Article_top

За едни преходът е реална възможност за печалба и реализация. За други – илюзия и измама, прах в очите. Повод за поправка на грешките от миналото. Или затвърждаване на властовите структури от социалистическия режим. Възможност за възмездие и справедливост. Или заплаха, унижение, изправяне пред справедливостта. За едни преходът предоставя възможност да осъдим тези, които са съгрешили в миналото, например чрез лустрация. За други – повод да покрият или унищожат досиетата си. На едни преходът позволи да останат безнаказани, макар да са виновни за престъпления по времето на социалистическия режим. На други опита да наложи вина, макар да са невинни. Накратко, преходът буди множество и противоречиви мисли, емоции и асоциации у българското обществено съзнание.

До какво обаче водят тези противоречия?

В крайна сметка България губи, реализирайки по-малко от пълния си потенциал. А различията ни относно „прехода“ се превръщат в проблем, защото ни отклоняват от всеобщите цели по пътя към по-висок жизнен стандарт. Една посока към това да бъдем по-заможни, по-щастливи и по-здрави у нас и да прославяме България по света.

Съществуват много примери за това как принципните ни различия по отношение на социалистическото минало са навредили на обществото ни по време на прехода. Но ето един случай от съвсем скорошното ни минало: българската кандидатура за генерален секретар на ООН през 2016 г. Без значение дали подкрепяте Ирина Бокова или Кристалина Георгиева, можем да се съгласим за следното: първо, острите различия в обществото по повод българския кандидат бяха породени до голяма степен от връзката със социалистическото минало. И второ, крайният резултат за България беше категорично неуспешен, в крайна сметка наш кандидат не беше избран за генерален секретар. Но нека се върнем на въпроса:

За какво изобщо се борим всъщност?

Какво означава да “пребъде” българският народ по света и у нас? И как се справяме по този параграф към момента? За едни това може би означава малък брой облагодетелствани лица (например аз, семейството ми и приближените ми) да се позиционират високо в обществото. Да могат да си позволяват всякакъв лукс независимо от това, че мнозинството българи се бори за оцеляване. За други може би означава свободно общество, в което всеки има равен шанс за професионална и лична реализация и може да води достоен живот, правейки това, което обича. Но това е въпрос на ценности и следователно за него не може да има еднозначен отговор.

За да се стигне до един-единствен отговор, който еднозначно удовлетворява българската общественост, то всеки от нас трябва да пожертва нещо от себе си. На първо място, за да достигнем до колективен отговор, независимо от семейни обстоятелства, социален статут и политически виждания, би трябвало да си зададем трудните въпроси, на които не искаме да си отговорим… въпроси, за които може би сме подозирали, но които през целия си съзнателен живот сме избягвали.

Например за тези, които искат справедливо възмездие за политически престъпления: ако никога не се стигне до формален процес на лустрация в българското общество, ще можем ли отново да живеем заедно и да подадем ръка дори и на „комунистите“ и техните потомци в името на общото бъдеще? В крайна сметка нужно ли е някой да бъде съден за делата на родителите си, без значение от собствените им качества – и професионални, и личностно-морални? За тези, чиито родители, роднини и близки са били активни участници в един неуспешен политически период, навредили с действията си на други граждани, семейства и дори общности, ще могат ли те да им обърнат гръб и да подкрепят осъдителни действия срещу тях в името на справедливостта?

На второ място, би трябвало всички ние – облагодетелствани или ощетени от наследството на режима, лево- или десномислещи, бедни или богати, от села или градове, млади или стари – да достигнем до отговорите на тези въпроси заедно. Разбира се, няма да е никак лесно! Защото за тези, чиито предци са жертви на тоталитарната система, ще е изключително трудно да се примирят с липсата на възмездие, желано така искрено през целия им живот, което подсъзнателно дължат на дедите си. И защото за тези, чиито предци са от обратната страна, ще е изключително трудно да жертват най-ценното – близките си, да ги оставят да бъдат порицани и да не се опитат да ги предпазят, макар да знаят, че вероятно са съгрешили.

И въпреки тези трудности нека се включим в този колективен разговор и започнем да изслушваме различните мнения, осъзнавайки, че да проявим разбиране в името на позитивната промяна не означава да не изискваме отговорност. Например в Колумбия през последните две години тече мирен процес между правителството и комунистическа партизанска терористична организация ФАРК. От 50 години насам конфликтът между Колумбия и терористите не спира и оставя след себе си единствено кървава диря. Но през 2016 г. двете страни най-сетне подписаха мирно споразумение. Много колумбийски граждани бяха разярени от условията на договора, тъй като той гарантира на ФАРК правото да участват на избори като нова партия, въпреки че за последните 50 години са погубили хиляди невинни колумбийци и са причина за безброй човешки трагедии. Но благодарение на разговорите с ФАРК президентът Сантос и екипът му установяват, че и дейността на партизаните е мотивирана от чувство за несправедливост, което поражда действията им. Осъзнават също, че и ако не протегнат ръка на ФАРК, конфликтът никога няма да приключи и трагедията ще продължи за всички. И същевременно според част от споразумението много от досегашните ръководители на ФАРК ще бъдат изправени пред трибунал за престъпленията, които са извършили срещу колумбийския народ. За да стигнат колумбийците дотам обаче, първо провеждат обществен диалог по темата – много болезнен и продължил години.

