Article_top

Владимир Путин прозря, че вдигането на пенсионната възраст е взривоопасно начинание. В дългосрочен план обаче руският президент седи върху бомба. Това твърди Иво Мийнсен в свой коментар, публикуван в швейцарския всекидневник “Нойе Цюрхер цайтунг” (NZZ).

Когато президентът на Русия Владимир Путин първо седмици наред пази мълчание по дадена тема, а след това изведнъж държи реч по нея, предавана по телевизията, това е равносилно на политически взрив. Отнася се и до руската пенсионна реформа, която от години се превърна в тема на големи политически сблъсъци. През юли и август стотици хиляди излязоха по улиците, вълната от демонстрации няма спиране. Вдигането на пенсионната възраст разбуни дори аполитични руснаци, това за Кремъл е като камбанен звън. От горчив опит то е сигнал, че въпросът за пенсиите бързо може да се превърне в предвестник на задаващи се прояви на недоволство.

Причината се крие във факта, че общественополитически руската пенсионна система е коренно различна от тази в Западна Европа. Средна пенсия, равняваща се на 200 швейцарски франка, не гарантира нормално съществуване. Но пък тези пари са само част от цяла верига на допълнителни социални услуги, които в своята съвкупност предотвратяват изпадането в абсолютна бедност. Освен това пенсията е нещо като надбавка, тъй като много руснаци работят и след пенсионирането си. По-важни са облекченията, от които се ползват пенсионери, ветерани и инвалиди при купуване на медикаменти, при плащането на ток и газ, пътуване с обществен превоз, данъци и дори курорти. Това е така още от съветски времена – своеобразен неписан договор между държавата и обществото. Този “социален договор” е причината хората да се правят на слепи за корупция, погазването на човешки права и политически провали. Ако централната власт посегне на социалните придобивки, народът оттегля доверието си.

Протест срещу пенсионната реформа в Русия.

С това през 90-те години на миналия век се сблъска Борис Елцин. Неизплатени пенсии провокираха хаос в страната. След масови демонстрации се провалиха и плановете от 2004 г. на “гаранта за стабилност” Путин социалните облекчения да бъдат замемени от парични надбавки. Оттогава всякакви подобни идеи са табу, тъй като Путин е достатъчно добър популист, за да не залага на карта основите на господството си. Имиджът на бащата на нацията, който се застъпва за възрастните и социално слабите, обаче получи драскотини. До най-отдалечените кътчета на страната протестиращи го винят в проява на “социален хлад”. С последните си предложения за притъпяване на пенсионната реформа президентът прави опит да си вземе въздух. Дали тези предложения ще са достатъчни, за да се озапти народния гняв, тепърва ще се види.

Така или иначе, намеренията за саниране на прогнилата пенсионна система се отлагат за едно далечно бъдеще. Това е огромен проблем не само поради катастрофалната демографска ситуация. В бъдеще държавата ще трябва да налива и далеч повече пари, отколкото сегашните 25 на сто от бюджета си. Този воденичен камък на шията обостря политическите конфликти на интереси на самия Путин: във времена на стагнация на приходите за Русия става все по-трудно едновременно да е велика военна сила и да подсигури социален мир в страната. Показателно е, че вече не са достатъчни успехите в Сирия, за да се отклони вниманието от загубата на популярност на Путин вследствие на вътрешнополитически проблеми. Точно обратното беше при анексирането на Крим през 2014 г.

Дори и ако в близко бъдеще протестите да не застрашават господството на Путин, в средносрочен план той би следвало да не подценява взривоопасната обстановка. Става въпрос не за друго, а дали Русия е готова да посрещне бъдещето. Но в една страна, където ръководството поставя политическата стабилност над всичко, промените неизменно крият  риск. Путин залага на постоянството. Ето защо той ще продължи да води Русия към застой.

 

Владимир Путин прозря, че вдигането на пенсионната възраст е взривоопасно начинание. В дългосрочен план обаче руският президент седи върху бомба. Това твърди Иво Мийнсен в свой коментар, публикуван в швейцарския всекидневник “Нойе Цюрхер цайтунг” (NZZ).

Когато президентът на Русия Владимир Путин първо седмици наред пази мълчание по дадена тема, а след това изведнъж държи реч по нея, предавана по телевизията, това е равносилно на политически взрив. Отнася се и до руската пенсионна реформа, която от години се превърна в тема на големи политически сблъсъци. През юли и август стотици хиляди излязоха по улиците, вълната от демонстрации няма спиране. Вдигането на пенсионната възраст разбуни дори аполитични руснаци, това за Кремъл е като камбанен звън. От горчив опит то е сигнал, че въпросът за пенсиите бързо може да се превърне в предвестник на задаващи се прояви на недоволство.

Причината се крие във факта, че общественополитически руската пенсионна система е коренно различна от тази в Западна Европа. Средна пенсия, равняваща се на 200 швейцарски франка, не гарантира нормално съществуване. Но пък тези пари са само част от цяла верига на допълнителни социални услуги, които в своята съвкупност предотвратяват изпадането в абсолютна бедност. Освен това пенсията е нещо като надбавка, тъй като много руснаци работят и след пенсионирането си. По-важни са облекченията, от които се ползват пенсионери, ветерани и инвалиди при купуване на медикаменти, при плащането на ток и газ, пътуване с обществен превоз, данъци и дори курорти. Това е така още от съветски времена – своеобразен неписан договор между държавата и обществото. Този “социален договор” е причината хората да се правят на слепи за корупция, погазването на човешки права и политически провали. Ако централната власт посегне на социалните придобивки, народът оттегля доверието си.

Протест срещу пенсионната реформа в Русия.

С това през 90-те години на миналия век се сблъска Борис Елцин. Неизплатени пенсии провокираха хаос в страната. След масови демонстрации се провалиха и плановете от 2004 г. на “гаранта за стабилност” Путин социалните облекчения да бъдат замемени от парични надбавки. Оттогава всякакви подобни идеи са табу, тъй като Путин е достатъчно добър популист, за да не залага на карта основите на господството си. Имиджът на бащата на нацията, който се застъпва за възрастните и социално слабите, обаче получи драскотини. До най-отдалечените кътчета на страната протестиращи го винят в проява на “социален хлад”. С последните си предложения за притъпяване на пенсионната реформа президентът прави опит да си вземе въздух. Дали тези предложения ще са достатъчни, за да се озапти народния гняв, тепърва ще се види.

Така или иначе, намеренията за саниране на прогнилата пенсионна система се отлагат за едно далечно бъдеще. Това е огромен проблем не само поради катастрофалната демографска ситуация. В бъдеще държавата ще трябва да налива и далеч повече пари, отколкото сегашните 25 на сто от бюджета си. Този воденичен камък на шията обостря политическите конфликти на интереси на самия Путин: във времена на стагнация на приходите за Русия става все по-трудно едновременно да е велика военна сила и да подсигури социален мир в страната. Показателно е, че вече не са достатъчни успехите в Сирия, за да се отклони вниманието от загубата на популярност на Путин вследствие на вътрешнополитически проблеми. Точно обратното беше при анексирането на Крим през 2014 г.

Дори и ако в близко бъдеще протестите да не застрашават господството на Путин, в средносрочен план той би следвало да не подценява взривоопасната обстановка. Става въпрос не за друго, а дали Русия е готова да посрещне бъдещето. Но в една страна, където ръководството поставя политическата стабилност над всичко, промените неизменно крият  риск. Путин залага на постоянството. Ето защо той ще продължи да води Русия към застой.

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Кои от икономическите мерки на правителството за справяне с кризата одобрявате?