БОРИС ВИШНЕВСКИ

Щом Мики Рурк си купува от ГУМ - разкошния магазин срещу Кремъл, тениска с портрета на Путин (Путин носи лилава пилотска шапка и сякаш расте от венец), значи немирната холивудска звезда очевидно вярва, че подкрепя низвергнатия, самотен честен боец, който е обкръжен от безмилостни врагове, НАТО и "лоши момчета".

Някои руснаци, които могат да си го позволят, направиха като Мики Рурк и на 11 август стояха дълги часове на опашка в ГУМ, за да се сдобият с тениска с Путин. Путин в цвят хаки (с надпис "Най-учтивият сред хората"), с очила, на седло ("Няма да ни настигнат"). Цената на една бройка е 25 евро. Някои си купуваха цели кашони.

"Най-учтивият сред хоретка", гласи надписът на една от пуснатите в продажба преди седмица фланелки с лика на Путин.

Сега някои богати руснаци носят тези тениски. През юни вече имаше подобна акция - подкрепяме Владимир Путин, като носим лика му на гърдите ни, а приходите отиват за дете, което може да бъде спасено от източноукраинския град Славянск, бастиона на въстаниците, който от месеци насам е под обсада и е обстрелван от украинската армия.

Малко руснаци могат да си позволят тениска за 25 евро, но мнозинството тези дни подкрепя Владимир Путин. Всеобщата мания нищо не струва. Засега нищо.

Докато някои руснаци изкупуват цели кашони с тениски, други опразват щандовете със стоки. Те създават запаси. Моето предположени е, че когато коремът истински застърже, когато (далеч не богатото) мнозинство разбере, че от всеобщата мания няма да се нахраниш, че не можеш да включиш хладилника в телевизора, по който бълват лъжи повече, отколкото през последните две поколения - тогава Владимир Путин ще се срине в допитванията.

Анатомията на неговата популярност нито е кой знае колко сложна, нито е противоречива. Подкрепата на масите (независимият Институт за изследване на общественото мнение "Левада център" след първия кръг санкции отбеляза 87 на сто одобрение) се основава на практика на телевизионната пропаганда.

Три сценария

Проблемът на Владимир Путин е в това, че след трагедията с малайзийския "Боинг 777" главата на Кремъл се намира в трудно положение, от което няма да се измъкне без непоправима вреда за своята популярност, независимо от това как върви войната за Украйна.

Виждам три сценария.

Вариант с връщане назад - Кремъл приключва своята агресия, Русия повече не изпраща през границата въоръжени хора и оръжие. Телевизията в Москва престава да прославя сепаратистите.

Втори вариант - "напред". Кремъл не спира агресията, а я ускорява до пряко нахлуване под прикритието на миротворческа мисия. Съответната терминология вече бе разработена през 2008 г., по време на мъчителната война с Грузия - "принуда към мир", "защита на руските граждани". Най-простата работа би била да издават на хората в Донецк и Луганск паспорти.

Освен това, там вече има руски граждани, най-вече сред опълченците (така официална Русия нарича сепаратистите в Украйна - б.р.).

Третият вариант е всичко да си остане както преди, т.е. в състояние на необявена война. Кремъл се опитва да предостави на сепаратистите статут на равноправен партньор в преговорите и замразява конфликта. В Източна Украйна възниква подобно на Абхазия образувание.

Сега за последствията.

Връщане назад е единственият сценарий, при който Западът би бил готов на смекчи санкциите срещу Русия или дори изобщо да ги отмени. Но както привържениците, така и противниците на Путин, изтъкват, че това би било за него нечувано оскърбление. Затова той не е склонен на отстъпки. Отказ от химерата "Новорусия", за който Путин така гръмко тръбеше, би могъл да означава неговата политическа смърт. Изобщо не тая надеждата, че този сценария все още е възможен. Този път Путин по изключение би могъл да се съгласи на отстъпки, защото би трябвало да разбира, че Западът няма да отстъпи като през 2008 г. в Грузия.

"Напред!" в Донбас ще означава икономическа катастрофа за Русия. Окончателна и продължителна изолация ще доведе до това, че нивото на живота в Русия ще се понижи, а с него и популярността на Путин. Малко вероятно е Путин да не осъзнава това. Той може да свърши пред съда в Хага.

Най-вероятен за мен е сценарият на "замразения конфликт". Тогава санкциите за дълго ще причинят огромни щети не само а руската икономика, но и на близки и не чак толкова близки приятели на Путин.

Засега санкциите и контрасанкциите, изглежда, не са навредили на рейтинга на Путин. Все още не всички западни деликатеси са изчезнали от щандовете. Но става дума не за деликатеси, с които се храни елитът с тениски. Става дума за сиренето, говеждото, свинското, маслото, салама, млякото, хляба.

Част от това ще бъде заменено от родна продукция, друга част ще бъде внесена от други страни, неутрални по отношение на санкциите. По законите на икономиката, както става винаги при ограничаване на конкуренцията, новите продукти ще бъдат или по-лоши, или по-скъпи. Опасявам се и от едното, и от другото. Много "руски" млечни продукти в Москва и край нея се приготвяха от вносно сухо мляко. Един "руски" хляб съдържа най-често френска мая.

Предполагам, че нашите телевизионери сега ще трябва да пускат още по-силно пропагандната машина. 
94 на сто от руското население получава информацията от телевизията. "Левада център" изчисли, че 74 на сто от зрителите смятат за обективно отразяването на войната в Украйна от държавните канали.

Когато бе свален боингът, "Левада център" направи допитване в 6 големи града - Москва, Санкт Петербург, Нижний Новгород, Екатеринбург, Ростов на Дон и Новосибирск. Въпросът звучеше така: "Кой носи отговорност за катастрофата?" Половината отговориха: "Правителството в Киев". 45 на сто казаха: "Украинската армия". Може ли пропагандата да бъде още по-ефективна? Такива резултати не е имало дори при Никита Хрушчов, който през 1954 г. подари Крим на Украйна.

Когато Русия реши да си вземе обратно Крим, Западът реагира вяло, опита се да успокои Путин. Тази пролет напомни на някои руски опозиционери за 1938 година, за така нареченото присъединяване на Судетска област и Австрия към Германия, за Мюнхенското споразумение.

Чърчил пише през 1938 г. на Чембърлейн на връщане от Мюнхен: "Вие имахте избор между войната и безчестието. Вие избрахте безчестието, а сега ще получите война."

Тези дни все по-често си мисля за тази фраза.
---------------------------
Авторът е руски публицист, депутат в съббранието на Санкт Петербург. Статията му е публикувана в германския вестник "Зюддойче цайтунг".