Нека и ние, българите, започнем нашия разговор за наследството на социализма по време на прехода. Нека с това да започне краят на прехода!

----

* Този материал е създаден по проект "Генерация Z".

 
NIK протест 333 данс with me 05

За едни преходът е реална възможност за печалба и реализация. За други – илюзия и измама, прах в очите. Повод за поправка на грешките от миналото. Или затвърждаване на властовите структури от социалистическия режим. Възможност за възмездие и справедливост. Или заплаха, унижение, изправяне пред справедливостта. За едни преходът предоставя възможност да осъдим тези, които са съгрешили в миналото, например чрез лустрация. За други – повод да покрият или унищожат досиетата си. На едни преходът позволи да останат безнаказани, макар да са виновни за престъпления по времето на социалистическия режим. На други опита да наложи вина, макар да са невинни. Накратко, преходът буди множество и противоречиви мисли, емоции и асоциации у българското обществено съзнание.

До какво обаче водят тези противоречия?

В крайна сметка България губи, реализирайки по-малко от пълния си потенциал. А различията ни относно „прехода“ се превръщат в проблем, защото ни отклоняват от всеобщите цели по пътя към по-висок жизнен стандарт. Една посока към това да бъдем по-заможни, по-щастливи и по-здрави у нас и да прославяме България по света.

Съществуват много примери за това как принципните ни различия по отношение на социалистическото минало са навредили на обществото ни по време на прехода. Но ето един случай от съвсем скорошното ни минало: българската кандидатура за генерален секретар на ООН през 2016 г. Без значение дали подкрепяте Ирина Бокова или Кристалина Георгиева, можем да се съгласим за следното: първо, острите различия в обществото по повод българския кандидат бяха породени до голяма степен от връзката със социалистическото минало. И второ, крайният резултат за България беше категорично неуспешен, в крайна сметка наш кандидат не беше избран за генерален секретар. Но нека се върнем на въпроса:

За какво изобщо се борим всъщност?

Какво означава да “пребъде” българският народ по света и у нас? И как се справяме по този параграф към момента? За едни това може би означава малък брой облагодетелствани лица (например аз, семейството ми и приближените ми) да се позиционират високо в обществото. Да могат да си позволяват всякакъв лукс независимо от това, че мнозинството българи се бори за оцеляване. За други може би означава свободно общество, в което всеки има равен шанс за професионална и лична реализация и може да води достоен живот, правейки това, което обича. Но това е въпрос на ценности и следователно за него не може да има еднозначен отговор.

За да се стигне до един-единствен отговор, който еднозначно удовлетворява българската общественост, то всеки от нас трябва да пожертва нещо от себе си. На първо място, за да достигнем до колективен отговор, независимо от семейни обстоятелства, социален статут и политически виждания, би трябвало да си зададем трудните въпроси, на които не искаме да си отговорим… въпроси, за които може би сме подозирали, но които през целия си съзнателен живот сме избягвали.

Например за тези, които искат справедливо възмездие за политически престъпления: ако никога не се стигне до формален процес на лустрация в българското общество, ще можем ли отново да живеем заедно и да подадем ръка дори и на „комунистите“ и техните потомци в името на общото бъдеще? В крайна сметка нужно ли е някой да бъде съден за делата на родителите си, без значение от собствените им качества – и професионални, и личностно-морални? За тези, чиито родители, роднини и близки са били активни участници в един неуспешен политически период, навредили с действията си на други граждани, семейства и дори общности, ще могат ли те да им обърнат гръб и да подкрепят осъдителни действия срещу тях в името на справедливостта?

На второ място, би трябвало всички ние – облагодетелствани или ощетени от наследството на режима, лево- или десномислещи, бедни или богати, от села или градове, млади или стари – да достигнем до отговорите на тези въпроси заедно. Разбира се, няма да е никак лесно! Защото за тези, чиито предци са жертви на тоталитарната система, ще е изключително трудно да се примирят с липсата на възмездие, желано така искрено през целия им живот, което подсъзнателно дължат на дедите си. И защото за тези, чиито предци са от обратната страна, ще е изключително трудно да жертват най-ценното – близките си, да ги оставят да бъдат порицани и да не се опитат да ги предпазят, макар да знаят, че вероятно са съгрешили.

