.

Разликата в двата случая обаче е от небето до земята.

Като изключим броя на мандатите, всякакви други сравнения между Меркел и Путин са не само неуместни, но и свидетелстват за политическа неграмотност.

Президентът на Русия разполага с най-голяма власт и тя е почти неограничена.

Германският канцлер е трети в йерархията след федералния президент и председателя на парламента - Бундестага.

Как е в Германия

Основната разлика е в държавното устройство. Русия е президентска, а Германия - парламентарна република. Руският президент се избира пряко, а германският канцлер - от парламента по предложение на държания глава. То не зависи от неговата воля. Германският президент изчаква постигането на коалиционно споразумение между политическите сили и предлага на парламента да гласува кандидатурата за канцлер, по която коалиционните партньори предварително са се споразумели.

Апропо – с едно-единствено изключение ФРГ винаги е управлявана от коалиция. Широката коалиция – десницата и социалдемократите, е недолюбвана поради диаметрални политически виждания и програми, но не и отхвърляна.

В историята на ФРГ преди падането на Берлинската стена е сформирана само една широка коалиция на християндемократи и социалдемократи  – от 1966 до 1969 г. 

В най-новата история широките коалиции вече са три, всички под канцлерството на Ангела Меркел. Нейната партия – Християндемократическият съюз, или ХДС, в тандем с баварския Християнсоциален съюз, или ХСС (двете партии винаги са заедно на избори, в управление и опозиция, наричат се Съюзът), спечели три параментарни вота, но с резултат, при който единствената възможна управленска коалиция беше широка – със социалдемократите. След подобно управление от 2005 до 2009 г. и 2013-2017 г. се стигна и до сегашната, чието съставяне беше най-трудно и продължи близо половин година – до март 2018 г.

В периода 2009-2013 г. Меркел също беше канцлерка, но на коалиция с либералите. Така сега лидерката на ХДС управлява четвърти мандат.

За разлика от мандатите на държавните глави в Германия, САЩ или Русия, броят на тези на германския канцлер са неограничени, стига неговата партия да е спечелила избори с най-голяма подкрепа. Така Конрад Аденауер управлява ФРГ 14 години (1949-1963), Хелмут Кол - 16 години (1982-1998), Ангела Меркел е вече 13-а година на власт.

Какви са компетенциите на федералния канцлер по конституция?

♦ В член 65, алинея 1 е записано, че той определя политическите насоки и носи съответната отговорност.

♦ В алинея 2 обаче е конкретизирано, че федералните министри ръководят съответния ресор на своя отговорност. Канцлерът не може да им налага свои виждания по същество. Но министрите са длъжни да уведомяват правителството по ключови теми от национален интерес и да се съобразяват със становището на кабинета. Теоретично то може да се разминава с това на канцлера, но той е длъжен да се съобрази с мнозинството.

По конституция канцлерът предлага на федералния президент състава на правителството. Има право да предложи и отстраняване на даден министър, с което държавният глава се съобразява и издава указ за освобождаване от поста. Така през 2002 г. Герхард Шрьодер уволни министъра на отбраната, социалдемократа Рудолф Шарпинг. Десет години по-късно Ангела Меркел отстрани от кабинета министъра на околната среда и неин съпартиец Норберт Рьотген. Шарпинг беше използвал военен самолет, за да прелети до любовницата си. Рьотген се раздели с министерския си пост заради вътрешнопартиен конфликт.

Освен министрите канцлерът определя и своя заместник – вицеканцлера. Това е по конституция, но на практика правителственият ръководител не определя сам нито министрите, нито заместника си. Всички кандидатури  се съгласуват с коалиционния партньор, преди канцлерът да предложи на президента да издаде укази за назначаване на съответните министри.

Макар и трети в йерархията след президент и председател на парламента, германският канцлер разполага със завидна власт. Точно той, а не външният министър представя страната на международната сцена. На пряко негово подчинение е и външното разузнаване - БНД. Дори неговият бюджет е част от този на федералното канцлерство и така се осъществява стриктен контрол и върху разходите.

