Защо Пламен Орешарски не подава оставка? Този въпрос си задаваха всички, когато в парламента вече нямаше мнозинство, а правителството продължаваше да управлява по инерция. Действия имаше, информация нямаше. Отговорът на въпроса дойде със седмица закъснение.

На 22 и на 31 юли министрите на земеделието Димитър Греков и на регионалното развитие Десислава Терзиева с подписите си на практика прерязват лентата на строителството на газопровода „Южен поток“ на българска територия.

Това става на фона на започната от Европейската комисия процедура срещу България заради несъответствия на проекта с европейското законодателство и нередности при търга за избор на фирмите изпълнители. Това става и след изявление на Пламен Орешарски два месеца по-рано, че е „разпоредил спиране на всички действия по изграждането на „Южен поток", докато не се постигне разбирателство с Брюксел“.

Последният изстрел

Бившият министър на регионалното развитие Десислава Терзиева подписва на 31 юли разрешение за строеж на приемен терминал "Паша дере", компресорна станция Варна и път, който ще води към тях. Трите обекта са част от проекта „Южен поток“. От поставянето на подписа до публикуването на тази информация минават четири дни (запомнете това число). Това не е случайно. Министър Терзиева е написала следното:

"Разпореждам предварително изпълнение на разрешението за строеж на основание чл.60, ал.1 от Административнопроцесуалния кодекс за защита на особено важни държавни и обществени интереси".

Цитираният законов текст дава право на министъра да разпорежда предварително изпълнение отново с мотива „да се защитят особено важни държавни или обществени интереси“.

На практика това променя само едно – обжалване на разрешението не може да спре строителството до окончателното произнасяне на съда. Предварителното изпълнение пък може да бъде обжалвано в рамките само на 3 дни, които изтичат още преди публикуването на решението (нали помните числото).

Десислава Терзиева е мотивирала подробно решението си да ускори работата по „Южен поток“.

„Имайки предвид достигнатия етап на развитие на проекта и следващите стъпки, които следва да се предприемат, липсата на разпореждане за предварително изпълнение на разрешението за строеж ще забави инвестиционния процес... Крайната последица от подобно забавяне ще е накърняване на особено важни държавни и обществени интереси и значителен размер на вредите, които държавата и обществото ще понесат в резултат на това."

Думите са дословно копирани от решението по Оценка за въздействието върху околната среда (ОВОС) на проекта „Южен поток“, издадено почти година по-рано от бившия министър на околната среда и водите Искра Михайлова. "Особено важните държавни и обществени интереси" вървят към всеки документ за "Южен поток".

И тихата подготовка преди това

Седмица преди Десислава Терзиева да издаде разрешителното за строеж, бившият земеделски министър Димитър Греков подписва договор с компанията „Южен поток България“ АД за покупка на 358 декара от горския фонд в околностите на Варна и промяна на предназначението им – т.е. изваждане от горския фонд и разрешаване на строителство върху тях. Земеделското министерство също решава да спести тази информация на обществеността. Сделката е подписана на 22 юли. Чак на 31 юли министерството разпространява кратко съобщение, провокирано от изнасянето на информацията в сайта „Биволъ“. Цената е 20 милиона и половина лева, което е далеч под пазарните стойности в този район.

Когато информацията започва да излиза, бившият (тогава все още в оставка) премиер Пламен Орешарски признава, че всъщност замразяване няма.

„В съответствие с призива на ЕК да се преустановят по-нататъшни договаряния до изясняване на ситуацията около досега извършени такива издадох съответни разпореждания както аз, така и министърът на икономиката. Ако някъде по веригата се извършват подготвителни действия, това е различно.“

Различно, различно, колко да е различно.

Президентът Росен Плевнелиев обяви, че приоритет на служебното правителство ще бъде замразяване на „Южен поток“ до изчистване на спорните въпроси с Европейската комисия. Сега задача на кабинета „Близнашки“ е да открие има ли пътища за истинско замразяване или да събира парите за санкциите на Брюксел.

А Орешарски вече е свободен.