И въпреки тези трудности нека се включим в този колективен разговор и започнем да изслушваме различните мнения, осъзнавайки, че да проявим разбиране в името на позитивната промяна не означава да не изискваме отговорност. Например в Колумбия през последните две години тече мирен процес между правителството и комунистическа партизанска терористична организация ФАРК. От 50 години насам конфликтът между Колумбия и терористите не спира и оставя след себе си единствено кървава диря. Но през 2016 г. двете страни най-сетне подписаха мирно споразумение. Много колумбийски граждани бяха разярени от условията на договора, тъй като той гарантира на ФАРК правото да участват на избори като нова партия, въпреки че за последните 50 години са погубили хиляди невинни колумбийци и са причина за безброй човешки трагедии. Но благодарение на разговорите с ФАРК президентът Сантос и екипът му установяват, че и дейността на партизаните е мотивирана от чувство за несправедливост, което поражда действията им. Осъзнават също, че и ако не протегнат ръка на ФАРК, конфликтът никога няма да приключи и трагедията ще продължи за всички. И същевременно според част от споразумението много от досегашните ръководители на ФАРК ще бъдат изправени пред трибунал за престъпленията, които са извършили срещу колумбийския народ. За да стигнат колумбийците дотам обаче, първо провеждат обществен диалог по темата – много болезнен и продължил години.

Нека и ние, българите, започнем нашия разговор за наследството на социализма по време на прехода. Нека с това да започне краят на прехода!

----

* Този материал е създаден по проект "Генерация Z".

Коментари

смехурко's picture
смехурко
смехурко

Що не се застреляш?!

Цинично е да се говори за подаване на ръка на убийци и крадци от страна на техните жертви!
Klingon Oid's picture
Klingon Oid
Klingon Oid

Статия от много празни думи,

Статия от много празни думи, без да носи със себе си съществено съдържание. По скоро "да напишем нещо, за да запълним празния лист.

Ето пример за дълът и безполезен текст създаден в рамките на 5-6 минути:

"Бялото е бяло. То може да има оттенъци. То може да срещне на различни места. То може да бъде произвеждано като боя, т.е. да е изкуствено и създавано от човек, а може да бъде срещано и в естествен вид - наричаме мрамора "бял", или пък "бялото на очите".
Бялото може да отразява светлината, а може и да не я отразява, т.е. да я поглъща. Това зависи от повърхността на от предмета, който е бял.
Понякога бялото може да има петна. По своята същност, тези петна могат да бъдат изчистваеми или неизчистваеми. Ако са изчистваеми, то може да се ползва например парцал, а най-добре да се добави и препарат за почистване.
Бялото може да бъде видяно на различни места и по различни начини. Може да бъде видяно директно с очи, а може първо да бъде ползвана някаква камера, която да създаде дигитален или аналогов образ и впоследствие този създаден образ да бъде видян с очи. ... и т.н."



Разговорът за наследството на соца завърши.

Няколко нац. предателя го разпродадоха на няколко тариката, които станаха мултимилионери за една нощ.

А ти слугуваш на един от тия крадци.

Край.
Kovatz's picture
Kovatz
Kovatz

Оралния

Иска ти се да е край, но няма да стане. Ще си платите рано или късно, червени боклуци! Ти си говори за троляци, но ти самият си троляк. И червен боклук! Ще дойде Видовден! Запомни го! И не бързай да пишеш "край"

Това, освен обида е и

открита заплаха, нарушение на няколко клаузи в условията за ползване.

но за платения редакционен троляк няма ограничения, могат да заплашват и да обижат колкото искат.

по това се познават бившите партийци - за тях и техните, правилата им не важат.

добре, че колкото са устати, толкова са неможачи, та не могат да уплашат никого.

;)))))

халтура

халтура след халтура по сайтове, вестници....

Америка за България.

Какво искаш, освен халтура и боклук?
Kovatz's picture
Kovatz
Kovatz

Тъпчо!

Америка за България дава нещо полезно. Какво ни е дала любимата ти Русия? Само ни вкарва в борчове. Да плащат и внуците ни. Но това на теб ти харесва, нали от тези пари ти плащат...

Америка за България не ти "дава" нищо, костококо

Америка за България е приватизационния фонд на "Козяк", който Костов напълни с пари покрай приватизацията.

Трохите, които дават на дечурлигата на близки до редакцията да пишат глупости са откраднати от внуците ти.

А "в борчове" не те е вкарала Русия. "В борчове" те вкарват любимите ти министри.

Например Трайчо Трайков, който одобри милиард и двеста милиона харчове за един гьол, срещу който уж се "бореше" - това документално доказано :))))

И любимите ти депутати, които ги одобряват - например любимия ти Костов, който гласува в подкрепа на кабинета, в който Трайчо беше министър и харчеше за същия оня проект.

Обвинявай виновните, а не демоните в шизоидната си глава.

тук настъпи акото!

"Например Трайчо Трайков, който одобри милиард и двеста милиона харчове за един гьол, срещу който уж се "бореше" - това документално доказано "
Точно Трайчо уволни на момента чиновника Първанов подписал в Масква протокола за започване изработка на реакторите!!! Червен ББойко веднага върна Първанов на работа и потвърди подписа!!! и уволни Трайчо. Сега този Първанов е зам.министър на Енергетиката

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Кой ще понесе отговорността за НАПлийкс?