- Г-н Стойнев, проектът за инсинератор за RDF гориво беше подложен на критики поради това, че не е минал през широко обществено обсъждане. Имаше оплаквания, че документацията по него е недостъпна, в т.ч докладът по оценка за въздействието върху околната среда. Скри ли ги Столичната община?

Този проект стартира през 2011 г. Тогава беше задвижена цялата процедура по избор на консултант, който да разработи проект за оползотворяване на RDF горивото, произведено в бъдещия завод за механично биологично третиране на отпадъци. Той беше построен в землището на гара Яна и въведен в експлоатация през 2015 г. Така че през целия този период се е дискутирало и има поредица от решения на Столичния общински съвет, когато се е коментирала технологията. Ако трябва да се върна още по-назад – имаше междуведмствена група, в която бяха включени представители на различни министерства, на Столичната община, на различни политически сили, които наблюдаваха подготовката на този проект и избора на технология.

Информацията е била предоставена на общинските съветници, на сайта на СО и в момента има над 80 страници, който съдържат основните параметри на работа на завода. Има и специално създаден сайт за проекта - https://sofiawastemanagement.eu/.

Докладът по ОВОС също е публичен и може да се намери на сайта на общината. Колегите, които повдигаха този въпрос и казаха, че не са имали възможност да се запознаят, просто не са искали да прочетат. В действителност информацията е много, хиляди страници, които трябва да се изчетат и да се анализират.

- Имаше призив да не се избързва с гласуването в общинския съвет, а да се дадат още няколко месеца за разисквания и запознаване с този огромен, както казвате, обем от информация. Защо не направихте този компромис?

Разбира се, трябва да има кампания и хората да бъдат запознавани с всички плюсове и минуси на един такъв проект. Тази процедура тече от години. Само ще кажа, че назад във времето имаше няколко посещения в заводи с подобна технология, в които бяха включени и граждани от районите, които се намират в близост до бъдещата инсталация. Един от примерите е Виена, където близо до центъра на града функционира такава инсталация, която беше реконструирана през 2015 г. Но вече е време за вземане на решение за финасиране на проекта.

- Виенската инсталация също ли третира отпадъците чрез т.нар. скарно изгаряне, каквото се предвижда за София?

Да. И там въздухът е чист. Анализите на датската компания консултант за нашия проект - „Рамбол“, показват, че общото намаляване на фините прахови частици ще е с близо 10% (9,6 на сто, б.р.) или 6,2т/г. в сравнение със сега действащите инсталации на тази площадка. Такава инсталация от тази година работи и в Копенхаген.

- Тук генерално се разминавате с противниците на проекта, които твърдят, че в доклада по ОВОС е записано точно обратното.

Може би разминаването идва от смесването на двете понятия. Ползването на RDF гориво ще икономиса 10% от природния газ на „Топлофикация София". Т.е. инсталацията няма да изгаря природен газ, а това алтернативно гориво. Колегите, които твърдят, че нивата на ФПЧ ще се увеличат, сумират емисиите от всички инсталации на „Топлофикация“. Не си дават сметка, че консумираният природен газ ще бъде с 65 милиона куб. м годишно по-малко. Няма да се гори, няма да бъдат използвани тези инсталации и оттам идва намаляването на ФПЧ и не само. По отношение на околната среда изграждането на тази инсталация ще доведе до по-ниски емисии и на въглеродни оксиди с 87,2т/годишно и азотни оксиди с 46,4 т/годишно.

- Говорите също така за „задържане“ на цената на парното и топлата вода, но не и за намаляване вследствие от това, че „Топлофикация“ ще спестява между 12 и 18 млн. евро годишно от природния газ, каквито са разчетите.

Според изчисленията толкова ще са спестяванията от изгарянето на алтернативното гориво. Точната сума зависи от цената на природния газ, която е доста динамична величина. Но всъщност е трудноразбираемо и никой не може сега да каже как това ще се отрази върху крайната цена на топлинната и на електрическата енергия след 3-4 години. Това е период, в който проектът трябва да бъде одобрен, да стартира, да се изпълни. Вероятно ще има промени и в цените на природния газ. Но естествено че икономията на средства за природен газ ще доведе до това цената на топлинната енергия да се задържа на по-ниски нива.

Много е важно това, че се диверсифицират горивата, които използва „Топлофикация“. В момента тя е на 100% зависима от природния газ. Тази крачка към разнообразяване на горивата с около 10% ще позволи на „Топлофикация“ по-достоверно да прогнозира и планира цените до потребителя. Ако кажем, че всичко това ще доведе до намаляване на цените за крайния потребител с конкретна стойност, няма да сме съвсем коректни, защото в крайна сметка цената е сбор от различни компоненти и се определя от Комисията за енергийно и водно регулиране.

- Има и брожения по следния въпрос: столичани плащат такса смет, след което същата тази смет ще им се предлага под формата на услугите на „Топлофикация“, които те също заплащат.

