Имам късмета да живея до Южния "бял дроб" на София и всяка сутрин (според тяхното криво разбиране за сутрин, сиреч в 7 ч.) ми чуруликат птички, а един-два пъти годишно в хола ми влиза и някое прилепче.

Вчера обаче открих ново хвъркато в квартала - бръмчи, сумти, рее се нагоре-надолу и гордо се движи във всички посоки, а гълъбите се дърпат от него и "кудкудякат" завистливо.

Та този летящ търтей, или както е модерно, дрон, направи няколко кръгчета покрай балконите на кооперацията. Мисля си - деца си играят, точно от тази страна на блока има малка градинка.

Ами ако падне върху главата на някого? Защото на тези неща батериите им свършват бързо - повечето модели имат я 10, я 20-30 минути полет. Но да разчитаме на родните млади пилоти...

Без да разбирам много от дронове (звънях в БАН, не са дрони, момичето 20 минути рови в речниците), бързо обаче забелязах малък лъскав обектив на коремчето му. А, че то ме снима!

Е, голяма работа. Не съм чак толкова "убав", нито е такава драма, че някой има мои снимки по бельо на балкона ми. Лято е, кой ли не си ходи така из къщи...

Дронът си отлетя, аз преглътнах обичайната си суетност и се замислих - има хора, които не ходят по бельо на балкона си, но пък и не искат някой си да ги снима дори да са в смокинг или вечерна рокля? Ами ако родните пилоти не се справят и изпуснат това нещо с 4 бързовъртящи се перки върху нечия глава? И всъщност кой е по-страшният проблем?

Европейски и американски въпрос - кое е по-лошо, дрон или тухла?

Засега у нас падащите тухли са повече от падащите дронове, но представете си (знам, че е трудно), че след 10 години повечето порутени и опасни постройки са оправени, а стотици дронове бръмчат над главите ни.

В САЩ са заели въображението си сериозно с този казус. Федералната администрация по авиация (FAA), която отговаря за бръмчащите механични търтеи, е провела широко изследване със специалисти от университети в Алабама, Канзас, и Мисисипи.

За всеки случай засега FAA забранява дронове да летят над хората, ако компанията собственик няма специален федерален лиценз. Но за всеки случай проверяват и рисковете.

Един от първите тестове е бил да стоварят дрон върху главата на манекен за автомобилни тестове, като Бъстър от "Ловците на митове". Резултатът е изненадващ - ударът от дрон е далеч по-малко опасен от удар от друг предмет със същото тегло, сиреч метално и дървено блокче.

Причината е ясна - механичните търтеи се правят от гъвкави материали, за да издържат поне на падания от ниско. Това омекотява и удара върху нашите глави, открили учените. Опасни са обаче перките и при много случаи на паднали дронове, има хора с порезни рани по темето и лицето. Но много производители вече се досещат да слагат защитни клетки около тях.

Дроновете стават опасни и когато пораснат и започнат да носят багаж - моторът, батериите и поръчката ви от Amazon вече са доста плътни и с лекота могат да убият някого.

Но и производителите се досещат да вкарват системи за безопасност - някои от джаджите например, ако засекат загуба на батерията, изключват контрола на пилота и бавно и леко приземяват дрона.

Не само американците мислят за рисковете - и Европа започна в последните години усилено да пише правила за въздушната безопасност. Първо излязоха регулации за дроновете над 150 кг, а сега законодателите в Брюксел готвят такива и за по-леките джаджи. Дали ще са готови, преди търтеите да почнат да валят - предстои да видим.

А снимането?

В САЩ са се заели и с този казус, но проблемите там са много по-сериозни.

В 13 щата например вече има регулация за какво полицията може да ползва дроновете, а 11 от тях са приели и следенето да става само след получаване на съдебно разрешение. Ограниченията обаче са тромави и твърде затрудняващи, смятат специалисти, тъй като са фокусирани върху технологията, а не върху потенциалната вреда. Сиреч, законите са написани така, че полицията може да ползва спокойно изключително високотехнологични дронове, за да ни следи, но не и далеч по-прости (и евтини) джаджи, за да заснема пътната обстановка, да снима местопрестъпления, или да следи замърсяването на въздуха.

Че държавата ще ни следи както си иска, е ясно, да не го мислим толкова. Ами съседът от долния етаж? Или малкият мръсник от вход "В"?

Добрата новина е, че тук важат вече съществуващите закони срещу наблюдението, записването, снимането и прочие. Засега дроновете са с малък обсег, и ако някой наистина ни снима непозволено, е сравнително лесно да го проследим, да му намерим собственика, да си поговорим на 4 очи, или да го издирим чрез полицията.

Обсъжда се и закачането на някаква форма за лесна идентификация на дроновете - един вид регистрационна табела. Колко ще е удобно и практично това е спорно, но да си представим, че ако видим как някой дрон ни снима, вадим си телефона, връщаме му жеста и пращаме снимката на 5-то РПУ... Добре, стига фантастика.

Факт е обаче, че малките дронове - под 5 кг - могат да са с добър обсег, хубава камера, и достатъчно уж незначителни, че да минават за играчки. И няма да е никак лесно след време да установим дали всъщност не ни наблюдават. Ами когато станат масови и над главите ни летят десетки? Колко от тях имат камери? Колко от тях доставят пица, и колко ни снимат? Или и двете?

Засега и европейските, и американските законодатели са на етап "ще измислим нещо" по тези въпроси. Може би е добре да ги побутнем.

----

* Този материал е създаден по проект "Генерация Z".