Обвързване на финансовата подкрепа за хората с увреждания с линията на бедността от 1 януари догодина, преминаване на финансирането на медицинските изделия и помощните средства за тези граждани към системата на здравеопазването, като се въвежда нов механизъм за финансиране и предоставяне (в натурално измерение), въвеждане на стандарти за качество - това са част от предвидените мерки в новия закон за хората с увреждания, който най-после е готов и бе публикуван от Министерството на социалната политика за обществено обсъждане в сайта strategy.bg. Срокът за изпращане на становища е 26 септември.

Повечето от промените вече бяха оповестени "на парче", докато работната група в социалното министерство, в която участваха омбудсманът Мая Манолова, представители на организации на хора с увреждания - а в определени периоди и майките на деца с увреждания, ги обсъждаше. Работата по проекта се активизира, след като месеци наред пред Народното събрание майките на деца с  увреждания протестираха в палатков лагер. Те настояваха за специален закон за личната помощ, такъв законопроект беше подготвен, заедно с екипа на Манолова, но не получи одобрение. Заради протестите се стигна до напрежение между майките и национално представените организации.  

С проектозакона, пуснат за обсъждане, който се обсъжда от месеци, а последното обещание бе той да влезе за разглеждане в Народното събрание наесен, се въвежда и нов вид оценка на потребностите на хората с увреждания, съобразена с индивидуалните им нужди. Заключенията от индивидуалната оценка ще са задължителни за всички органи, пише в проекта, разказва БТА.

Създава се нов специализиран орган за хората с увреждания на бюджетна издръжка към Министерския съвет, който ще отговаря за индивидуалната оценка от 1 януари 2021 година. До тази дата задълженията му ще се изпълняват от Агенцията за социално подпомагане и Агенцията на хората с увреждания. 

Регламентират се по-облекчени критерии за представителност на организациите на хората с увреждания. Държавата осигурява финансова подкрепа на организациите на и за хората с увреждания под формата на субсидия от държавния бюджет, която се предоставя на организациите на и за хората с увреждания с призната представителност, както и въз основа на одобрени проекти на юридическите лица с нестопанска цел, осъществяващи дейности в обществена полза в областта на правата за хората с увреждания.

Проектът на Закон за хората с увреждания е разработен в изпълнение на Програмата за управление на правителството за периода 2017 - 2021 г., в която са заложени мерки, свързани с усъвършенстване на законодателството в областта на политиката за интеграция на хората с увреждания, се посочва в мотивите на законопроекта. Той е съобразен с изискванията на Конвенцията за правата на хората с увреждания на ООН, ратифицирана със закон на 26 януари 2012 г. , става ясно от мотивите към текста. 

За осъществяване на функциите по насърчаване, защита и мониторинг на прилагането на Конвенцията за правата на хората с увреждания се създава Съвет за наблюдение, който да гарантира защитата на правата на хората с увреждания. Съветът ще осъществява дейността си на основата на принципите за независимост, равенство в третирането и пълноправно участие в обществения живот. Членове на Съвета за наблюдение са: двама представители, определени от омбудсмана на Република България; двама представители, определени от председателя на Комисията за защита от дискриминация; четирима представители на представителните организации на и за хората с увреждания, определени от тях; един представител на академичната общност, определен от Българска академия на науките. 

Промяна в индивидуалната оценка 

Проектът на Закон за хората с увреждания въвежда нов подход за социално приобщаване чрез оценка, който отчита индивидуалните потребности на хората с увреждания. Извършва се промяна на механизма за предоставяне на вида подкрепа с цел постигане на индивидуален подход при оценяването, адекватна преценка на най-подходящия вид подкрепа, съобразен с индивидуалните потребности на лицето с увреждане, което да им осигури възможност за приобщаване и независим живот в общността. Механизмът цели ефективно насочване на бюджетните разходи за предоставяне на финансова подкрепа на хората с увреждания, съобразена и с възможностите на държавния бюджет. 

Индивидуалната оценка е комплексна и отразява потребностите на човека с увреждане. Тя изследва обстоятелствата, свързани със здравословното му състояние, функционалните затруднения и наличието на бариери при изпълнение на ежедневните му дейности, както и вида на необходимата подкрепа. Чрез установяване на вида подкрепа, човекът с увреждане се насочва към компетентните институции и организации за реализиране на съответните му права. 

Предлага се индивидуалната оценка на потребностите да се изготвя по настоящ адрес на човека с увреждане от специализиран отдел в дирекции "Социално подпомагане" към Агенцията за социално подпомагане, с което се отговаря на критиките от заинтересованите страни спрямо липсата на достатъчна ефективност, ангажираност и последващ контрол от страна на досега действащата консултативна комисия, съставена от представители на отделни институции, се отбелязва в мотивите към проекта. 

Нов вид финансова подкрепа

На законово ниво се предвижда определянето на конкретните видове и размер на финансова подкрепа, която се състои от два компонента: Първият компонент е месечна финансова подкрепа, която компенсира разходите, породени от увреждането и представлява определена сума, в зависимост от степента на увреждане. База за изчисляване на размера на подкрепата е линията на бедност за съответната година. Новият подход гарантира индексиране на финансовата подкрепа ежегодно. В действащия Закон за интеграция на хората с увреждания размерът на месечната добавка за социална интеграция се определя като процент от гарантирания минимален доход, който към настоящия момент е в размер на 75 лв.

