Реджеп Тайип Ердоган има много врагове, но най-опасният са парите. Не може да ги контролира, нито да ги пипне или да ги насочи в желана посока. Не можеш да укротиш капитала с танкове, полицаи или сурово правосъдие. Точно обратното. Колкото повече президентът се намесва, толкова повече плаши вложителите в страната и от чужбина. Те се боят от загуби, обменят вложенията си в евро или долари и така тласкат лирата надолу. И тъй като курсът й се срива, все повече спекуланти се обявяват срещу лирата, което  води до още по-голямото й обезценяване.

От месеци Ердоган прави опити да спре срива на лирата. Често зове сънародниците си да обменят спестяванията си в евро или долари в националната валута. Това е акт на отчаяние, който не променя нещата. Наред с това той непрестанно атакува националната банка в Анкара – правела прекалено малко срещу кризата. В крайна сметка той засили контрола си над нея, но това само увеличи недоверието на вложителите.

Но така драстично, както в петък (10 август – б. р.), никога не е било. Още заранта лирата се срина с 13 на сто, след това малко се стабилизира, но в ранния следобед започна главоломно да се обезценява: 22, 23 и почти 24 на сто, тъй като посред драматичната валутна криза Доналд Тръмп обяви, че удвоява митата за внос от Турция на стомана и алуминий. Така президентът на САЩ обостри неколкоседмичния спор между Анкара и Вашингтон, разразил се заради ареста на американски проповедник в Турция.

Подобен драматичен срив на курса при дадена валута е рядкост. Ако валута преживее подобен срив, това обикновено маркира началото на дългогодишна икономическа криза, при която милиони губят работата си, настъпват политически трусове. Така беше в Аржентина, Тайланд, Южна Корея и Индонезия.

За срива на лирата Ердоган вини преди всичко чужди сили – спекулантите и Запада. В действителност обаче проблемите започнаха отдавна и са вътрешни заради собственото му твърдо управление. И спорът около ареста на американския проповедник до голяма степен е заради автократичния му управленски стил, както и заради опита задържани да се използват като политически залог.  Сега този конфликт се обостря от един американски президент, който без всякакво усещане за възможни катастрофални последици увеличи митата. Тръмп го направи в момент, който не би могъл да е по-опасен – за Турция, но и за световните финансови пазари.

Тежки валутни кризи обикновено не се ограничават само до засегнатата страна, където са били заченати. Когато страх връхлети вложителите, кризата се пренася и в други развиващи се държави и не само там се предизвикват тежки трусове в икономиката, а също и в развитите промишлени държави. Ето защо решението на Тръмп от петък да повиши митата за Турция е опасна игра с огъня. Така той даде коз в ръцете на Ердоган – Западът е виновен за срива на лирата.

Възможно е в крайна сметка Ердоган да овладее кризата със западна помощ – помощен пакет от Международния валутен фонд (МВФ). Това би било тежко унижение за президента. Ето защо Ердоган ще изчаква колкото се може по-дълго, преди да се обърне към МВФ. При това неговата централа е във Вашингтон, недалеч от Белия дом, откъдето управлява Доналд Тръмп. 

---

Бел.ред.: Препечатваме коментара на Улрих Шефер, публикуван в мюнхенския всекидневник "Зюддойче цайтунг". Подзаглавието и преводът са на Клуб Z.