Ако мислим за екологията, трябва да видим какви са алтернативите. Единият вариант е този отпреди десетина години – всичко отива в депо. В Западна Европа отдавна се използва това, че отпадъкът има ресурси. Трябва предварително да се отдели всичко, което може да се използва повторно или да се рециклира. Тази политика следваме и ние. С изграждането на завода за третиране разделянето на отпадъците продължава и след събирането от домовете. В  момента рециклирането е на нива, с които смятаме, че до 2020 г. ще изпълним целите от 50%. Допреди няколко години 100% от отпадъка се депонираше, а в момента до депо отиват едва 16 на сто.

С такса смет се организира целият процес на управление, оползотворяване и обезвреждане на отпадъците. Това, че има енергиен ресурс, който не може да се рециклира, но може да се използва  в „Топлофикация“ за производство и на топлинна, и на електроенергия, носи икономическа полза за софиянци най-малкото защото Столичната община е принципал на дружеството, а над 400 000 домакинства са негови клиенти. Най-важното тук е, че се затваря целият процес по оползотворяване на отпадъците, т.е. говорим за кръгова икономика при спазване на най-високи екологични норми. Такива са и изискванията на европейските директиви.

- Използвате и термина „най-добра доказана технология“. Защо скаровото изгаряне да е най-добрата доказана технология?

Направен е преглед на технологиите, които се използват, и масово наложени за РДФ са скаровото изгаряне и изгаряне в кипящ слой. И двете са анализирани в докладите, като тази със скарово изгаряне е с по-ниски вредни емисии и съответно с по-малки остатъчни продукти. Разгледани са още газификация и пиролиза, но в момента няма информация за такава действаща инсталация за РДФ. Европейската комисия, за да финансира такъв проект, изисква той да използва технология, която е тествана и утвърдена в практиката. Вероятно има нови технологии, за които още не знаем, но те трябва първо да бъдат приложении, да се докажат, като ефикасност и след това ЕК да финансира изграждането им.

Пиролиза и газификация масово се използват за горенето на биомаса и за въглища, но не и за горенето на RDF гориво.

- Брожения има по отношение на това, че остатъчната пепел ще се транспортира в София и покрайнините, както и къде ще се депонират опасните отпадъци?

Това е  част от всеки такъв производствен процес. Т.нар. дънна пепел отново е  ресурс. Тя е около 30 000 тона годишно и ще бъде транспортирана до депото във "Враждебна". След допълнителна обработка може да се използва като инертни материали в строителството.

Т..нар. летяща пепел представлява по същество опасен отпадък. Предвидено е да се транспортира в депа за такива отпадъци в Германия – там се депонират опасни отпадъци и от други страни в  Европа. Общо разходите за транспорт и депониране са изчислени на 280 евро на тон при около 8000 тона годишно.

Има и друг вариант – България да създаде такова депо за опасни отпадъци, което ще понижи цената.

- Жителите на кой регион са готови да приемат едно такова депо?

Има разисквания в Европейската комисия държавите да изграждат собствени  депа. Но въпрос на преценка и анализи е кога и къде би могло да се изгради  у нас. Засега оставаме на варианта транспортиране до Германия.

- Защо отхвърлихте идеята на общинските съветници на БСП цялата инсталация да е на територията на гара Яна, а връзката с ТЕЦ „София“ да се осъществи с топлопровод?

Тази идея също е разгледана като сценарий от консултантите, но показва доста сериозно покачване на инвестиционните разходи. Площадката се намира на 21 км от най-близката мрежа на „Топлофикация“ и самата връзка се оценява на 19,6 млн. евро първоначална инвестиция. Заедно с изкупуването на терените за тази връзка тази сума нараства на 22,5 млн. евро. Към това се добавят оперативни разходи – 3,9 млн. евро на година и загуби от преноса по топлинната мрежа – около 2,1 млн. Т.е. това оскъпява доста повече проекта, а всъщност, ако говорим за вредни емисии, те се предават по въздушен път и изнасянето на инсталацията на 21 км от София няма да промени съществено концентрациите им в атмосферата.

- Готви се свикването на референдум „за“ и „против“ инсталацията. Имате ли план Б, ако такъв бъде реализиран и резултатът от него отхвърли проекта?

Има процедура, по която се свиква референдум – събира се подписка, внася се предложение и т.н. Така че сега не сме в тази хипотеза. Когато имаме такова предложение, тогава да го коментираме. Иначе има и нулев план, който също сме разглеждали – т.е. ситуацията да остане такава, каквато е в момента. Тогава това RDF гориво се транспортира до циментовите заводи и там се изгаря, което струва между 5 и 10 млн. лева  на година. Вместо общината и софиянци да печелят от отпадъците, от това, че се оползотворяват и от тях се произвеждат електро- и топлоенергия и се икономисват между 12 и 18 млн. евро, те ще трябва да плащат по 10 милиона за изгарянето им в циментовите заводи. Което не съответства на европейските директиви за енергийна ефективност, където специално се стимулира комбинираният тип производство на високоефективна енергия – топлинна и електрическа.

За нас чистотата на въздуха също е много важна и неслучайно предприехме много непопулярни мерки в тази посока. Но изграждането на тази инсталация ще доведе до много по-ниски нива на вредни емисии в атмосферата, отколкото е при сега съществуващата инсталация.