Ден, след като бе призован от над 50 граждански и правозащитни организации да наложи вето над промените в Административнопроцесуалния кодекс, президентът Румен Радев обяви, че ветото е факт. 

Става дума за измененията в АПК, гласувани окончателно в последните работни дни на Народното събрание преди лятната ваканция и предложени от ГЕРБ. С част от тях се завишават до 70 пъти таксите за обжалване пред съд на решения и разпоредби на държавните институции. Освен това в определени случаи делата по административни казуси биха минавали само през една съдебна инстанция, която се произнася окончателно.

Президентът връща за ново обсъждане 16 от новите текстове в закона.

"Държавният глава счита, че с тях уредбата се отдалечава от основни конституционни начала и деформира традиционни принципи и постижения на административното право. Ще се намали интензитетът на защитата на правата на гражданите и юридическите лица относно актове, издавани от позицията на власт и изискващи подчинение. Тези разпоредби ще се отразят неблагоприятно на ролята на административното правосъдие да бъде защитник на обикновения човек срещу незаконосъобразните действия и произвола на администрацията", пише в съобщението от президенската институция.

Президентът изразява несъгласие с  разпоредбите относно правилата за подсъдността, закритите съдебни заседания, драстично увеличените такси в касационното производство и премахването на касационната инстанция в редица специални закони. 

"Президентът подчертава, че съдържанието на правото на защита многократно е тълкувано от Европейския съд за правата на човека, който приема, че държавата не трябва да поставя правни и практически пречки пред неговото упражняване", се казва още в съобщението. 

Президентът обяснява, че подкрепя необходимостта от усъвършенстване на АПК, "защото дефицитът на справедливост се усеща най-отчетливо при взаимоотношенията на гражданите и юридическите лица с държавните органи" и признава, че някои от промените са в правилна посока - например по отношение на практическото прилагане на електронното управление и електронното правосъдие, на административния договор и на защитата срещу неоснователни действия и бездействия на администрацията.

"Независимо от това, не мога да се съглася с отделни разпоредби, които отдалечават уредбата от основни конституционни начала, деформират традиционни принципи и постижения на административния процес и в крайна сметка ще доведат до намаляване интензитета на защитата на правата на гражданите и юридическите лица относно актове, издавани от позицията на власт и изискващи подчинение"., казва Радев

И заявява, че съдебният контрол върху актовете на изпълнителната власт е особено важна проекция на принципа за разделението на властите, носеща конструкция в системата от гаранции за правовата и демократична държава. Затова и се противопоставя "на всеки опит за законова уредба, който отслабва способността на административното правосъдие да бъде защитник на обикновения човек срещу незаконосъобразните действия и произвола на държавните органи".

Румен Радев връща за ново обсъждане текста от АПК, според който може да тълкува кои административни съдилища се произнасят по различни държавни актове според това коя институция ги е издала, въпреки че е ясно, че ВАС се явява първа инстанция при оспорване на актове на правителството, министър-председателя и министрите му.

Президентът не е съгласен и с това, че според приетите текстове това в кой административен съд ще се гледа дадена жалба по индивидуални административни актове ще зависи от постоянния адрес на жалбоподателя. Според държавния глава това  ще доведе до повече разходи за командироване на служители на администрацията, както и до по-бавно правосъдие поради риск от отлагане на дела-

Връща се за преразглеждане и разпоредбата, според която съдебните заседания в касационното производство ще са закрити. Мотивът - "публичността на съдебните заседания е толкова съществен принцип на правораздавателната дейност, че конституционният законодател изрично го е прогласил (...) Правото на всеки човек на публично разглеждане на неговото дело е изрично посочено в чл. 10 от Всеобщата декларация за правата на човека и в чл. 6, ал. 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи". 

Според Румен Радев откритите съдебни дела са вид гаранция за справедливост и прозрачност на процеса.

Най-остри са мотивите на Румен Радев срещу драстичното завишаване на таксите, които жалбоподателят дължи, ако реши да оспори административен акт. В законопроекта на ГЕРБ и управляващата коалиция увеличението на таксите е в размери от 14 до 74 пъти спрямо сегашните суми. Така "се ограничават съществено процесуалните възможности за пълноценна защита на гражданите и юридическите лица срещу незаконосъобразни актове на администрацията". Напълно неаргументирано е и защо според вносителите на поправките дружества, предоставящи водоснабдителни, топлоснабдителни, електроснабдителни, газоснабдителни, телекомуникационни услуги ще заплащат такси в размери като тези за гражданите, а неправителствените организации ще дължат такси като търговски дружества.

Президентът припомня в мотивите си, че в административното правосъдие на преден план е пряката защита на нарушената законност при осъществяване на държавното управление, а не материалният интерес, за да зависят таксите от него.

"Особено тревожна е промяната в Закона за опазване на околната среда, където размерът на таксата за касационно обжалване на решението по оценка на въздействието върху околната среда е оставен изцяло на преценката на съда. Въвеждането на пропорционална такса освен това ще направи тези производства недостъпно скъпи, което не съответства на чл. 9 от Конвенцията за достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на вземането на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда", става ясно още от мотивите за ветото.

Румен Радев оспорва и приетите в закона случаи, в които по жалби върху административни актове ще се произнася само една съдебна инстанция и решението й ще е окончателно. Един от тези случаи, засягащ пряко обществения интерес, са жалбите при отказ до достъп до обществена информация.

"С отпадането на касационното оспорване на съдебни решения, свързани с достъпа до обществена информация (§ 125, т. 3), се отслабват гаранциите за правото на информация, определяно не без основание като основа на всички други права. Освен конституционно признато, това право е част от правата по Хартата на основните права на Европейския съюз (чл. 11), по КЗПЧОС (чл. 10) и по Международния пакт за гражданските и политическите права (чл. 19). Значението на правото на информация, което е част от комуникационните права, е отчетено и от Конституционния съд", обяснява Радев

И още един важен акцент - президентът оспорва начина, по който са приети въобще част от промените в АПК. Ето защо:

"Не мога да подмина начина, по който ЗИД АПК беше приет. Между двете гласувания на законопроекта значителна част от постъпилите предложения бяха от самите вносители на законопроекта. Без да оспорвам възможността да се правят предложения по приетия на първо гласуване законопроект, следва да се има предвид, че Конституционният съд в Решение № 8 от 2010 г. посочва, че вносителят на законопроекта няма право да прави предложения върху своя собствен законопроект.

Освен това повече от половината от преходните и заключителните разпоредби са предложени почти една година след изтичане на определения от самото Народното събрание срок за предложения между първо и второ гласуване. По този начин не само се удължава срокът за предложения, но и се постига ефект, при който народните представители не са равнопоставени. Съгласно чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание такива предложения могат да правят не всички народни представители, а само членовете на комисията, която е водеща по законопроекта. Така, без необходимата публичност и без възможност за реакция на засегнатите лица, бяха приети няколко разпоредби, срещу които имам възражения, включително и по съществото на направените промени.

С пълните мотиви на президента Румен Радев можете да се запознаете ТУК.