"Възразявам срещу това да бъда свързвана с действия или бездействия на баща ми, Величко Адамов....Мислех, че времената, в които децата бяха наказвани за цял живот заради своите родители и принуждавани да се отказват от тях, отдавна са отминали. Аз съм на 41 години и имам лична и професионална биография, от която не се срамувам. Ако някой има желанието да ме съди, нека да бъда съдена за собствените ми действия".

Това обяви в писмо до медиите номинирана за зам.-министър на правосъдието Аглика Адамова. Публикация в сайта "Гласове" обвърза назначаването на съдийката от Административния съд в София с баща й - скандално известния ректор на ВУЗ-а в Свищов. В материала подробно се изреждат "подвизите" на Адамов, разказва се за политическите му покровителства, за близостта му с напусналия ГЕРБ Георги Марков, за съмнителните практики в ръководеното от него учебно заведение. Набляга се и на връзките му с Красимир Георгиев - Красьо Черния, възпитаник на свищовското висше училище. Правят се и внушения, но без да се дават доказателства, че обвързаностите на Величко Адамов са помогнали са избора на дъщеря му за зам.-министър. В писмото до медиите Адамова заявява, че не познава Красимир Георгиев и набляга на професионалните си качества. Тя обяснява, че по лични причини не поддържа близки отношения с баща си, но не приема да бъде поставена в ситуация, в която публично да се отрича от него.

Нейното назначение в понеделник не стана факт. Тя отсъства сред обявените от МС имена на зам.-министри. Правосъдният министър Христо Иванов коментира, че намира "за изключително лош вкус да се атакуват хора заради родителите им".

Преди това самият той беше атакуван, че не е плащал членския си внос в адвокатската колегия.

 

Това е пълният текст на изявлението на Аглика Адамова:


Съдия съм от 1997 г., като съм била последователно младши съдия в Софийски градски съд, съдия в Софийски районен съд и съдия в Административен съд София-град (класирах се трета на проведения конкурс с оценки 6.00 на анонимния писмен и устния изпит). Към момента имам над 18 години юридически стаж, от които над 17 години стаж в най-натоварените звена на съдебната власт.

Постановила съм над пет хиляди съдебни акта. Почти всички са издадени в законовия едномесечен срок. Имам множество публикации, доклади и участия в стажове и семинари. Член съм на работна група във Висшия съдебен съвет. Участвала съм в над 15 обучения, проведени на международно ниво, включително след конкурс през 2011 г. проведох стаж в Съда на Европейския съюз в Люксембург. През месец март 2014 г. спечелих и конкурс за стаж в Европейския съд по правата на човека в Страсбург след тест и интервю, проведени от служители на самия ЕСПЧ. През месец май 2014 г. бях на стаж в Административния съд в Лион, Франция. Владея френски език на високо ниво, което ми позволява да представям себе си, професията и страната си достойно в срещите си с европейски колеги. Член съм на Съюза на съдиите в България, на Асоциацията на българските административни съдии и на Българската асоциация по европейско право.

Поведението ми е винаги е било съобразено с Етичния кодекс на българските магистрати. Член съм на Комисията по професионална етика в АССГ. Мисля, че се ползвам се с доверието, признанието и приятелството на колеги от цялата съдебна система.

За мен остава необяснимо защо опитът ми, показателите за дългогодишната ми усърдна работа в съдебната власт и професионалната ми репутация изцяло се пренебрегват заради неподкрепени с никакви доказателства компрометиращи внушения.

Моят баща се казва Величко Адамов. Декларирала съм това обстоятелство по реда на Закона за предотвратяване и установяване конфликт на интереси.
Родителите ми се разделиха, когато бях в първи клас. Оттогава с баща ми живеем в различни домове и в различни населени места. Баща ми няма никакво влияние върху моите лични и професионални решения и развитие. Почти не поддържаме връзка, по лични причини.

Възразявам срещу това да бъда свързвана с действия и бездействия, приписвани на баща ми Величко Адамов в последните години. Това, което ми е известно, е, че моят баща никога не е бил обвиняем. Не бих допуснала да бъда поставена в ситуация, в която да се изисква от мен да заклеймявам баща си публично.

Не познавам Красимир Георгиев и научих за съществуването му от медиите. Доколкото ми е известна възрастта му, той е бил дете, когато аз съм станала съдия. В целия си професионален път съм напредвала единствено благодарение на знанията и труда си.

Мислех, че времената, в които децата бяха наказвани за цял живот заради своите родители и принуждавани да се отказват от тях, отдавна са отминали. Аз съм на 41 години и имам лична и професионална биография, от която не се срамувам. Ако някой има желанието да ме съди, нека да бъда съдена за собствените ми действия.