Почти каубойският сюжет с укриващите се лоши Очи и добрите сдружени партньорки България и Турция може да бъде супернелеп и идиотски. И то не защото някой нормален гражданин се съмнява къде точно е мястото на вилнеещото четвърт век неизтребимо за цялата държавна машина явление „Димитър Желязков“.

В случая с Очите има много повече политика, отколкото право. Както междупрочем и в този с Десислава Иванчева – и това е, което истински дразни обществото. Не че някой се съмнява, че един районен кмет „изтупква“ де що има инвеститор и не че някой нормален гражданин може да е „за“.

Ето защо смятам, че ефектът от цялата пушилка от гледна точка на справедливостта и правдивостта ще е или нула, или по-вероятно някакво пренебрежимо малко число, клонящо към нула.

Има и 3 ползи, като нито една не е за нас.

Имиджовата полза:

1. Да сравняваш „реципрочността“, с която приятелският султанат ни връща отявлен криминален престъпник, осъждан, с множество прояви в спектъра на рекета, наркоразпространението, телесните повреди – с позорното предателство на Абдула Бююк, е толкова безпардонно нагло и отдалечено от истината, че само ГЕРБ могат да го измислят.

При едното става въпрос за пар екселанс политически репресирано лице, отказано на Турция от 2 инстанции на българския съд именно с тези мотиви: че няма гаранции за справедлив процес, защото е преследвано заради политически възгледи (жалони в Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест). Накрая отмъкнат от „меверето“ едва ли не в багажник и харизан на сатрапа, който го гони.

А ние получаваме батка, който излиза с мачете и бронежилетка „на вечеря“ - както самият беше казал след стрелбите с Божо Кравата.

Вътрешнополитическата полза:

2. При това ръководство на МВР имаме прецедент. Политик с нюха на Борисов си полива и отглежда един толкова... как да кажа – трагикомично гротесков вътрешен министър, че кога и да го махнеш, все му е късно.

Обаче...

Какво излиза: че ако имаш „бушон“, който се дъни от време на време с по нещо, винаги може да изхвърчи, не е толкова печеливша позиция. По-печелившо е, ако държиш бушон, който се омазва отново и отново до неподозирани (предполагам и от самия премиер) висоти... пардон, низости. За разлика дори от недотам подготвената Румяна Бъчварова вътрешният министър Радев е нелеп, системата се разпада пред очите му, МВР не намира хора с бради, а всяко следващо негово изказване е все по-безумно - като например онова, че жертвите на измами трябва „да страдат“, или че в Ботевград ги е било страх от „сила, по-голяма от тях“.

Един вид – когато рано или късно се освободиш от него, единият би изнесъл от двора на правителството 2 торбички гюбре, а този министър – цяла каруца. Не съм в главата на Борисов, но наистина не мога да си представя друго смислено обяснение.

С просто Око:

3. Очите, доколкото си спомням, вече имаше присъда след споразумение с прокуратурата. Да, бе – след ТРИ споразумения с прокуратурата! През 2010 г. той получи забележителните 4 г. и 10 месеца. Един вид се е доказал, че когато стане много на зор, може да се окаже човек на консенсуса и диалога. Със същите тези тъмни сили, които при по-внимателно вглеждане остава кисело усещане, че дърпат конците навсякъде и на всички.

После се оказа, че често "излежава" дори съвсем скромното си наказание по дискотеките край морето.

А това, че държавното обвинение „танцуваше“ от радост за издействания исторически „успех“, говори за самата тъкан на властта: все пак се касае за човек, овързал бизнес, политическа местна, задкулисна, а може би и правосъдна власт, и това достатъчно ясно се вижда и в момента.

Припомням, че само преди месеци гавазите на Димитър Желязков спретнаха истинско представление в същия този спецсъд, към който сега се е запътил несебърският бос – докато шефът им свидетелстваше по делото на Божо Кравата. Един вид показаха какво му е отношението към държавата... То прилича на позата на жестомимичния преводач при пресконференцията на нашумял рапър – един безкраен среден пръст.

Какво най-вероятно ще стане

На фона на досегашните „успехи“ на спецпрокуратурата – която отчита в числото за статистиката основно мерки за неотклонение и искания за подслушване, нещо ми подсказва, че Желязков няма кой знае какви основания да се тревожи. И да „вземе“ нещо като присъда след година-две, то ще е плод на договореност, а не на истински принципния меч на Темида.

У търкачите на томболи ще остане усещането как Властелинът на мира на Балканите нощем може да вдигне вътрешния министър и главния прокурор на Турция. А братските тамошни служби има си хас да не знаят във всеки един момент къде в държавата им се намира подобен баш анабол комшулар бабаит.

Между другото, какво стана с ония черни печати за Турция за едни лица?