Три месеца след като по изричното настояване на премиера Бойко Борисов правителството взе решение, че ще пише медиен закон, такъв все още не е налице. Няма и никаква изтекла информация за готови текстове или за краен срок, в който такива ще видят бял свят. Провокиран обаче от разразилите се преди две седмици в парламента дебати за свободата на словото, председателят на комисията по въпросите на медиите и културата Вежди Рашидов (ГЕРБ) смята да отправи питане към министрите, натоварени от Борисов със задачата да изготвят законопроекта: на какъв етап е работата по него и кога ще бъде внесен за разглеждане от Народното събрание.

Това разказа Рашидов пред Клуб Z. 

"Мина доста време, а дебати има не само в обществото, но и в европейския и в българския парламент. Затова на заседанието на медийната комисия идната седмица вероятно ще вземем решение да изпратим писма до министрите и ще поискаме обяснение докъде са стигнали", посочи Рашидов.

Правителството излезе с решение, че ще пише медиен закон на 28 февруари. Точката бе предложена на заседание на Министерския съвет (МС) лично от Борисов и подкрепена от членовете на целия кабинет без дебати.

. 

Според съобщението от МС работната група трябва да предложи ясен механизъм за разкриване на крайния собственик на доставчика на съответната медийна услуга и източниците му на финансиране, отговорния държавен орган, който ще прилага механизма, както и размера на санкциите в случай на неизпълнение на задълженията на адресатите на законопроекта. 

В работната група по изготвянето на законодателните промени участват министрите на икономиката, на финансите и на културата - Емил Караниколов, Владислав Горанов и Боил Банов и определени от тях експерти.

На заседанието бе решено още да бъде възложено на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) да изготви секторен анализ на медийния пазар в страната, както и такъв за концентрация при разпространението. Той трябва да изследва "характеристики и структура на пазара, участниците, степента на пазарна концентрация, динамиката в сектора, нормативната уредба, саморегулациите и да бъдат направени изводи за състоянието на конкурентната среда".

КЗК бе сезирана в посочения в решението на МС 14-дневен срок, но този анализ все още не е готов.

Във фризера

Междувременно от ДПС продължават да питат Рашидов кога техният закон ще влезе за разглеждане в комисия и зала. Както е известно, в началото на февруари, малко преди Борисов да излезе със законодателна инициатива на тема медии, такава предприеха депутатите от движението Делян Пеевски, Хамид Хамид, Велислава Кръстева и Йордан Цонев. По същество предложенията на правителството за изветляване на собствеността и финансирането в медиите преповтарят текстовете на Пеевски и колегите му.

Те предложиха изменения в Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения, с които се предлага медиите да обявяват крайния си собственик, както и всяка форма на финансиране (с изключение на банковите заеми, б.р.). Предложенията включваха също и "осветляване" на бизнеса с разпространението на печатни материали и сезиране на КЗК, ако се установи, че един "играч" държи поне 1/3 от пазара на разпространението.

"Едно такова законодателство изисква не само широко обществено обсъждане, но и участието на всички заинтересовани страни - т.е. самите медии, разпространители и пр. Няма да допусна законодателство, което да не е минало през такова обсъждане", даде заявка Рашидов.

2 в 1

Заявката на Рашидов е, че ще "пусне" текстовете на ДПС, след като в парламента бъдат внесени тези на Министерския съвет. По правило законопроекти на една и съща тема се обединяват и се разглеждат заедно. Кабинетът обаче има оправдание да не внася за гласуване своя проект - и то е в секторния анализ на КЗК, който не е ясно кога ще бъде готов.

Междувременно новосъздаденият мегаорган Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ) бе сезиран за конфликт на интереси на Делян Пеевски. Пеевски сам е медиен собственик, държи вестниците "Телеграф", "Монитор", "Меридиан мач", "Борба" и др., агенция "Монитор". КПКОНПИ трябваше да излезе с решение в двумесечен срок, т.е. на 23 май, но явно казусът се е оказал твърде заплетен за експертите й, защото са поискали още 30 дни за окончателно произнасяне. 

Резолюция

Докато у нас някой нещо някъде пише, Европейският парламент излезе с резолюция на 2-3 май относно свободата на словото и медийния плурализъм. Макар тя да няма задължителен характер за държавите членки на ЕС, в нея се отправят няколко препоръки като: държавата да спомогне за осигуряването на медийната свобода, изсветляване на собствениците и финансирането, избягване на концентрацията, както и на фиктивното прехвърляне на собственост, лица на властови позиции, които притежават медии, да не участват в обществени поръчки и пр.

Резолюцията взема предвид и изследването на "Репортери без граници", според което България е класирана на 111-о място по свобода на словото. "За" нея са гласували всички български евродепутати с изключение на Ангел Джамбазки (ВМРО/ЕКР), който се е въздържал, и Илхан Кючук (ДПС/АЛДЕ), който не е присъствал на заседанието.

Класацията на "Репортери" обаче беше отречена у нас от депутати на ГЕРБ и ДПС с мотива, че начинът, по който са правени анкетите с журналисти, представлява по същество манипулация. В същото време Малта и Словакия, където имаше показни убийства на журналисти, са класирани по-напред от България.