Разминаването между уменията на работещите и нуждите на бизнеса (т. нар. "skills mismatches" или "несъответствие в уменията") е феномен, който все по-често попада в полезрението на политиците и на анализаторите. През последната година Иниститутът за пазарна икономика (ИПИ) направи няколко изследвания на този проблем.

В края на 2017 г. ИПИ проведе проучване сред  84 български и 589 австрийски компании.

Развитието на технологиите и трудовите регулации са оценени по-скоро като вторични фактори, които отстъпват на други особености на средата като мобилността на работната ръка и качеството на услугите в сферата на трудовото посредничество. Компаниите не смятат, че качеството на висшето образование е сериозен проблем, но отново тук трябва да припомним, че по-голямата част от анкетираните от нас предприятия са в дейности, които не изискват непременно висше образование.

Несъответствието в уменията води до намаляване на конкурентоспособността на предприятията, забавя наемането на нови работници и създава нужда от допълнителни разходи за обучение на служителите. И в Австрия, и в България, като най-рискова групи за несъответствието в уменията работодателите посочват лицата на възраст до 24 години. Независимо от възрастовата група, обаче австрийските работници са смятани за по-добре подготвени спрямо изискванията на работодателите.

В същото време автоматизацията на производството е нещо, което повечето компании не свързват с разминаването между нуждите им и уменията на техните служители, с изключение до известна степен на опериращите в преработващата промишленост. Т.е., противно на първоначалните очаквания, малко фирми прибягват до автоматизация заради липсата на работници с нужните умения.

Общата нагласа сред предприятията е, че намирането на подходящи кадри е било по-лесно в миналото, в момента е трудно и ще става все по-трудно. Интересно е, че сред най-малко песимистичните в това отношение са компаниите от ИКТ сектора. Въпреки че това е една от икономическите дейности, в които намирането на подходящи кадри се оценява като най-трудно до този момент, нагласите им за бъдещето са по-малко песимистични от тези в повечето други икономически дейности. Този резултат може да се тълкува като очакване от страна на компаниите, че кариерните възможности, които секторът предлага, ще привличат все повече хора към него. Освен това в този сектор се появяват все повече възможности за неформално образование и образование в различни центрове и организации, различни от професионални училища и висши учебни заведения. Практиките на фирмите също залагат на интензивно обучение на работното място. Това също може да е част от обяснението за по-положителните нагласи на фирмите в сектора към бъдещото намиране на подходящи хора.

Най-дълго време отнема намирането на служители на ръководни постове (57% от компаниите имат нужда от повече от 3 месеца), както и на различни видове специалисти, а най-лесно става запълването на позиции, които не изискват квалификация, където 56% от компаниите успяват да сторят това за по-малко от месец.

Намалената конкурентоспособност и трудностите при разширяването на персонала са важни последствия на несъответствието в уменията, които се открояват в резултат от анкетите.