Янсу Йе, съдържателката на магазина за домашни потреби, е от Китай, майсторът на дюнери Исмет Татъчъ е турчин, сицилианецът Пиетро ла Марка от 45 години е ресторантьор в Германия. Става дума предимно за хора, които не от вчера живеят в западната част на Федералната република и междувременно са едва ли не част от марката Кьонигсвинтер – с високото ниво на услугите си и разнообразието, което внасят, добавяйки своите ценности към към традиционните.

В Кьонигсвинтер живеят хора от 84 държави.

Пришълците могат да пораждат не само опасения и да подклаждат политическите дебати – настояват от Кьонигсвинтер, откъдето излизат със специално послание, а именно, че чужденците се явяват един вид богатство, особено за популярните сред туристите градове. Както твърди легендата – Кьонигсвинтер (Königswinter) се появил на картата след като крал Карл Велики придобил лозов масив в околностите му. Но това не е толкова важно, а и се е случило твърде отдавна (ако въобще), по-важното е как се представя градът днес, в контекста на наистина деликатната тема за бежанците.

Както са пресметнали властите – в Кьонигсвинтер живеят хора от 84 държави, при това без да създават проблеми, точно обратното. Към тях, а и не само към тях е насочена акцията Königsfarben ("Кралска шарения"), привличаща вниманието към многообразието от етноси и култури, с което може да се похвали градчето на Рейн. "В района винаги е имало интензивна миграция", казва един от инициаторите на акцията Хелмут Райнелт. И допълва: "Новодошлите идват с нови идеи, носят със себе си енергия и креативност".

В курортния град и домакините, и гостите са интернационални.

Из пешеходната зона на курортното място в рамките на акцията пред заведенията и магазините са поставени табели с имената на държавите, от които произхождат техните собственици или стопани. И всичко прилича едва ли не на обиколка на земното кълбо – толкова разнообразие се е събрало само в разстояние на 240 метра.

Пиетро ла Марка, например, е категоричен, че няма да се завръща в родната си Сицилия. "Посещавам я често, но там съм междувременно чужденец. Тримата ми внуци и тримата ми правнуци живеят тук. Тук искам да умра", казва енергичният пенсионер, който има и своето мнение по отношение на поведението на футболиста Месут Йозил.

"В чинията, от която ядеш, не се плюе. А Йозил направи точно това“.

Британецът Тони Чайлд също няма никакво намерение да се връща в северната част на Англия, където е роден.

"Бях още момче, когато баща ми ми каза: „Европейското единство е най-доброто нещо, което може да се случи на света. Затова трябва да овладееш няколко професии и няколко езика“. Живял съм в Швейцария, но Германия ме посрещна особено гостоприемно – не искам да живея другаде“.

Чайлд е по-скоро доволен, че баща му не е доживял решението за Брекзит и не е изпитал разочарованието от тази стъпка.

"Брекзит съсипва бъдещето на британските младежи, от него няма да спечели никой", казва галеристът, който върти бизнеса си в Кьонигсвинтер заедно със съпругата си-германка.

Много от заведенията и магазините са в ръцете на чужденци.

"Бях на 16 години, когато пристигнах тук, и в началото всичко ми беше чуждо. Но никога не съм се чувствала отхвърлена или пренебрегвана заради това, че съм чужденка", споделя на свой ред преживяванията си 43-годишната Янсу Йе.

Освен магазина за домашни потреби, тя държи и антиквариат, който се радва на доста голям интерес. Отчуждаването от родината е факт и при нея, а единственото, към което така и не се е приспособила в Германия, е кухнята. "На децата готвя едно, на себе си – друго", казва Йе, която държи наследниците й освен немския да овладеят и езика мандарин, заради което ги праща всяка събота на китайско училище.

Иракчанин пее "Йовано, Йованке" пред международната публика в Кьонигсвинтер

И докато при ресторантьорите и сладоледаджиите е по-лесно, журналистът Ариан от Афганистан няма как да работи по специалността си – отворил е будка в Кьонигсвинтер, в която продава различни дреболии. Ариан не е истинското му име, нито се съгласява да бъде сниман, но е доволен, че след 10-годишно чакане е бил признат за жертва на политическо преследване.

"Доволни сме, че живеем тук – германците държат на общото благо и на околната среда", отбелязва журналистът. И държи децата му да учат колкото може повече, за да имат работа и по-добър живот. Синът му вече следва медицина.