На 23 май новият германски министър на външните работи Хайко Маас се срещна за първи път американския си колега Майк Помпео. Това е среща в трудно за трансатлантическите отношения време, в което европейците са притеснени от излизането на Доналд Тръмп от иранското ядрено споразумение и надвисналата търговска война. Ако Германия наистина е лидерът на Европа, то има огромно значение какво мисли ръководителят на външната ѝ политика. Там е работата, че никой не знае.

Хайко Маас не е нов в политиката, но е новак, що се отнася до външната политика. По време на последния мандат на канцлерката Ангела Меркел 51-годишният социалдемократ беше министър на правосъдието и защитата на потребителите, първата му федерална длъжност. Преди това той беше около 20 години депутат и министър в правителството на Саар, малка провинция, граничеща с Франция.

Въпреки това през само десетте седмици, откакто Маас встъпи в длъжност, той вече започна да поставя своя отпечатък.

На 26 март, само две седмици след като пое длъжността, Германия се присъедини към 28 други държави в изгонването на руски дипломати като отговор на отравянето на руско-британския двоен агент Сергей Скрипал и дъщеря му.

Няколко седмици по-късно Маас летя до Москва за първата си среща с руския си колега Сергей Лавров. Лавров е един от най-опитните дипломати в света и известен като човек, който не обича да губи никоя битка. Можем само да си представим суматохата от докладни бележки и заседания в германското външно министерство, целящи да въведат новия човек в ситуацията.

По всички сведения обаче срещата е преминала добре. Въпреки години на ожесточение между Русия и Германия - и особено между Лавров и предшествениците на Маас - германците в крайна сметка обещаха подкрепа за болница за ветерани, а руснаците поеха ангажимент към така наречения Нормандски формат - усилие за решаване на кризата в Източна Украйна, с участието на Франция, Германия, Русия и Украйна.

Ден след разговорите с Лавров в Москва Маас отпътува за Литва за среща с външните министри на трите балтийски държави. Това беше среща с приятели и въпреки това цялата драма на германската външна политика беляза и това посещение: С излизането на Великобритания от Европейския съюз - заедно със значителната й армия - трите малки държави, страхуващи се от руска агресия, се надяват Германия да запълни празнината в сигурността. Маас ги увери в това, без обаче да поема конкретни ангажименти, на каквито се надяват балтийците.

И всичко това - Русия, Украйна, балтийците - представлява само една част от дейността на германската външна политика. Като представител на страна, която едва сега осъзнава лидерската си роля, Маас е изправен пред трудности, но изглежда, че се наслаждава на предизвикателството.

"Все още свиквам с това, че всяка сутрин отивам не в офиса, а на летището", пошегува се той на полета обратно.

Маас черпи енергия от новата си длъжност, развълнуван е от нея почти по момчешки. В публичното пространство той е резервиран и, естествено, дипломатичен; на частни срещи той е по-отпуснат, облягащ се силно назад на седалката в самолета, държащ солета с два пръста като цигара, сякаш обсъждащ световната политика в някой луксозен берлински бар.

Външното министерство промени Хайко Маас. Как обаче той ще промени германската външна политика?

Списъкът на бившите външни министри включва имената на някои от водещите фигури в германската политика - от Вили Бранд до Йошка Фишер - и всеки от тях остави значителен отпечатък. Все още е рано, но най-вероятно Хайко Маас ще ги последва. Той има силни политически убеждения и знае как да се направи видим, как да използва новинарските медии не само да разпространи информация, но и да разкаже история.

Като министър на правосъдието Маас превърна борбата срещу популизма в своя запазена марка. Той разработи спорен закон, предвиждащ глоби на Фейсбук и други мрежи, ако те не премахнат език на омразата или фалшиви новини достатъчно бързо от своите сайтове.

Той пренесе същата история и на новия си пост. Във встъпителната си реч като външен министър, Маас очерта един свят, разделен между тези, които вярват в международното сътрудничество и тези, които разглеждат света като игра с нулев резултат. Тези разделителни линии, каза той, стигнаха "дълбоко на Запад", без съмнение намеквайки за Тръмп, без обаче да го назове.

По същото време и противно на непосредствения си предшественик Зигмар Габриел, Маас вижда ценността в продължаването на силни трансатлантически връзки, въпреки Тръмп. Веднъж той предприе обиколка на Съединените щати и извлича оптимизъм от енергията на американското гражданско общество.

По това той прилича на френския президент Еманюел Макрон и може би неслучайно има силна емоционална връзка с Франция. Обича да разказва анекдот за баба си, която по време на живота си в Саар е имала пет паспорта, отчасти защото регионът често преминавал от Франция в Германия и обратно. Всъщност посещението му като външен министър в Париж беше в същия ден, когато той встъпи в длъжност.

Третата силна емоционална връзка е с Израел. Във встъпителната си реч Маас заяви, че е влязъл в политиката заради престъпленията на Германия в Аушвиц и че страната му има нужда да се покае за тях, като подкрепя еврейската държава.

Силните връзки с Франция и Израел и вярата в трансатлантическите отношения са обичайни позиции за германски външен министър; това, което има значение сега е неговият ангажимент за засилването им.

Там, където той наистина се отклонява от доскорошната норма е по въпроса за Русия. Докато Меркел винаги ясно е осъждала руската агресия в Украйна, нейните външни министри социалдемократи Франк-Валтер Щанмайер и Зигмар Габриел бяха по-нюансирани. Много социалдемократи все още изпитват носталгия по Entspannungspolitik или "политиката на разведряване" на Вили Бранд.

Маас, напротив, нарече Русия "нарастващо враждебна"; въпреки конструктивната му среща с Лавров, трябва да очакваме Германия да стане дори още по-критична към Русия и дори по-подкрепяща усилията за сдържането й в чужбина.

Ще минат месеци, ако не и години преди да узнаем как изглежда "Доктрината Маас". Общите линии обаче са ясни: действена, силно европейска и антипопулистка. Той ще настоява Германия да получи място на масата редом до САЩ, Франция, Китай и Русия и няма да бъде мълчалив в преследването на целите си. От една Германия, дълго време свикнала на малки стъпки във външната политика, може да очакваме енергична промяна в крачката. 

...

Анализът е публикуван в "Ню Йорк Таймс". Преводът е на БТА.