Финансовата подкрепа е в размер от 10 на сто от линията на бедността до 57 на сто от нея, като за догодина линията на бедност ще е 348 лева. Хората от 50 процента до 70,99 на сто степен на увреждането ще получават подкрепа в размер на 10 на сто от линията на бедност; от 71 процента до 90 на сто степен на увреждането в размер на 15 на сто от линията на бедност; над 90 на сто степен на увреждането в размер на 25 на сто от линията на бедност; над 90 на сто степен на увреждането с чужда помощ, които получават социална пенсия за инвалидност в размер на 57 на сто от линията на бедност. 

Вторият компонент на подкрепата се състои от целеви помощи съобразно вида на увреждането и в зависимост от потребностите на оценявания човек. Целевите помощи се предоставят за осигуряване на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия, покупка и/или приспособяване на лично моторно превозно средство, приспособяване на жилище, балнеолечение и/или рехабилитационни услуги и наем на общинско жилище. 

"Квота на работната сила"

С проекта на Закон за хората с увреждания се създават възможности за гарантиране на условия за равен достъп до образование и професионално обучение, осигуряване на заетост в обичайна, специализирана и защитена работна среда, както и предоставяне на адекватна подкрепа за работещите хора с увреждания и техните работодателите. В рамките на законопроекта се въвежда "квота на работната сила", която да гарантира и увеличи заетостта на хората с трайни увреждания в обичайна работна среда. Определената квота се отнася за всички работодатели, така както е регламентирано задължение за органите по назначаване, съгласно реда и условията на Закона за държавния служител.

Работодателите се задължават да назначават работници и служители с увреждания, като задължението за работодател с 26 до 50 работници и служители е поне 1 човек с трайно увреждане; работодатели с 51 до 99 работници и служители - двама с трайни увреждания, работодатели със 100 и над 100 работници и служители - 2 на сто от средносписъчния си състав. Работодателят е длъжен да пригоди работното място към нуждите на човека с увреждане при неговото наемане. 

Предвижда се да се създаде специализиран фонд "Заетост на хората с увреждания" към министъра на труда и социалната политика, като административното и оперативно обслужване се извършва от Агенцията по заетостта. Предлага се Министерството на труда и социалната политика и Агенцията по заетостта, съвместно с други заинтересовани страни да разработват за финансиране и реализиране програми и мерки за насърчаване на заетостта. По програмите и мерките ще се предоставят средства за стимулиране на работодателите, които да разкриват работни места за наемане на хора с трайни увреждания. 

Регламентира се защитената заетост за хора с тежки и множество увреждания. Предвижда се създаване на центрове за защитена заетост като механизъм в подкрепа на трудовата интеграция на хора с тежки и множество увреждания с основна цел осигуряване на условия за извършване на продуктивна дейност, платена работа и предоставяне на персонални подкрепящи услуги. 
Агенцията за хора с увреждания (АХУ) ще продължава да финансира целеви програми и проекти на специализираните предприятия и кооперации за хора с увреждания, както и проекти, стимулиращи обичайните работодатели за наемане на хора с трайни увреждания чрез стимули за усъвършенстване и/или оборудване на съответните работни места и осигуряване при необходимост на достъп до тях.

Проектът предвижда да отпадне задължителната закрила по чл. 333 от Кодекса на труда за работници или служители, които към момента на възникване на трудовото правоотношение са с трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или боледуват от болест, определена в наредбата по чл. 333, ал. 1, т. 3 от Кодекса на труда. Мотивите за предлаганата промяна са, че до този момент закрилата практически действа като трудно преодолима бариера пред работодателите да наемат хора с увреждания. 

Към министъра на регионалното развитие и благоустройство се предвижда да се създаде фонд "Мобилност и достъпна среда" с цел да подкрепи изпълнението на приоритетните програми, проекти и дейности в процеса на осигуряване на достъпна среда и други мерки, подкрепящи мобилността на хората с увреждания.

Предвижда се и създаване на информационна система за хората с увреждания, която ще служи за наблюдение и анализ на социално-икономическия статус на хората с трайни увреждания, за планиране на дейности, свързани със задоволяване на индивидуалните им потребности и за разработване на секторни политики. Информационната система ще поддържа профил на всеки човек с трайно увреждане с възможност за индивидуален достъп до персоналните данни за лицето чрез идентификация по реда на Закона за електронната идентификация.

Експертните разчети сочат, че при приблизително запазване на броя на нуждаещите хора с увреждания с най-малко 50 на сто трайно намалена работоспособност (около 490 000 души средногодишно) ще изисква бюджетен ресурс за 2019 г. в размер около 332 милиона лв. годишно. Това означава, че в сравнение с 2018 г. ще бъдат необходими допълнително около 133 милиона лв., се посочва в оценката на въздействието на законопроекта, разказва още БТА.