Трагедията заради рухналия мост в италианския град Генуа е сред централните теми в днешния британски и американски печат. 

В редакционна статия лондонският "Гардиън" прави сравнение между нея и пожара в лондонския жилищен небостъргач "Гренфел тауър" през миналата година и отбелязва, че двата трагични инцидента с десетки жертви всеки са свидетелства за провалите на една система. Те представляват както човешка, така и социална катастрофа, нагледен пример за конструкционните дефекти и за недостатъците на системите за безопасност, но в същото време имат и дълбок политически контекст, чиито последствия ще се усещат години наред, отбелязва вестникът. 

Търсенето на обяснение за рухването на моста е ключова задача. Централният въпрос е дали то се дължи повече на първоначалния проект на моста "Моранди" или на неадекватната му поддръжка и на неспособността да се вземе решение за затварянето му.

Три дни след нещастието вече възникват сериозни въпроси за конструкцията на моста, за качеството на проверките при поддръжката му, за корпоративния и политическия контекст при поддръжката не само на този мост, а на цялата италианска магистрална инфраструктура. Защото, както бе в случая с "Гренфел тауър", имало е хора, които са предупреждавали, че нещо не е наред, но тези предупреждения не са били чути. 

Политическият смисъл на случая в Генуа е и в това, че той се превръща в тест за подхода и ефективността на новото деснопопулистко правителство на Италия начело с премиера Джузепе Конте. Това правителство дойде на власт, отричайки системата. Сега обаче то отговаря за тази система, посочва "Гардиън".

Вестникът се спира и на ролята на компанията оператор на моста "Аутостраде пер Италия", в която голям дял има несметно богатото семейство Бенетон. 

Според друг лондонски вестник - електронния "Индипендънт", трагедията в Генуа е можело да бъде избегната. Сега обаче политиците и операторите на моста бързат да посочат за виновник всеки друг освен себе си. Но става все по-ясно, че истинските причини са в подхода към развитието (на икономиката и инфраструктурата), който отдава приоритет на печалбите пред нуждите на хората. 

И това издание сравнява случаите с моста "Моранди" и с лондонския "Гренфел тауър", като прави извода, че причините и за двете трагедии следва да се търсят в десетилетната политика на съкращения на разходите, както и на системата на аутсорсинг, която даде контрола над инфраструктурата на частни компании, за които печалбата е над всичко. 

Вестникът вижда причина и в тромавата бюрократична машина, която години наред водеше безплодни дебати за частични и палиативни ремонти на моста и за това какъв размер на разходите в случая е оправдан, вместо да вземе бързо и ефикасно цялостно решение за бъдещето му. Противоречията между частния сектор, от една страна, и местните и националните власти в Италия за равнището на необходимата интервенция и за това кой да плати тези разходи в края на краищата доведоха до фатално бездействие. 

По същата причина е трудно да се предскаже как подобни провали и занапред могат да бъдат предотвратени, ако логиката на приватизацията не бъде коренно променена, посочва "Индипендънт". Италия отдавна е известна с недобрата си инфраструктура, лошо градско планиране, слаба нормативна база и скъпи магистрали, а приватизацията означава, че когато се случи трагедия като тази с моста "Моранди", вината просто може да се стовари върху оператора в конкретния случай, а проблемите на необходимата по-цялостна реформа се избягват. 

Американският "Ню Йорк таймс" също се спира на отдавнашните предупреждения на експерти за лошото и потенциално опасно състояние на 50-годишния мост "Моранди", като отбелязва, че дискусиите и търсенето на причините за трагедията, а с това и изводите от нея ще отнемат дълго време. Те ще изискват не само строго експертен подход, но и политическа воля на всички нива на правителството, за да се намери правилният изход. 

В същото време вестникът отбелязва и неудачното поставяне на моста едва ли не върху главите на хиляди жители на града в построения отдолу жилищен квартал. Хората се оплакваха, че не могат да спят от постоянните строителни работи по поддръжката на моста, а сега едва не загинаха, когато той се срути на метри от прозорците им. 

БТА