Защо президентът на Чехия Милош Земан отказа да произнесе реч по случай отбелязването на 50-годишнина от нахлуването на Варшавския договор в Чехословакия?

Според говорителя му, президентът ясно е изразявал позицията си неведнъж и това, че няма да участва в честването, не е показателно за позицията му:

"Президентът ясно е изразил позицията си: "Окупацията е престъпление". Той е проявил смелост във време, когато смелостта е изисквала саможертва", добави говорителят за Земан. "А това е много по-ценно от хиляда речи след 50 години."

Според собствените му разкази през 1970 г. Земан е бил изключен от Чехословашката комунистическа партия заради критиките си към съветската окупация.

Опозицията обаче критикува това решение. Лидерът на консерваторите от Гражданската демократическа партия Петър Фиала го определи като странно, а бившият министър на правосъдието от партия ТОП 09 ("Традиция, отговорност, просперитет") Иржи Поспишил призова президента да изпълни конституционните си задължения. 

73-годишният държавен глава обаче никога не е крил проруските си позиции и е привърженик на политиката на руския президент Владимир Путин, често обвиняван в нарушаване на човешките права в собствената си страна. Земан неведнъж е призовавал да бъдат отменени санкциите срещу Русия заради анексирането на Крим.

Днес премиерът Андрей Бабиш ще произнесе реч на възпоменателно събитие пред сградата на Чехословашкото радио в Прага. По време на инвазията районът около сградата е сцена на ожесточени боеве. Освен Бабиш там ще са и председателите на двете камари на парламента.

Снощи около 300 души участваха в демонстрация пред руското посолство в, предадоха Франс прес и ДПА.

"Никога няма да забравим", "Стоп на руския империализъм", "Окупаторите не са братя", гласяха лозунгите на демонстрантите, събрали се по призив на няколко неправителствени организации. Те носеха запалени свещи и знамена на Чехия, Украйна, Европейския съюз и НАТО.

"Тогава бях на 13 години, родителите ми бяха преследвани през целия им живот. Баща ми подписа манифеста "Харта 77" за правата на човека. Искам поне децата ми да имат по-добър живот", каза пред АФП Клара Гланцова, която носеше табела с надпис: "Аз няма да забравя никога. Няма да мълча".

"Със сигурност има паралели между инвазията на съветските комунисти през 1968 г. и днешната ситуация, в която Русия на практика е доминирана от олигарси", каза Вацлав Бождех, дошъл на демонстрацията с украинско знаме.

Участник в демонстрацията беше и Мустафа Джемилев, водач на кримските татари, който осъди "експанзионисткия и агресивен характер" на бившия Съветски съюз и на Русия.

"Там, зад тази ограда, винаги има хора, които мислят така", каза той, сочейки с пръст сградата на посолството, оградена с метални заграждения и охранявана от полицаи.

Демонстрантите поискаха Русия да намали присъствието си в Прага, където нейното посолство е едно от посолствата с най-голям персонал в чешката столица, отбелязва ДПА. Един от участниците каза, че Русия продължава да действа като агресор с анексията на Крим от Украйна през 2014 г.

"Ние написахме писмо до руските граждани, за да ги призовем да се изправят срещу сегашния режим, който продължава да води имперска политика, също както в епохата на бившия Съветски съюз", каза пред АФП Томаш Пешински от чешкия клон на гражданската инициатива "Пулс на Европа" - един от организаторите на демонстрацията.

В нощта на 20 срещу 21 август 1968 г. трийсетина съветски дивизии, подкрепяни от български, унгарски, полски и източногермански военни части, брутално смазаха опита на реформаторското ръководство на чехословашката комунистическа партия и тогавашния й лидер Александър Дубчек да установят "социализъм с човешко лице", напомня АФП. При съветската интервенция и окупация бяха избити над 400 чехи и словаци и бе сложен край на периода, в който бе отменена цензурата и бяха либерализирани политическият, икономическият и културният живот. Новият промосковски режим на президента Густав Хусак остана на власт до "Кадифената революция" през 1989 г., добавя АФП.