Бойко Борисов става все по-разпознаваем на Балканите. Към момента сред лидерите от региона той се радва на най-висок рейтинг - разликата между положителни и отрицателни оценки. Македонците и сърбите са най-малко доволни от усилията на България по време на европредседателството за интеграцията на Западните Балкани към ЕС. Най-благодарни за усилията на България са албанците.

Това сочат данните от втората вълна на мащабно изследване в Западните Балкани, проведено от компаниите членове на световната асоциация „Галъп интернешънъл“. Изследването е част от Програмата за регионални изследвания на „Галъп интернешънъл“. Обхваща над 6 хиляди души в Македония, Косово, Сърбия, Албания, Босна и Херцеговина и Черна гора. В тези страни са проведени национално представителни изследвания по методите лице в лице и телефонно интервю при извадки от около хиляда души във всяка страна.

Помогна ли България на европейската перспектива на Западните Балкани

В страните от Западните Балкани надделяват онези, които смятат, че България помага за Европейската интеграция на страната им (58% сега, при 54% миналата година) срещу онези, които смятат, че България не помага (42% сега, при 46% миналата година). Явно акцентът, който България постави върху Западните Балкани при своето европредседателство, има резултат във възприятията на анкетираните от държавите в региона.

 

Picture1

Най-благодарни са в Албания - там 81% споделят мнението, че България помага. В повечето останали страни дяловете на съгласните се движат около 50%, а в Черна гора делът е 58% и е пораснал с 10 пункта спрямо предната година.

В близката до България Македония сред местната албанска общност мненията са силно положителни – 76% смятат, че България помага, което е ръст от внушителните 40 пункта спрямо предходната година. Сред останалите в страната обаче мненията са поляризирани и това се дължи на яростната и равностойна политическа битка между двете основни партии в страната. Подялбата на мненията доказва необходимостта от още по-активни връзки с Македония. Повече активност ще е нужна и по отношение на мюсюлманите в Босна и Херцеговина, както и в Косово, например, където оценките са по-умерени и културната близост с България не е толкова силна.      

Оценките за позитивен принос идват на фона на иначе неясната перспектива, като Брюксел и големите европейски столици очертаха за Западните Балкани. Заради тази неяснота няма и съществена промяна в последната една година в очакванията на западнобалканските общества кога ще бъдат приети в ЕС.

"Най-голям е оптимизмът сред албанските общности на Балканите, показват данните на "Галъп интърнешънъл".

Срещата през май в София

44% от населението на Западните Балкани или над 6 милиона души в региона, смятат себе си за най-общо запознати с темата за майската среща ЕС – Западни Балкани, която се проведе в София като част от българското европредседателство. Половината от тях дори твърдят, че са запознати с резултатите. Дяловете са чувствителни, като се има предвид, че резултатите на подобни срещи обикновено остават далеч от всекидневието на хората. В повечето държави около една трета дават положителна оценка, в Албания обаче те са цели 53 на сто.

Оценка за инициативата за срещата ЕС - Западни Балкани през май 2018 г.

Picture14

Най-доволни от резултатите са отново в Албания - цели 88 на сто. Най-малко удовлетворени са в братска Македония, там 38 на сто са недоволни, в Сърбия - 42 на сто.

Доволни ли сте от резултатите от срещата?

(база: запознати с резултатите от срещата в различните общества)

Picture15Picture16Picture18Picture173Picture19Picture20

Доверие в лидери

Българските усилия за Западните Балкани са довели до ръст в последната година на разпознаваемостта на Бойко Борисов. С 16 на сто са намалели за една година хората, които не знаят кой е Борисов. Така през 2018 г. общата положителна минус общата отрицателна оценка за българския премиер дава резултат от +22, с което Борисов е в най-изгодна позиция спрямо лидерите в региона, отбелязват от "Галъп интернешънъл". Сравнително високи положителни оценки, например, има и Ердоган, но там и отрицателните оценки са високи и разликата между положителни и отрицателни е +10. Освен това, при Ердоган в последната една година растат по-скоро негативните оценки.

567

Оценка на политически лидери – 2018 г.

 

Picture5Picture6Picture7Picture8

Picture9Picture10Picture11Picture12Picture13