Европейските страни преосмислят доколко да разчитат на САЩ като стратегически партньор срещу Русия, сериозно притеснени от словесните атаки на президента Доналд Тръмп срещу партньорите от НАТО и трансатлантическите отношения като цяло. Европа обаче няма да поеме регионални отбранителни ангажименти без подкрепата на Вашингтон.

През миналата седмица Тръмп нарече Европейския съюз враг на САЩ.

"Вече не можем да разчитаме на Белия дом", отговори германският външен министър Хайко Маас. Последваха го десетки европейски дипломати. "Първото последствие ще бъде осъзнаването на нуждата да се обединим още повече в рамките на Европа", продължи Маас.

Но европейските страни трябва да погледнат трезво на реалността - те нямат други алтернативи за отбрана срещу агресивните актове на Русия или други неприятели.

"Мисля, че най-после дойдоха до заключението, че не могат да разчитат на настоящия президент на САЩ", коментира Джеймс Голдгейер, университетски професор и лектор в Съвета за външни отношения. "Но какво могат да направят? Европа не е развила необходимия военен капацитет за независима отбрана."

Доминиращата роля на САЩ в НАТО е нарочно установена от организацията още през 1949 г., за да остане Вашингтон обвързан с отбраната на Европа, да възпира Русия и да пречи на Германия да се превърне отново във военна заплаха. Нарочно или не, Тръмп подкопава тази идея.

Действията му обаче не са толкова остри колкото риториката му.

На срещата на НАТО на 12 юли в Брюксел например Тръмп подписа декларация, която осъжда анексирането на Крим от Русия и потвърджава задълженията за взаимна отбрана на съюзниците, според които "нападението срещу една страна от НАТО се смята за нападение срещу всички".

И въпреки притесненията на останалите съюзници, че Тръмп ще започне да изтегля американски войници от Централна Европа, той не го прави.

Тази седмица Тръмп подсили още повече европейските притеснения, като се оплака по "Фокс нюз" че най-новата страна членка на алианса - Черна гора - може "да стане агресивна".

"И поздравления, имаме трета световна война", каза американският президент.

Отговори му латвийският външен министър Едгарс Ринкевичс, който написа в туитър, че бившите съветски страни като неговата са в най-голяма опасност от руска агресия.

"Латвия се присъедини към НАТО не защото е агресивна, а защото се страхува от агресия. Ние споделяме общи западни ценности като демокрация, върховенство на закона и зачитане на човешките права и нямаме намерение да започваме трета световна война."

Сценарият, описан от Тръмп, в който САЩ могат да бъдат въвлечени против волята си във война от Черна гора, която е с население по-малко от американската столица, не изглежда много вероятен.

Член 5 от договора за НАТО задължава страните членки да се защитават взаимно при атака от външен агресор. Този текст е бил вкарван в употреба само веднъж - когато сили на НАТО се присъединха към САЩ в Афганистан след терористичните атаки на 11 септември.

Въпросителният знак, който Тръмп поставя при това задължение, допълнително изнервя съюзниците. Главно защото американският президент продължава да затопля отношенията си с руския си колега Владимир Путин, което бе демонстрирано и на срещата в Хелзинки.

Откритото признаване на възможността САЩ да не изпълнят задълженията си към партньорите обаче може да се тълкува като покана към Путин да изпробва това, като нахлуе в членките на Алианса по западната й граница.

От десетилетия Европейският съюз обмисля създаването на военни сили, независими от НАТО. Блокът обаче така и не стига до края в този си замисъл. Отдръпването на Тръмп от НАТО може да тласне Съюза в тази посока, смята Александър Вършбоу, зам.-генерален секретар на НАТО между 2012 и 2016 г. и бивш американски посланик в Русия.

"Но те не са готови да скочат от кораба просто защото няма друг кораб, на който да отидат."

Освен САЩ, Великобритания и Франция страните от НАТО нямат необходимата човешка сила и оборудване, за да се противопоставят на външен агресор като Русия.

ЕС ще има нужда най-малко от едно десетилетие, за да създаде конкурентни на американските въоръжени сили, и то, при положение че съществува политическа воля за това. Засега такава липсва.

Германия беше сред страните от Алианса, които се противопоставиха на искането на САЩ да се действа по изпълнението на целта, която си поставиха членките на НАТО - да харчат поне по 2% от БВП за отбрана. Някои страни членки обаче признават, че това е единственият начин да са готови да отговорят на евентуална агресия.

"Не им харесва. Усещат елемент на изнудване. Но искат да запазят НАТО работещ", казва Вършбоу.

*Анализът на Дейвид Клауд е публикуван от "Лос Анджелис таймс". Преводът с незначителни съкращения е на Клуб Z.