На 25 септември 2001 г. тя седеше на втория ред, когато под купола на Райхстага (пленарната зала на германския парламент – бел. ред.) един строен и почти млад руски президент на име Владимир Владимирович Путин на перфектен немски обеща един по-добър свят. Ангела Меркел още не беше канцлерка, дори не и лидер на опозицията, все още не беше решен спорът за властта в ХДС (Християндемократическия съюз - партията на Меркел – б. р.).

Докато пред германския парламент Путин представяше страната си като приятелски настроена към Европа и обяви като основна цел на политиката си стабилен мир на континента, Меркел го гледаше скептично. Въпреки, че след речта на Путин и тя, както всички депутати, стана на крака и го аплодира, предупреди колегите си от парламентарната фракция да не вярват на стопанина на Кремъл.

Както винаги, Меркел изпитваше съмнения относно искреността на Путин. Те се потвърдиха и то така, както и Меркел не го е предполагала. Вместо да сее мир, Путин нападна съседни дъжави. През 2008 г. Грузия, през 2014 г. Укрйна. В Европа отново цари страх, някои дори съзират нова студена война.

Въпреки всичко през последните месеци динамиката на германо-руските отношения се пормени. Нерешените конфликти отстъпват на заден план, на преден отново се появяват общи интереси. В събота (днес – б. р.) Меркел приема Путин в двореца в Мезеберг край Берлин (правителствената резиденция - б. р.), три месеца, след като Путин я посрещна в Сочи.

«Налице е възможност да се стигне до общи позиции», казва Юрген Хард, външнополитически говорител на ХДС.

Подобна позиция подкрепя и Щефан Майстер, експерт по Русия към германското Сдружение за външна политика:

«Нараства натискът върху Меркел и Путин да постигнат сближаване на позициите си. И двамата знаят, че се нуждаят един от друг.»

Путин е свидетел как западни лидери идват и си отиват – Джордж Буш младши и Барак Обама, Тони Блеър, Дейвид Камерън, Жак Ширак и Никола Саркози и Оланд. Единствена Меркел остана на поста си. С нито един друг държавник не го свързват такива важни и толкова трудни отношения. Тя управлява от 2005 г., той от 2000 г. с четиригодишно прекъсване между 2008 и 2012 г. (тогава беше премиер на Русия – б. р.). И двамата са на почти еднаква вързраст – тя е на 64 г., той на 65 г. и говорят езика на другия. ГДР е оставила отпечатък върху живота им – тя като гражданка по време на диктатура, той като шпионин. Говорят си на ти и се «опипват». Путин търсеше слабости на Меркел и дори не се побоя да използва методи на КГБ. Оставяше я дълго да го чака, понякога с часове, за да демонстрира власт. Няма да се забрави доволния му поглед през 2007 г., когато в лятната му резиденция тя се стъписа при внезапното влизане в залата на неговия голям черен лабрадор Кони (който дори я подуши, а тя се вцепени – б. р.). Меркел се бои от кучета. По-късно Путин заяви, че не го е знаел. Той е велик майстор на отричането.

Прословутата среща с лабрадора Кони.

На Меркел й втръснаха властовите игри, намира за смешен уклона на Путин да се представя като мачо. Още един момент ще се запомни. Двустранен разговор по време на срещата на върха на държавите от Г-20 в Хамбург. Той вдига заканително пръст и започва да й опонира, тя нервно върти очи. В интернет сцената стана хит под наименованието «Epic Eye Roll».

Отношенията им все повече се приближават към синдрома на «постамериканския свят», дефиниран през 2008 г. от US политолога Фарийд Закария. Ролите ясно са дефинирани. Путин е галионовата фигура на новия национализъм, Меркел е иконата на либералната демокрация. Той води твърда политика на силния, залага на заплахи, насилие и на зони за влияние. За нея приоритет са плурализмът, дипломацията, международното право и външнополитическата надеждност.

Канцлерката знае, че Путин я лъже, когато омаловажава руската подкрепа за сепаратистите в Украйна, когато отрича намесата на руската армия при свалянето на пътническия самолет МН 17 или участие в атаката с невропаралитичен газ срещу двойния агент Скрипал. Въпреки всичко тя потиска гнева си, не допусна прекратяване на диалога с Москва и винаги търси възможности за компромиси. Дълго време това търсене изглеждаше безнадеждно. Вече не.

Меркел и Путин са конфронтирани с нова реалност: обърканата политика на САЩ. Вашингтон стана непредвидим – както за съюзник, като Германия, така и за противник, като Русия. Причината има едно единствено име – Доналд Тръмп. Путин рискува много, за да помогне за възхода на Тръмп. Той се намеси в американската предизборна битка посредством киберкампания и до голяма степен е негова заслуга като 45-и президент на САЩ клетва да положи фенът на Русия Доналд Търмп, а не почитателката на Меркел Хилъри Клинтън.

Провали се обаче очакването на Русия, че Тръмп би могъл да отвори пътя за разбирателство между Вашингтон и Москва. Е, Тръмп не проронва  лоша дума за Путин. Тръмп е майстор на шоуто. Да вземем за пример срещата на върха в Хелзинки, когато той едва ли не се захласна по Путин.

Но решаващите жалони на американската политика спрямо Русия не поставя президентът, а неговият апарат. Любезността на Тръмп по адрес на Путин се компенсира от склонността към налагане на санкции – от неговия екип по сигурността, но преди всичко от Конгреса.

От гледна точка на Кремъл Тръмп е полезен в стремежа си да разклати трансатлантическия алианс (НАТО – б. р.). Но пък това е всичко.

“Путин знае много добре, че не може да разчита на Тръмп. Отношенията между Москва и Вашингтон са отровени и блокирани”, казва експертът по Русия Майстер.

Американците обявиха нови санкции като отмъщение за отравянето на Скрипал. Американската блокада се оказа опасност за руската икономика, но тя застрашава и германски интереси. Преди всичко газопровода под Балтийско море “Северен поток 2”, по който повече руски газ ще достига Германия.

По-трудни ще са разговорите в Мезеберг (между Меркел и Путин – б. р.), когато се засегнат темите около Украйна и Сирия. По Сирия Меркел и Путин имат твърде различни представи как да изглежда един мирен ред. А конфликтът в Украйна забуксува.

Все пак Меркел иска да постигне едно: да убеди Путин и в бъдеще руски газ да се транзитира през Украйна. Приходите от такси са важен финансов източник за Киев. Така Меркел иска да опровергае упрек не само от страна на Вашингтон, че пренебрегвала интереси на съседки от Източна Европа.

В Мезеберг не се очаква голям пробив, не и тест за приятелство. Възможно е обаче да се направи стъпка по дългия път обратно към реалността.

Препечатваме анализа на Моритц Кох, публикуван в германския в. «Ханделсблат». Заглавието и преводът са на Клуб Z.