Това е страната, известна не само с безбройните деликатеси, които щедро предлага, но и като страна, в която трудът и прилежанието са греховни занимания – най-голямата добродетел е наслажданието от живота, не изискващо полагането на никакви усилия.  Старостта пък не е нито порок, нито проблем – на разположение е подмладяващ фонтан, от който всички излизат на 18.

Естествено, че подобна страна-утопия извън художествените произведения няма, но пък в тях тя присъства до такава степен, че доказва колко много очаквания се отправят към съществуването на точно такъв рай, и то не само в миналото, но и в наши дни. Schlaraffenland на немски, Cockaigne на английски, Paese di Cuccagna на италиански, Pays de Cocagne на френски (където са най-близо да сбъдването на мечтите, защото наричат така реалната област Lauragais южно от Тулуза ) днес е понятие, използвано за описание на рая, в който никой не работи, а храната, при това преминала термична обработка, е на една ръка разстояние или дори по-близо.

Питер Брьогел Старши набляга в картината си Шларафия от 1567 година повече на отрицателните страни на изобилието – за радост на тогавашните теолози

В страната и така живеят в доволство, в ситуация, в която принципно всичко е достъпно по всяко време. Но и защото днес мнозина полагат много повече грижи за тялото си и за това, с което се изхранват“.  Това е само едно от възможните мнения – оттам нататък различните хора си представят страната-утопия различно и за новопристигналия в Германия сириец, например, е важно пътят на децата му до училище да не крие опасности, а самият той да намери добра работа и да стане част от обществото. Докато запитана за мнението ѝ коренячка-германка споделя, че в Европа така и така се живее в един вид Шларафия, но европейците са работили здраво за достигането на този стандарт, респективно са го заслужили. 

Парадоксът е, че Шларафия е тъкмо страната за тези, които по никакъв начин не влизат в схемата на успеха, стандартна за съвременното общество:  мързеливците и поспаланковците, които получават за всеки час сън по една сребърна монета, а за всяка прозявка – златна. Този, който е най-добър в спането, яденето и пиенето, става граф, а най-най-мързеливият – цар.

Съвременните шларафи са само мъже, които за сбирките си се обличат в тържествени одежди

Същевременно изследователите на темата в Германия не е да не откриват шларафоподобни обстоятелства в актуалното състояние на нещата – при положение, че рекламата, например, гарантира полагането на все по-малко усилия за получаването на това или онова. Или ако се има предвид с колко повече от планираното си тръгват купувачите от големите магазини. Подмладяващ фонтан няма, но има пластична хирургия, а разните висши мениджъри или професионални футболисти взимат възнаграждения над царските.
Впрочем – ако в Германия днес се спомене Шларафия, първата асоциация задължително е свързана с известна марка матраци с това име. Но има и друга Шларафия – обединение на почитащите изкуството и хумора господа, за които насладата от живота е  приоритет.

Те се гласят за срещите си в специални тоалети, далечно напомнящи рицарските доспехи, пеят тематични песни и се кланят на бухала-герб като символ на мъдростта, хумора и добродетелта. Девизът им е „In arte voluptas“ (в изкуството се крие удоволствието). Отричат да имат нещо общо с организации като масонската, дистанцират се и от карнавалните  дружества – макар да им харесва да се маскират и веселят. В 99 процента от случаите го правят насаме, рядко се появяват пред публика. Извън местата, в които се събират, могат да бъдат разпознати единство по иглата с бяла перла, която носят на левия си ревер. Или по стикера с намигващ бухал, репнат на автомобила. Собствената им статистика твърди, че имат дружества в 259 градове по света, активните шларафи са около 10 000 .

Дискретно изображение на бухала-герб краси централата на шларафите в Бон