Случайно или не миналата събота Владимир Путин беше на две сватби с покана само за едната. Руският президент беше специален гост на сватбеното тържество на австрийската външна министърка Карин Кнайсл в Щирия, припомня “Шпигел”. Пристигнал след това в Германия, кортежът му се отправи към Мезеберг за среща с канцлерката Ангела Меркел. В този град на 50 км от Берлин се намира правителствената резиденция. Кортежът преминава през Гранзее, живописно предградие на Мезеберг, където сред дивна природа младоженци празнуват сватба. Вместо с музика, Путин е посрещнат от протестиращи украинци, сирийски критици на режима на Асад, но и с аплодисменти от страна на германски поклонници на стопанина на Кремъл.

Пристигнал в правителствената резиденция в Мезеберг, Путин сподели, че е бил поласкан да бъде гост на сватбата на Кнайсл, но изрично уточни, че посещението му било частно.

По този повод и последвалата среща на Путин с Меркел “Шпигел” публикува коментар на Себастиан Фишер, който предлагаме на вниманието ви.

Посещението в Австрия беше всичко друго, но не и частно. То бе в изключително тясна връзка със срещата в Мезеберг. Под нарастващ икономически натиск руският президент търси сближаване с Европа. И то след анексирането на Крим, войната в Източна Украйна, свалянето на пътническия самолит МН-17, бомбардировките в Сирия и кибератаки от всякакъв вид.

В момента Австрия председателства ЕС. Путин има съюзници в правителството във Виена - десните популисти от Партията на свободата, с чиято подкрепа безпартийната Кнайсл е министърка. Това не се отнася до Германия. Но всеки път към Европа минава през Меркел. Това Путин го знае.

Същевременно и германците имат интерес от подобряване на отношенията с Русия и то въпреки всички противоречия. В края на юли Меркел и външният министър Хайко Маас се срещнаха в Берлин с руския външен министър Сергей Лавров и с шефа на руския Генерален щаб, за да обсъдят положението в Сирия и Източна Украйна. Това ще рече: между Германия и Русия нещо се пораздвижи, но разговорите останаха засекретени. Показателен е и фактът, че в събота в Мезеберг преди срещата си Меркел и Путин направиха предварително подготвени кратки изявления. Не бяха допуснати въпроси на журналисти, след разговора нямаше пресконференция.

Путин и Асад съзират близката си победа в Сирия

Така в съботната вечер Меркел и Путин са пред дверите на двореца в Мезеберг (правителствената резиденция – б. р.), зад тях са по четири руски, германски и европейски знамена. Още в началото на изявлението си канцлерката изведе на преден план кризисните огнища, говори и за мисия на ООН в Източна Украйна. От своя страна Путин говори предимно за германо-руските икономически отношения, за германските предприятия в Русия и руските инвестиции в Германия. Иска да подчертае колко важно е партньорството.

Германия била най-големият потребител на руски енергийни ресурси. Меркел и Путин са единодушни по строежа на газопровода “Северен поток 2”, по който руски газ ще пристига през Балтийско море директно в Германия. Един проект, който Тръмп атакува и заплашва с налагане на санкции. Все пак Меркел държи руски газ да продължава да се транизитира през Украйна и така тази страна да получава съответните такси.

Когато Путин заговори за Сирия, става ясно колко много е заинтересован предимно от икономическа подкрепа от страна на европейците при един нов следвоенен ред. На бойното поле Путин съзира себе си и съюзника му Асад близко до победата. Искал да разговаря с Меркел по един мирен ред и за връщането на сирийски бежанци в родината им. Путин визира преди всичко онези бежанци, които живеят в лагери в Турция и Йордания.

Любезени, но дистанцирани

От своя страна Меркел акцентира върху размирната сирийска провинция Идлиб, където сирийският режим и руснаците най-вероятно подготвят военна офанзива. Според Меркел там непременно трябва да се предотврати хуманитарна катастрофа.

Не бива да се смята, че сближаването между Германия и Русия в Мезеберг е преминало особено сърдечно. Меркел и Путин, които повече от 13 години се срещат на международната арена, демонстрират любезност, но и дистанцираност. Всеки слуша изявлението на другия без всякаква гримаса, няма и шеги за разведряване на обстановката. Разговорите обаче са перспективни. Разпознаваемо е желанието при общи позиции да се върви напред, но без да се премълчават противоречия.

До голяма степен това е дипломатическа нормалност. Също и напредък.