И още нещо важно. В конституцията е записано, че в случай на военен конфликт федералният министър на отбраната незабавно преотстъпва правата си на главнокомандващ армията на канцлера.

А как е в Русия

Владимир Путин е на власт от 2000 г. Руската конституция дава право на президента да управлява неограничено време, но при условие да не кара повече от два последователни мандата. Така Путин управлява от 2000 до 2008 г. След което „сдаде властта“ за четири години и си размени постовете с премиера Дмитрий Медведев.

А през 2012 г. двамата отново се размениха и Путин пак стана президент. С тази разлика, че конституцията бе променена и президентските мандати в Русия бяха увеличени на 6 години. Мотивировката бе, че за държавния глава на тази страна 4 години са твърде малко. Противници на властта заподозряха, че всъщност 4 години се струват малко на самия Путин.

Ако Владимир Владимирович изкара сега целия си мандат, той ще стане най-дълго управлявалият руски лидер след тиранина Йосиф Висарионович Сталин. Путин ще изкара като президент общо 20 години. Бащата на народите е управлявал 29 г.

Президентът на Руската федерация е един от най-овластените хора в света. Повече власт от него вероятно имат монарси като краля на Саудитска Арабия или някои държавни глави в Африка.

Путин често е обвиняван в съсредоточаване на изключително много власт в ръцете си. Интересното обаче е, че тя му е гарантирана от конституцията, приета през 1993 г., когато президент бе Борис Елцин. Друг е въпросът, че Елцин невинаги се възползваше от правомощията си докрай. Докато при Путин в това отношение няма пропуск.

♦ По конституция руският президент назначава министър-председателя. Как обаче става това? Член 111 от конституцията предвижда, че ако представената от президента кандидатура за премиер бъде отхвърлена три пъти от Думата, тогава президентът назначава председателя на правителството, разпуска Думата и свиква нови парламентарни избори.

♦ А член 117 гласи, че ако Думата изрази недоверие към руското правителство, президентът може да не се подчини на решението й. Той има правото на избор кой да разпусне – долната камара на парламента или кабинета.

♦ Президентът на Русия има право да ръководи правителствени заседания. За разлика от Франция например, където държавната политика – и вътрешна, и външна – се определя и провежда от правителството, в Русия това прави държавният глава. Той има право и да отменя постановления и разпореждания на Министерския съвет.

♦ Руският президент също така представя на Думата кандидатурите за шеф на централната банка, а на Съвета на федерацията – за конституционни съдии и генерален прокурор. От 2003 г. и в двете камари на парламента с абсолютно мнозинство управлява неговата партия "Единна Русия". Така че предложенията му са чиста формалност.

♦ Президентът назначава висшето командване на въоръжените сили на страната. 

Конституцията позволява на държавния глава да ръководи непосредствено дейността на следните министерства:

♦ на вътрешните работи;

♦ по делата на гражданската отбрана, извънредните ситуации и ликвидирането на последиците от стихийни бедствия;

♦ на външните работи;

♦ на отбраната;

♦ на правосъдието;

♦ той контролира работата на Службата за външно разузнаване (СВР), Федералната служба за сигурност (ФСБ), Федералната служба за контрол на оборота на наркотиците (ФСКОН) и други институции.

Същевременно за няколко години Путин отмени преките избори за губернатори в Русия. Те бяха избирани от регионалните управи след негова препоръка. Регионите, в които не управлява "Единна Русия", се броят на пръсти.

От всичко горепосочено е видно, че канцлерът в Германия може да падне във всеки един момент и дейността му винаги е наблюдавана под лупа. Достатъчно е само леко сътресение в коалицията. Докато руският президент може да прави каквото си иска, без някой да му държи сметка. И всякакви сравнения между четирите мандата на Путин и Меркел наистина издават политическа неграмотност.