Борисов днес* имаше своите „15 минути слава”, което несъмнено е хубаво. Срещата беше протоколен успех, а това има своето значение. Позитивни снимки, позитивни послания. По отношение на Западните Балкани са направени важни, макар и необвързващи, заявки. Всичко това заслужава поздравления.

Големият въпрос е дали страната ни е в състояние да превърне днешния ден в стабилна политика. И този въпрос не е изсмукано от пръстите заяждане.

Сами по себе си председателствата са рутинни сюблимности. Нещо като юбилеите: на определен календарен ден всички ви обичат и ви оказват внимание... От съдържателна гледна точка силата на европейската политика на една държава зависи от това, което тя успява в периодите извън председателствата, а в 6-те месеца начело на Съюза само демонстрира в светлината на прожекторите.

Днес и през последните месеци ние видяхме огромния потенциал на нашето членство в ЕС. България е на масата, на която се вземат решенията в клуба на най-проспериращите страни и ако знае как да използва това обстоятелство, може да извлече огромни позитиви за себе си и региона. И тук нямам предвид запомнящи се снимки за премиера...

Най-важният факт от днес е заключителната “Софийска” декларация от балканската среща. Не е изненада, че в нея не се съдържа никакво реално ниво на ангажиране на ЕС с приемането на балканските страни. Изброява се един списък от приоритети, чието постигане би трябвало да доведе до реална европейска перспектива за съседите ни “един хубав ден”. И тук стигаме до реалния критерий за успешност: може ли страната ни да превърне този протоколен и необвързващ документ в траен приоритет и да бъде лидер за неговата реализация?

Самото съдържание на документа дава отговор на този въпрос. В него на преден план стоят съдебната реформа и върховенството на правото, общата политика по сигурността, опазването на границите, енергийната независимост, свободата на медиите, дигитализацията... Все области, в които България не просто не може да бъде лидер нито в ЕС, нито на Балканите, а все повече изостава дори и от съседите си, чийто застъпник иска да бъде. Вместо да сме част от решението на тези проблеми за целия регион, ние сме все по-сериозен източник на негативи, недоверие и скептицизъм, че балканските страни могат да бъдат европейски. Ние не само не можем да бъдем лидер, но и сами не можахме да си осигурим “Шенген”, сваляне на мониторинга, банков съюз, доверие в областта на сигурността...

Та, голямата картина от днес е, че е време Борисов да сложи хубавите снимки в рамка, да ги закачи на стената в Банкя и да се отдаде на писане на спомени. А страната ни да получи управление, което има волята и визията за решителните реформи, които ни трябват, за да бъдем пълноценна част от ядрото на ЕС и реален лидер на Балканите.

Можем да направим първата стъпка към тази цел във вторник, на протеста срещу рестарта на АЕЦ “Белене”. Да се изправим заедно срещу корупцията, енергийното ни заробване, ерозията на сигурността ни и заразяването на политиката и медиите ни с мръсни пари и влияния. И да поискаме оставка!

---

* Коментарът на Христо Иванов е писан вчера, 17 май. Препечатваме го от фейсбук профила му. Заглавието и подзаглавието са на Клуб Z.