Смартфонът винаги да ти е под ръка. Но кога се прекалява и умората настъпва? Според научно изследване сред подрастващото поколение може да се стигне до дигитална свръхдоза. На тази тема посвещава публикацията си във в. “Франкфуртер алгемайне цайтунг” завеждащият отдел “Природа и наука” Йоахим Мюлер-Юнг. Предлагаме ви аргуменнтите му с малки съкращания.

Дигиталната реалност галопира и то само в една посока – консумацията изяжда времето. Все по-рано, все по-бързо и навсякъде. Млади или стари, това вече не е въпросът. Въпросът е кой колко издържа? Кога смартфонът се превръща в оръжие срещу ранима душа? Предимно родители се питат кога настъпва вредата? Каква отговорност трябва да поемат и какво може да се случи, когато те и техните деца загубят контрол при използването на социалните мрежи и непрестанно чатят, свалят информация, изпращат послания и са в ютюб?

Досега научната медицина няма категоричен отговор. Всичко, което се знае за психичните последици на медийната консумация, е от времето на видеоигрите и традиционния компютър.

Днес в медицината се говори за “високоинтензивно стимулиране на мозъка” и то със загриженост за засегнатите, но и с известно научно любопитство – ще узнаем ли най-сетне дали свръхпотреблението на дигиталните медии руши психиката ни и влияе ли на душевността сред подрастващите?

Първите резултати вече са налице. “Jama”, списанието на американското сдружение на медиците, публикува изследване на учени от университета в Южна Калифорния, направено сред младежи на възраст от 15 до16 години. Те са били наблюдавани от септември 2014 г. в продължение на две години. 2600-те тийнейджъри са посещавали десет различни училища в района на Лос Анджелис. Някои сред тях непрестанно са използвали смартфоните си, други - твърде рядко.

Установено е било, че 43 на сто от посещаващите гимназия средно по три часа и повече дневно имат дигитални занимания. Някои обаче ползвали цели 9 часа смартфоните си за интернет комуникации и игри.

Всеки десети заболява

На всеки шест месеца учениците трябвало да дават детайлирана информация за интензивността на дигиталната си активност, както и за социалното си поведение във всекидневието, емоциите и грижите си. В центъра на вниманието на учените е бил тест за установяване на синдрома на дефицит на вниманието (ADHS). Той се е доказал в психиатрията и е налице, когато вниманието прогресивно отслабва, хората не могат да се концентират върху каквото и да било, но от друга страна усещат силно безпокойство до свръхактивност и реагират импулсивно.

Калифорнийските изследователи са установили при младите участници в изследването връзка между ADHS и дигиталната консумация. 9,5 на сто от тийнейджърите, които всекидневно са използвали поне една дигитална платформа, в продължение на две години са били с поведение, покриващо критериите на ADHS. Сред 51 момчета и момичета, които всеки ден с часове са ползвали смартфоните си и са използвали всички платформи, всеки десети е отговорял на болничния профил ADHS.

За сравнение - 500 ученици, които са казали, че не използват редовно дигитални услуги и само спорадично са ползвали смартфоните си, квотата на диагнозата ADHS е била 4,5 на сто.

Заключението на калифорнийските изследователи е: “Въпреки, че може да се говори и за други обяснения и засега да не може да се установи пряка връзка, използването на модерни дигитални медии най-вероятно играе роля при развиването на синдрома “дефицит на вниманието” (ADHS).